Само за година цената на природния газ в България се е утроила. От 18.67 лв./МВтч през миналия август е скочила на 57.60 лв. днес, с очакване да надхвърли 67 лв. през септември. Какви нива ще стигне през октомври, е твърде рано да се гадае, макар "Булгаргаз" вече да прогнозира цена 69.76 лв/МВтч.
Газовите пазари са полудели, на европейските борси стойностите за доставките през септември 2021 г. варират около 47 евро/МВтч, а газохранищата в Европа са рекордно празни месец и половина преди края на летния сезон и началото на по-студените месеци, в които тръгва отоплението.
Според някои анализатори сме свидетели на игра на "Газпром" - Русия изкуствено създава недостиг на газ в ЕС в името на възможно най-ранното въвеждане в експлоатация на "Северен поток 2".
По принцип световните цени на газа зависят от множество процеси, част от които и политически. На всеки национален пазар има своите специфики, а конкретно на българския настъпиха сериозни размествания само в последните два месеца.
Нови играчи на пазара
В началото на юли стана ясно, че Сашо Дончев, собственик на най-големия дистрибутор на природен газ за домакинствата "Овергаз", привлече за съакционер американската компания "Линден" с амбиция да стане по-сериозен регионален играч, разчитайки на опита на новия партньор в доставките на втечнен газ. Което означава, че дружеството, занимаващо се с газификацията на градовете, ще се стреми да търси по-конкурентни цени на суровината си. Това е единственият начин да развива газоснабдителна мрежа и да увеличава клиентите си – тоест да печели. В момента "Овергаз" и домакинствата са в капана на високите разходи за присъединяване и вече съвсем неатрактивните газови цени.
По отношение на индустрията дойде заявка от бившия шеф на "Лукойл България" Валентин Златев, който от петрола се пренасочи към газа. Превземайки отвътре дружеството "Енергико Трейдинг България", той получи 10-годишен лиценз за търговия с газ. От заявлението му за това разрешително стана ясно, че ще продава руски газ от "Турски поток". Неофициалната информацията е, че купувачът ще е "Нефтохим" - явно по вътрешна договорка с глобалния доставчик на суровини на "Лукойл" – "Литаско", мажоритарен акционер в "Енергико Трейдинг България". До края на 2021 г. бургаската рафинерия има договор за доставка с държавния газов доставчик "Булгаргаз", който обаче смята, че газовата конюнктура ще му позволи да е конкурентен на пазара и да запази част от снабдяването за рафинерията в Бургас.
Борсова конкуренция
През май 2021 г. у нас заработи втора газова борса в конкуренция на държавната. "Българска енергийна търговска платформа" получи през март 35-годишен лиценз за тази дейност с план да поеме 1/3 от целия газов пазар до 2025 г. За първите три месеца от съществуването си тази платформа постигна по-големи дневни количества продажби спрямо държавната борса. Регистрираните търговци са далеч по-малко от тези на "Газов хъб Балкан" – едва девет, но реализират добри обеми. Сред тях е държавното дружество "Булгаргаз", за което участници на пазара твърдят, че предпочита да реализира там свободните си количества заради по-високите постигани цени. На частната борса играят и "Енергико Трейдинг България", "МЕТ Енерджи Трейдинг България" на швейцарската МЕТ, която има договор за част от капацитета на "Балкански поток", "Дексия България", "Топлофикация София" и "Акспо".
Според оперативните данни на държавната газова борса в последните седмици се търгуват малки количества – от 90 МВтч до под 2 хил. МВтч като най-големият обем тези дни е достигнат на 13 август – над 4300 МВтч. Цената на доставките за "ден напред" на 18 август е 78.09 лв./МВтч. "Булгаргаз" е компанията, която реално спасява оборотите на "Газов хъб Балкан", тъй като със закон е длъжна да освобождава на пазара част от доставените от "Газпром" количества. Държавният доставчик обаче на 11 август приключи участието си на държавната борса по тази специална програма. Обяви, че вече е продал задължителните по закон за 2021 г. 4281 гигаватчаса и спира участието си за тази година. Така на "Булгаргаз" по тази отделна програма се падат близо 70 на сто от реализираните досега на "Газов хъб Балкан" - малко над 6315 Гвтч природен газ от началото на годината. Средните постигнати цени за юни и юли са съответно 44.99 лв./МВтч и 49.80 лв.
