Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

Традиционно скандалите около изборите в България са в изобилие, което позволява някои събития да минат почти незабелязано или да бъдат употребени с политическа цел. В случая това е работата на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и сигналите, които изпраща, тъй като все още не е взела решение по два от казусите, за които ще стане дума.

Историята ни започва в края на миналата година, когато комисията взима решение за увеличение на цената на природния газ за първото тримесечие на 2017 г. с около 5% в сравнение с предходното тримесечие, докато искането на държавната "Булгаргаз" е за поскъпване с 13,53%. Регулаторът се аргументира, че по-ниското увеличение компенсира малко над половината от надвзет приход[1] през 2016 г. в размер на 40 млн. лв. От изказване на министъра на енергетиката става ясно, че загубите за компанията за първото тримесечие на 2017 г. са в размер на около 40 млн. лв. Това означава, че или регулаторът не може да смята, или компанията не се управлява по най-добрия начин, или комбинация от двете.

В ценовото си заявление за второто тримесечие на 2017 г. държавната компания първоначално поиска ръст на цената на газа от 32,4%, а регулаторът призова за търсене на вътрешни резерви, за да се избегне шоковото увеличение. Впоследствие "Булгаргаз" ревизира заявлението си до ръст от 29,7%, а от доклада на дирекция "Природен газ" става ясно, че регулаторът е склонен да одобри увеличение на цената на природния газ с 29,6%. Изглежда, че нито дружеството, нито регулаторът са в състояние да открият вътрешните резерви, за които комисията призоваваше само месец по-рано. Преди дни министърът на енергетиката отново се включи в казуса с уточнение, че ако регулаторът не одобри увеличение с близо 30% на цената, държавното дружество ще изпадне в изключително тежко положение. Липсва обаче оценката какво би означавало 30% увеличение на цената на газа за бизнеса и икономиката като цяло.

На какво се дължи увеличението?

Ситуацията има поне два интересни прочита. Единият е свързан с определянето на регулираната цена на природния газ. В доклада на регулатора се казва, че цените за внос от "Газпром експорт" за второто тримесечие са с около 13% по-високи в сравнение с предходните три месеца, а към това се добавя и увеличение на валутния курс на щатския долар с около 1,7%. С други думи по обективни причини (ако се абстрахираме от застраховките за ценови и валутно курсови изменения, които са добре познати в частния сектор) може да се обоснова ръст от около 15%, което е половината от исканото и обоснованото от регулатора увеличение. А другата половина откъде идва?

Погледнато исторически в нито едно тримесечие не е одобряван толкова висок ръст на цената на природния газ, като най-голямото увеличение се наблюдава през последното тримесечие на 2008 г. Тогава регулираната цена се увеличава с около 25%, което се дължи основно на ръст на цените на вноса с не повече от 14,5% и увеличение на валутния курс на щатския долар с около 6,3%. С други думи в края на 2008 г. субективните фактори представляват по-малко от ¼ от крайното увеличение, докато сега са с двойно по-голяма тежест. Това отново ни връща на въпроса дали проблемът е основно в регулаторната политика или в управлението на компанията.

Двоен държавен аршин

Другият интересен прочит е да се разгледат изказванията на комисията и на министерството на енергетиката в перспектива. Например в края на февруари тази година регулаторът отлага взимането на решение относно поскъпване на водата в София с 18%. Работната група в сектор Водоснабдяване и канализация внася ново проекторешение, според което вече одобреният петгодишен бизнес план на концесионерът "Софийска вода" следва да се преработи в следващите три месеца с цел по-ниско увеличение на цената. След вътрешен конфликт между членовете на регулатора крайното решение е отложено за след изборите.

В момента няма скандали около цените на електроенергията, тъй като решенията в този сектор се взимат през лятото с изключение на злополучните 2013-2014 г., когато за 24 месеца станахме свидетели на пет ценови решения. Причина за това беше ценовото решение от юни 2012 г., с което крайните цени за домакинствата, включително мрежови услуги и надбавки, се увеличават средно с близо 16%[2], което дава повод за организиране на граждански протести в края на януари и началото на февруари 2013 г. Те водят до предсрочни парламентарни избори и три последователни намаления на крайните цени, включително мрежови услуги и надбавки, които сумарно намаляват цените с около 17,5%.

Дори и само от това сравнение става ясно, че регулаторът може да вземе диаметрално противоположно отношение по сходни казуси. Когато става въпрос за финансовото състояние на държавния газов монополист министерството на енергетиката е загрижено, а регулаторът предлага увеличение на цените, което е сходно със заявеното от "Булгаргаз". Разбира се, не е без значение, че основният потърпевш от поскъпването на цената на природния газ ще бъде бизнесът, тъй като отоплителният сезон е към своя край. Ефектът върху регулираните цени на електроенергията (заради когенерации с газ) вероятно няма да е значителен, тъй като в сектора винаги се намират резерви, които да предотвратят стръмно поскъпване на цените за домакинствата.

В същото време, когато става въпрос за финансовото състояние на инвеститори, различни от държавните, като "Софийска вода", електроразпределителните дружества, производители на електроенергия и т.н., тогава регулаторът е загрижен за домакинствата и никое министерство не се интересува дали някоя компания няма да изпадне в тежко положение . Така независимо от подписани приватизационни, концесионни и др. договори, когато става въпрос за цените за домакинствата, винаги се намират "резерви" в системата дори и понякога те да противоречат на националната и европейската нормативни рамки. Ярък пример за това са натрупаните огромни задължения на Националната електрическа компания.

В Закона за енергетиката е записано, че при определяне на регулираните цени комисията следва да търси баланс между интересите на енергийните компании и техните клиенти, но по всичко личи, че значението на този принцип се мени. Още по-лошото е, че регулаторът продължава да се използва за политическа реклама, което си личи, освен от неспазване на сроковете за взимане на решения, и от отказа на председателя на комисията да прави публични изявления до изборите.

[1] Компанията е реализирала по-високи приходи от регулаторно определените

[2] Изчислението е средноаритметичната величина за трите крайни снабдителни дружества в страната при съотношение между дневно и нощно потребление 70:30