Предложението за уж доброволно прехвърляне на средства от частните фондове към държавното пенсионно осигуряване (все едно дали НОИ или т.нар. Сребърен фонд) най-вероятно ще се натъкне на конституционни проблеми, независимо дали ще бъдат приети или не предложенията на министерство на финансите за промяна в приетия през декември закон.

Прецедентът

Затова е важно да си припомним Решение 7 на КС от 2011 г. по аналогично дело, предизвикано от аналогично политическо решение.  Тогава прехвърлянето на около 100 млн. лева от професионалните пенсионни фондове в НОИ през 2010 г. бе обявено за противоконституционно.  Основните аргументи се свеждаха до следното.

Собствеността върху натрупаните суми е на осигуреното лице

"Управлението на средствата от пенсионноосигурителното дружество не ги прави собственост на дружеството.  Още по-малко може да се приеме, че те са собственост на държавата или “обществени средства” според твърденията в някои становища на конституирани по делото страни".

Прехвърлянето променя характера на средствата, а волеизявлението е ключово

"С прехвърлянето на средствата ... във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване някои от посочените права се губят и се трансформират в права по държавното обществено осигуряване.  Дори и когато тези права са по-благоприятни за осигурения, се нарушава режимът на осигуряването, защото средствата се прехвърлят от един вид задължително обществено осигуряване в друг вид, също задължително осигуряване, но при различен правен режим, без това да става с волеизявления на носителя на правата".

Държавата нарушава Конституцията

"Характерът на правоотношението между него и пенсионноосигурителното дружество изключва намесата на държавата, когато се засягат частноправни елементи от правния режим на осигуряването.  Държавата е излязла извън допустимите граници на императивна регламентация на осигурителните правоотношения".

Прехвърлянето на средства е антипазарна мярка

"С прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди на лицата ... във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване се накърнява резултатът (включително и доходността) от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността.  Това представлява антипазарна мярка, която нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията - свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната".

Подобни промени крият риск от бъдещи грешни стъпки

Направените промени "създават несигурност за пенсионноосигурителните дружества и очаквания за възможни други промени в тази насока – нарушение на чл. 19, ал. 3 от Конституцията, който предвижда закрила от закона на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранни граждани и юридически лица".

Солидарният и частният стълб се допълват, а не са конкуренти

"Държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване имат самостоятелно и допълващо се място в пенсионната система, очертават тенденции на развитието ѝ при спазване на конституционните принципи в правната им уредба".

Всички тези основания са напълно приложими към сегашните идеи за промени в КСО, освен едно - волеизявлението, ако някога последните предложения на министерството на финансите бъдат приети.  Те целят придаване на видимост за конституционност на новата политика.

Изкуствена доброволност

В дъното на тези предложения е опитът да се създаде видимост на "волеизявление" за да изглежда прехвърлянето на частна собственост (спестяванията в УПФ) към държавата (ДОО, Фонд Пенсии) като доброволен избор, нещо като дарение.

Чл. 4б, ал. 1 казва: "Осигурените лица, самоосигуряващите се лица и лицата.., родени след 31 декември 1959 г., които са осигурявани в универсален пенсионен фонд, могат да изберат да се осигуряват във фонд “Пенсии” с увеличена осигурителна вноска, в размера на вноската за универсален пенсионен фонд..."  Тази партида спестявания се прехвърля в т.нар. Сребърен фонд.”  (Там няма партиди, а от 2019 г. неговите средства се прехвърлят в НОИ. – бел. авт.)

Трикът с волеизявлението е в това, че ти се отказваш от собственост върху партидата си и я прехвърляш в Сребърния фонд, а той след време се влива в НОИ.  Но тук има прикриване на предоставянето на средства на ДОО - нещо, което Конституционният съд би отхвърлил, защото обстоятелството, че си избрал дадено парламентарно мнозинство не означава, че си му дал правото да ти отнема собственост (освен при данъците).

Очевидно е, че тази доброволна национализация ще я направят хора с ниски доходи или недообразовани, или такива, които знаят как да ощетят ДОО, или такива с идеологически предпочитания към "държавното". В крайна сметка състоянието на НОИ ще се влоши.

В момента законът се прилага в първоначалния му вид. На 25 февруари започна фактическото прилагане на автоматичното прехвърляне на предполагаемо частни пенсионни спестявания към НОИ.

