Поръчител: БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ХРАНИТЕЛНАТА И ПИТЕЙНАТА ИНДУСТРИЯ (БАХПИ)

Изпълнители: Светлана Аврамова – консултант и Агенция за пазарни проучвания

РЕЗЮМЕ НА ОСНОВНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Профил на сектора

В изследването са представени предимно:

• малки и средни частни предприятия на български фирми
• с продажби под един милион лева за 2002 г.
• работят за българския пазар
• конкурират се с многобройни аналогични местни производители
• с до 50 заети
• регистрирани по закона за храните.

Оценка на бизнес средата

• Нагласите на болшинството от производителите могат да се обобщят като негативни спрямо условията на функциониране на бизнеса в момента.
• Производителите определят бизнес средата с две основни характеристики

• ниска покупателна способност на населението и
• нелоялна конкуренция

Очаквания за промяна

Краткосрочните очаквания за промяна в тези условия са песимистични

• Болшинството предвижда застой или влошаване на ситуацията в страната до края на годината.
• Повече оптимизъм се изразява за бъдещето на сектора, отколкото за страната въобще. Оптимистите са двойно повече в предприятия с очертана тенденция към нарастване на рентабилността им.

• Отговорност за бизнес условията се търси от законодателя и икономическите министерства.

• Отправят се надежди към браншовите камари за по-съществено посредничество и натиск върху държавното управление.

• В значително по-малка степен, но аналогично, са посочени ролята на ЕС и на гражданското общество. Влиянието им засега е незначително, но им се възлагат надежди.

Нагласи спрямо присъединяването към ЕС

• Преобладава позитивна обща нагласа спрямо присъединяването на страната към ЕС. Спонтанно процесът се асоциира с преминаване към ново, по-високо ниво, по-висок стандарт.
• Евроинтеграцията се приема като неизбежна

• За над половината от мениджърите хармонизацията на бизнес ценностите е от съществено значение и безусловно важна за успеха на българския бизнес въобще.
• Сравнително по-малко са производителите, които са пряко мотивирани от очакваното отваряне на нови пазари за своите продукти.

• Над половината от производителите се надяват на благоприятна перспектива за своите предприятия. Осведомени или не за европейските норми и стандарти, те ги свързват с ограничаване на сивата икономика, с повече етика в бизнеса и с превъзмогване на други дефицити на бизнес средата у нас.
• Останалите са или без визия за бъдещето си, или силно притеснени от предвижданията си, или изобщо не очакват процесът да ги засегне по някакъв начин и да повлияе на бизнеса им.

• Общата нагласа е по-силно позитивна отколкото очакванията за положителен ефект конкретно за собствената фирма.
• Сред потенциалните ползи от присъединяването за дейността си, болшинството мениджъри оценяват най-високо установяването на определен ред, ясни, еднакви и трайни правила за всички икономически субекти.

• Въпреки очакването за необратимост на процеса, изследването регистрира и резервирани и негативни нагласи, които предполагат по-слаб интерес и по-слаба активност в отговор на изискванията.

• От типа нагласа зависи (при равни възможности) кога и накъде ще се насочат усилията под формата на конкретни програми и инвестиции – дали в осигуряване на адекватни условия за прилагане на високи производствени стандарти, или в хаотични реакции за преодоляване на текущи проблеми. Изследването показва, че засега на фона на преобладаващата позитивна нагласа и мотивация, около половината от фирмите изостават във времето с действителната подготовка вкл. поради неадекватна ориентация.

Готовност за прилагане на европейски стандарти

• На фона на позитивната нагласа към присъединяването, интерес представлява степента на участие на фирмите в подготвителния процес. Резултатите от изследването открояват няколко проблема в тази връзка:

