Годишният доклад за глобалната конкурентоспособност 2004-2005 на Световния икономически форум е най-пълното и представително изследване на потенциала за икономически растеж на страните в света. През последните 5 години броят на държавите, включени в изследването нараства непрекъснато и през настоящата година достига 104 /при 102 през миналата година/. Изследването е уникално от гл.т. на използваната методология, защото съчетава точните количествени индикатори с мнението и очакванията на бизнеса. През 2004 г. в анкетните проучвания са участвали 8 729 мениджъри на компании от целия свят /от България в анкетното проучване бяха включени 131 фирми/.
В Доклада са конструирани два индекса за оценка на конкурентоспособността - единият характеризира потенциала за растеж на националните икономики в дългосрочен план /конкурентоспособност на икономиката или потенциална конкурентоспособност/, а другият оценява конукрентоспособността на компаниите /конкурентоспособност на бизнеса/. Водещият индекс, който дава представа за способността на националната икономика да постига растеж, е първият.
Вече трета поредна година Финландия е най-конкурентоспособната икономика в света. Традиционно сред най-конкурентните държави през последните години са Скандинавските страни – Финландия /1/; Швеция /3/; Дания /5/; Норвегия /6/; Исландия /10/.
Най-конкурентоспособна сред новоприсъединилите се към ЕС страни е Естония /20-та/. Прави впечатление сериозното отстъпление на Полша, която от 45-то място през миналата година, е едва 60-та през настоящата. Повечето държави от Централна и Източна Европа отстъпват от миналогодишните си позиции: Унгария – от 33-то на 39-то място, Чехия – от 39-то на 40-то; Латвия – от 37-мо на 44-то, Хърватска – от 53-то на 61-во.
На този фон България се справя много добре, като подобрява съществено позициите си по отношение на повечето фактори и показатели, включени в изследването. През настоящата година България заема 59-то място по конкурентоспособност на икономиката сред 104 държави, включени в изследването. През миналата година страната е била 64-та. За първи път след 1999 г., когато България беше включена в Доклада, е налице придвижване с пет позиции напред, което безспорно трябва да се оцени положително. При това, позитивната промяна се дължи на подобряване на стойностите на всички компоненти, влияещи върху националната конкурентоспособност – макроикономическа стабилност, публични институции и технологично развитие.
България има най-добри позиции по отношение на публичните институции, особено що се отнася до оценките за разпространението на корупцията – тук страната се придвижва от 35-то място през миналата година до 30-то в настоящото изследване, т.е. в първата половина на страните с по-ниски нива на разпространение на корупция. По този показател България има най-добри позиции в сравнение с всички останали страни от Централна и Източна Европа – единствено Естония е преди нас – на 29-то място, останалите – Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Полша и др. са след България.
Проблемът с разпространението на корупцията безспорно е сериозен и е една от областите, в които България продължава да търпи критики и от страна на ЕК. Същевременно в сравнителен план с останалите държави от Централна и Източна Европа България показва добри резултати. Считаме че обективността изисква този факт да бъде отбелязан.
Основните трудности в областта на публичните институции продължават да се свързват с липсата на независимост и безпристрастност на съдебната система /81-во място/; организираната престъпност /98-мо/; клиентелизма /89-то/; недостатъчната защита на правата на собственост /80-то/.
И в настоящия доклад България има сравнително добри постижения в сферата на технологичното развитие. В сравнение с миналата година тя се е придвижила с няколко места напред – от 63-то на 59-то място. България притежава известни иновационни ресурси, които я поставят на 46-то място. Тук позитивно са оценени такива показатели като брой на регистрирани патенти и процент на обучаващи се в университети. Най-добре сред страните от Централна и Източна Европа се справят Естония и Словения. В класирането България е много близо до Чехия и Словакия.
Основните проблеми в областта на технологичното развитие произтичат от липсата на активна политика за трансфер на съвременни технологии.
По отношение на макроикономическата среда България се е придвижила значително по-напред в сравнение с миналата година - от 73-то на 60-то място. Това се дължи преди всичко на макроикономическата стабилност и по-добрия кредитен рейтинг - 54-та позиция. По-неблагоприятно е положението с държавните разходи - там тя е на 83-та позиция.
Страната има сравнително добри количествени показатели – темп на нарастване на БВП, нисък бюджетен дефицит, ниска инфлация, подобряващ се кредитен рейтинг. Същевременно по някои индикатори, свързани със субективната оценка на предприемачите, резултатите са по-неблагоприятни – неефективно изразходване на публични средства, равнище на държавните субсидии, ниво на спестяванията, очаквания за рецесия и т.н.
България има сравнително добри позиции при регулирането на пазара на труда и някои елементи на управлението на човешките ресурси - относителна гъвкавост и свобода при определяне на работната заплата и практиката по наемане и освобождаване на работници, съотношението производителност на труда и заплащане. Добри са резултатите, засягащи равнопоставеността на жените и мъжете при наемане и заплащане в частния сектор.
Неблагоприятни са позициите, свързани със защита на околната среда и разходи за екологична политика. България продължава да бъде на последните места по ангажираност на предприемачите с благотворителни каузи и подкрепа от страна на компаниите за доброволческата дейност на свои служители, недостатъчните мерки по отношение на преодоляване на бедността и т.н.
Фирмената конкурентоспособност
Все повече бизнесът осъзнава, че устойчив растеж може да бъде постигнат само чрез подобряване на фирмената конкурентоспособност. Тя се определя от два основни фактора - – качество на
бизнес средата и ефективност на стратегиите.
По отношение на фирмената конкурентоспособност България е на 70-то място при 77 –мо през миналата година, което означава, че тя е осъществила прогрес и в тази област. Най-добро класиране сред
страните кандидатки за членство в ЕС имат Естония, Словения и Чехия.
По отношение на бизнес средата България заема 67-мо място като придвижването в сравнение с миналата година е съществено – от 75-та позиция.
Като цяло качеството на фирмените стратегии продължава да бъде най-негативно оценявано и поставя страната на най-ниски позиции – едва 79-та, но трябва да се отбележи, че и в тази област България се придвижва напред в сравнение с миналата година /85-та/. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и ниско качество на професионалния мениджмънт, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии. Тези няколко сериозни проблема водят и до по-ниска конкурентоспособност на българските фирми.
В заключение може да се каже, че безпокойство буди мнението на бизнеса за отсъствие на национална политика за целенасочено повишаване на конукренотоспособността на икономиката. Основание за оптимизъм в това отношение е обявеното намерение на правителството да разработи национална програма за повишаване на конкурентоспособността на страната.
Повече по темата можете да намерите тук.