Но това не е избор дали да се осигуряваш в частен фонд или в НОИ, за който ние настояваме отдавна.  Това е "избор" само по отношение на отказа от частния фонд.  "Връщането" към частен фонд би носил загуби или би бил скъп.

А на всеки решил да се "върне" или "отиде" в НОИ, не просто му се пренасочват вноските, а му се взима цялата партида, натрупана през годините.  (Замисълът тя да се паркира - без да натрупва доходност - в Сребърния фонд не променя същността на замисъла, а последващите вноски ще отиват директно към дефицита на НОИ.)

Всеки решил да се "върне" от НОИ губи всички вноски след "прехвърлянето", както и пропуснатата доходност върху вече натрупаните вноски след "прехвърлянето", което означава само че "връщането" би се дължало единствено на осъзнаване на понесените загуби

Не особено смислените детайли

Вместо принципните проблеми, днес се предъвкват наукомислено детайли.

Един от тях е доходността на НОИ и частните фондове.  Тук е очевидно следното:

·         при НОИ тя не съществува и няма да се появи, защото замисълът е друг, а рисковете са политически и демографски;

·         вторият стълб е "втори", защото е допълнителен, а не алтернативен, т.е. тук не става въпрос за избор на по-добрата алтернатива от двете - те не са конкурентни, а се допълват; не една, а две пенсии, поне едната от които да зависи (в най-лошия случай частично ) от осигуряващия се (виж последния аргумент на Конституционния съд);

·         вторият стълб има предимството, че а) е под контрола на собственика на средствата - стига той да иска и да се грижи за тяхното умножаване (а свободата му предполага и правото му да не го е грижа изобщо или за определено време), б) рисковете в него са по-скоро пазарни, в) рискът от фалит е за пенсионното дружество, а не за фонда и г) при него има влияние на инфлация, дългов произвол на правителствата и пр., но той е все пак опосреден;

·         при ДОО дефицитите са изначални и непокриваеми дори при изземване на всички частни спестявания в УПФ; за участващите в обсъжданията счетоводители можем да посочим, че разликата между ДОО и УПФ е подобна разликата между оперативни и капиталови разходи във фирменото счетоводство.

Безспорно е, че макар тези текстове да променят структурата на пенсионния модел, мотивите очевидно са фискални.  Но недалновидно фискални.

Другата залъгалка са научнофантастичните разсъждения какъв трябва да бъде коефициентът на заместване, т.е. отношението на пенсионния към допенсионния доход.  Например, дали 70% е добър коефициент или не е една от темите, разисквана на тези страници.

Няма как да има правилен отговор на този въпрос. Статистиката на пенсиите в страните от ОИСР показва, че брутният коефициент на пенсионно заместване при тях е 54,5%,  а нетният (т.е. отчитане на данъчното облагане преди и след пенсиониране) такъв коефициент е 66%.  Пак според ОИСР за България тези стойности са съответно 84,5% и 108%. И какво от това?  Независимо от коефициентите, ДОО е във фалит de facto, частните пенсионни спестявания ги изземват de ure, доходите са ниски, а пенсионерите - бъдещи и настоящи - нещастни.

Защо не се мери, преди да се реже

Преди нововъведенията, би следвало да се даде отговор на следните въпроси:

·         какви са причините, които налагат промени;

·         как новите идеи се отнасят към алтернативите (увеличаване на пенсионната възраст, запушване на привилегиите - разходите, повече конкурентност във втория стълб и пр.);

·         какви са резултатите от подобни нововъведения в други страни;

·         кой губи и кой печели от частичната или пълна национализация на вноските в УПФ;

·         доколко нововъведенията решават проблемите с дефицита на НОИ и трансферите от националния бюджет към НОИ;

·         как промените ще се отразят на инвестициите в ДЦК и какви са потенциалните предизвикателства пред финансирането на правителствен дълг; възниква ли проблем на банките, които обслужват УПФ и пр., и пр.

Всъщност отговорът на всеки от тези въпроси е много лесен, информацията е достъпна в отчетите на НОИ, на частните фондове и годишните доклади на КФН и е лесно разбираема за анализ.

Но тези отговори не се търсят. Нарочно. Защото те показват, че усилието е или безсмислено, или вредно.

Автори: Петър Ганев, Красен Станчев, И.П.И