• Болшинството от мениджърите не знаят как протичат преговорите, и дали някой в тези преговори е запознат, представлява и съответно защитава техните интереси.
• Изискванията не се приемат като императив или като препоръка, а като вид сделка с държавата. "Държавата изисква, но не създава условия!" Проличава нагласа на част от производителите към един вид покровителство. Очакват да бъдат отличени и поощрени от държавата, вместо селектирани от пазара. Основанията им са, че са "редовни", спазват закона, произвеждат качествени храни и при тези усилия не са уверени, че ще оцелеят, поради толериране (пак от държавата) на другия тип производители – в сивата или в полу-сивата икономика.
• Впечатлява пренасочването към външни за тях ограничения и пречки: "ние правим всичко възможно, но изходните суровини са некачествени".
• Често проблеми са формулирани като обвинения в противоположни посоки. Упреци, че правилата не се отнасят или не важат с еднаква сила за всички, че има явна неравнопоставеност, съжителстват с претенции за особена грижа към даден вид производство или производител, за преференции, за субсидии, ограничаване на вноса и др.
• Определят изискванията по-скоро като бариери, целящи да ограничат производителите на страните кандидатки за сметка на европейските. Това се приема като естествен диктат на по-силния. По-рядко проличава друг тип мислене - че е принципно възможен печеливш резултат и за двете страни.

• Друг критерий за степента на готовност е доколко производителите са запознати с конкретните изисквания. Резултатите от изследването дават основание да се обособят три групи.

• Една трета част от мениджърите изглежда добре запозната с европейските стандарти към производството на храни, наясно са по въпроса докъде е стигнала хармонизацията на нашето законодателство с тях и че са поети ангажименти, които секторът трябва да изпълни още в предприсъединителния период.
• Друга малка част заявяват, че по едни или други причини не са запознати нито с европейските изисквания нито с актуалната нормативна база относно хигиената и безопасността на продуктите.
• Болшинството твърдят, че са добре запознати със законите и наредбите, регулиращи хигиената и безопасността на продуктите, но значителна част от тях не знаят, че те отразяват европейските стандарти. Не са беда, случаите на мениджъри, които не знаят, че знаят.
• Масовото равнище на запознатост може да се определи така – не знаят, че не знаят. Незнание проличава от заявените намерения за промени (или проблеми) в областта на безопасността и хигиената. Повечето визират "проблеми изобщо", без отношение не само към бъдещите, но и към днешните стандарти. Позовават се на остарели нормативни документи.
• Практика е изискванията да се научават, при контакт с контролни органи или с браншовите организации.

• Както сред запознатите, така и сред не добре осведомените за хармонизираното законодателство се изразява тревожност пред неизвестността за бъдещето, от липсата на информация и особено на разяснения по нея.
• Някои мениджъри намират сроковете за нереални, очакват отлагане и питат има ли (и какви са) новите срокове.
• За една по-висока степен на готовност свидетелства въвеждането на правила и системи за работа, в които са разписани добрите практики.

Мениджърите дават високата оценка по различни индикатори за готовността на предприятията си. Но изследването показва, че макар и системи като HACCP и особено като GMP да се обявяват за налични от по-голям дял фирми от очаквания, те не са въведени реално, ако се съди по отговорите на уточняващите въпроси. (Част от заявилите добри производствени и хигиенни практики всъщност не разбират въпроса и твърдят, че ги имат от както съществуват. Други от тях изрично са поискали експертна помощ по разработването им.)

• Резултатите от изследването показват, че въпреки всичко, около половината от предприятията имат намерения и потенциал да превъзмогнат проблемите, както и да отговорят в срок на изискванията по Закона за храните и на последните наредби във връзка с хигиената и безопасността. Особено ако получат необходимото им съдействие…

Конкурентно-способност

• В стил "презентация на фирма" изглеждат редица от отговорите на въпроси за самооценка на мястото им на пазара, и на съответствието им на изискванията за качество и безопасност на продуктите. Повечето фирми се самоопределят като сравними с останалите от бранша, двойно по-малко се позиционират сред най-успешните, а минимален дял – сред сравнително изоставащите.
• Преобладаващата част от фирмите концентрират вниманието си изцяло върху конкуренцията на местния пазар. Произтичащите от нея проблеми и напрежение са високи и засега отлагат проблема с конкуренцията на европейския пазар. С други думи оцеляването на голяма част от предприятията е застрашено тук и сега, още преди да премерят сили с аналогичните европейски производители.
• Конкуренцията и всичко свързано с нея явно фокусира вниманието на производителите в сектора, но например маркетингът ги занимава повече, отколкото действителното качество на продукта. Същевременно почти всички обявяват качеството на продуктите си като свое основно конкурентно предимство.
• Мениджърите обявяват, че условията при тях напълно съответстват на актуалните изисквания за хигиена и безопасност, като са склонни да признаят не добре развита дистрибуция и комуникация. Те всъщност казват "нашите продукти са отлични, но им липсва реклама". Степента на готовност би била наистина висока, ако безопасността и хигиената са решен проблем и предстоеше да се решава проблема с комуникацията на продукта. Но по-вероятно е, че производителите още не си дават сметка за строгостта, с която следва да се приложат нормите и санкциите именно по отношение на безопасността.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Пряко към браншовите организации са ориентирани очаквания, свързани с --представителство и посредничество от една страна и с информация и експертна помощ – от друга.