За сравнение, на частната "Българска енергийна търговска платформа" се продават по-големи дневни количества като цяло – в последните дни има реализирани дори 16 хил. МВтч за ден напред и цената е по-висока. От данните на тази борса обаче не е ясно какъв е делът на "Булгаргаз", тъй като държавното дружество там играе не по задължение. Според месечните ѝ отчети през май са изтъргувани 67 500 МВтч, през юни – близо 245 хил. МВтч, а през юли 72 600 МВтч. Средната цена там за юни е 58.46 лв., а за юли – 54 лв./МВтч.
Губят ли държавните газови дружества от разместванията?
Губещи от навлизането на новите газови играчи и разместването на пазарните пластове изглеждат държавните дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", но дали това наистина е така?
Изглежда, че икономиката се опитва да върви на максимални обороти между отминалата трета вълна на коронавируса и очакваната наесен четвърта. По данни от "Булгаргаз" средномесечното потребление на газ това лято е от порядъка на 8 млн. куб. м месечно, докато миналото е било около 3.5 млн. куб. м. Основната причина е, че голяма част от заводите, ползващи природен газ, са отложили плановите си ремонтни програми за есента, когато се очаква ново затягане на мерките срещу Covid-19.
"Газпром" пък наскоро съобщи, че от началото на 2021 г. е увеличил износа за България с 47 процента спрямо същия период на предходната година. За 2020 г. "Булгаргаз" е купил над 25 млн. МВтч газ, което преизчислено грубо според калоричността на суровината, прави около 2.4 млрд. куб. м. Година по-рано количествата са били около 29 млн. МВтч или 2.8 млрд. куб. м. В тези граници са и миналогодишните продажби на държавния доставчик.
Към руските обеми обаче от тази година се прибавят и 1 млрд. куб. м годишно от Азербайджан. Всички свободни количества държавното дружество твърди, че реализира чрез директни договори с потребители или през борсите и тези сделки му носят добри приходи. Според отчета му за първото тримесечие на 2021 г. "Булгаргаз" е вдигнал с близо 25 на сто продажбите си, като постигнатият на борсите ръст е близо 650 процента, при свободните договорки увеличението е малко над 13 процента, на регулирания пазар – близо 9%.
Накъде са газовите потоци
Според пазарни играчи принос за ръста на потреблението на газ в последните седмици имат и пощурелите цени на електроенергията, които накараха газифицираната ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган да заработи на пълни обороти. Отделен фактор са и съседните пазари, където също има високо търсене на природен газ, а и цените на суровината са по-високи от тези в България, обясняват търговци. Така например в последните седмици върви реекспорт за Румъния.
Според оперативните данни на "Булгартрансгаз" през изходната точка на мрежата му към Румъния Кардам - Негру вода 1 се изнасят от края на юни по около 121 хил. МВтч дневно, а през интерконектора Русе-Гюргево по 1300 МВтч дневно. Известна част от търговията с природен газ обаче върви виртуално и не се извършва физически пренос на суровината - например "Булгаргаз" оставя азерските си количества в Гърция, а продава доставени тук от Русия за Румъния, което му пести преносни такси. Същото правят и други търговци със своите количества.
Но в крайна сметка потребителят се интересува от цените, които имат директно отражение и върху това колко струват парното и електроенергията, и дали има достатъчни количества природен газ. В българското газохранилище в Чирен в момента се извършва активно нагнетяване на количества. Съоръжението е с технически капацитет за добив на 550 млн. куб. м, а според данните на "Булгартрансгаз" от 1 август там се вкарват по около 29 хил. МВтч дневно. От "Булгаргаз" заявиха пред Mediapool, че дори тази година ще нагнетят повече газ в Чирен спрямо миналата година и около половината от капацитета на газохранилището ще е техен. Дружеството също така декларира, че ще продължава да се опитва държи цените с около 20 на сто под тези на европейските газови борси, което се дължи основно на петролната компонента в ценообразуването по договора с "Газпром" и изцяло обвързания с нефта контракт с азерската СОКАР.
Какво ще се случи от всичките тези размествания и флуктуации на газовия пазар предстои да се види. Но едно е ясно - той вече съвсем не е капсулован и случващото се на него не е еднозначно. Диверсификацията на газовите доставки като произход и маршрути започна да се случва, макар все още руският газ да царства на българския пазар.
Автор: Владислава Пеева
Източник: Mediapool