• В процеса на информиране и разясняване на европейските стандарти, е необходимо да се обяснят философията и основни принципи на разширяването и общия пазар като се вземат предвид понятните съмнения и опасения на производителите, които регистрира изследването.

• Очерта се необходимост от акцентиране на новото и различното в европейските изисквания, конкретно за всеки вид производство и търговия, тъй като много от производителите не отчитат съществена разлика с изискванията досега и особено "в миналото". Особено полезно ще бъде, ако се разясни смисъла и ползата от последователното документиране на производствената практика.

• Освен да се осигури информация по предприсъединителната подготовка, би било добре да се разяснят конкретни за съответния бранш възможности, задължителни условия, срокове, стъпки и етапи.

• Необходимо е съдействие особено към по-малките фирми в провинцията чрез експертна помощ при въвеждането както на задължителните добри практики така и други европейски системи за саморегулация, които качествено ще подобрят категорията на съответното предприятие. Дори само ориентацията към подходящите източници за информация ще им помогне съществено.

• Изследването показва и конкретни въпроси, по които браншовите асоциации могат да съдействат на производителите - не малка част от предприятията още не са регистрирани по Закона за храните, някои от тях не са наясно с процедурата, а други дори не знаят дали Законът се отнася и за тях.

• Да се обясни, че усилията и инвестициите, които трябва да направят сега в отговор на изискванията нямат алтернатива. Резултатите от изследването показват не само ограничени средства, но и ограничена склонност да се инвестира в бъдещето, ако то е поредно изискване от страна на държавата. Много собственици на фирми, притиснати от мисълта за оцеляването днес, още не разбират, че могат да бъдат отхвърлени утре не поради сивата, а поради бялата икономика.

• При планирането на комуникацията си с фирмите, браншовите организации могат да вземат предвид предпочитанията на мениджърите към източниците на информация. Определено се предпочита живия контакт със специалисти – индивидуални или групови - срещи и семинари. Добре е при всяка възможност да се осъществява обмен на информация. Представители на фирмите да бъдат предварително запитани за мнение още в подготвителния етап на важни за сектора/бранша решения.

• Семинари и програми за обучение трябва да бъдат широко обявявани, вкл. в масмедиите и да се организират на принципа на отзовалите се.

• Изследването показва, че от "не ти ща съветите - дай ми пари", българският производител е направил крачка към " дай ми съвет как да намеря пари". В този смисъл трябва да се разбират заявените потребности от спешна информация за възможностите за финансиране на проекти за реконструкция, програмите САПАРД, условията за кредитиране на малки предприятия и др.

БАХПИ би могла да развие някои идеи, подсказани от участниците във фокус групите:

• Особено важна роля могат да изиграят браншовите организации за утвърждаване на нагласа у производителите за общите усилия в посока на утвърждаване на имиджа на българския продукт въобще, още преди присъединяването

• По идеята за участие на телевизията в пред-присъединителната подготовка - БАХПИ може да потърси съдействието на аналогична европейска асоциация, за предоставяне на филмов материал (очерци, дебати, образователни и др.) за производствени и управленски практики в западноевропейски фирми от сектора. Такива цикли (например за фамилния бизнес на Запад) българският зрител вече познава. Да се договорят условия за излъчване на целеви предавания, (които вероятно ще са интересни и на производители и на потребители) с централни и/или местни телевизии и широко да се обявят предварително.

• Като институция на гражданското общество, БАХПИ би могла да работи и по посока на потребителите. В техен интерес и в интерес на легитимните производители, произвеждащи действително безопасни продукти, ще бъде, преди и паралелно с натиска от страна на европейския пазар, да се засили и натискът от страна на българския консуматор. Изборът на качествен продукт не зависи само от финансовите му възможности, но е и ценностен избор. В комуникацията си с потребителите, БАХПИ би могла да намери форми и средства, без да си съперничи с рекламния бизнес.

Пълния текст на изследването можете да намерите тук.