Повечето от големите централни банки по света, които използват политика на отрицателни лихвени проценти по депозитите на търговските банки (negative interest raste policy или NIRP) все още могат да използват аргумента, че към момента тя не се приближава към постигане на поставените ѝ цели, тъй като мярката се използва от скоро и все още не изминало достатъчно време, за да може тя да даде необходимите резултати. Самият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги акцентира именно върху необходимостта от повече време за въведените от институцията мерки по време на една от последните си пресконференции във Франкфурт. Но не всички централни банкери имат възможността да искат още време, за да усетим ефектите от политиките им. Изключението от правилото е Дания, която въведе NIRP още през 2012 г.
След дълговата криза, която удари Европа през 2009 г., Дания се превърна в първата държава от Стария континент, чиято централна банка прибягна до радикалната мярка да имплементира NIRP. Това се случи на 7 юни 2012 г., когато основният лихвен процент (ОЛП) по депозитите на търговските банки при централната банка беше понижен от 0,05% до -0,2%. Той остана негативен в началото на 2013 г., когато беше покачен с 0,1 процентен пункт, преди да се върне на положителната стойност от 0,5% през пролетта на следващата година. Но ОЛП не се задържа дълго над нулата – още през септември 2014 г. той отново бе понижен до 0,05%, а след това централната банка на Дания – Nationalbanken, го свали още 5 последователни пъти до -0,75%. В началото на тази година лихвата по депозитите беше увеличена плахо с 0,1 процентен пункт до сегашното си равнище от -0,65%.
Графика 1: Лихвен процент по депозитите на търговските банки в Дания
Източник: tradingeconomics.com
Политиката на отрицателни лихвени проценти
Трудно можем да разберем действията на централната банка, без да разгледаме поставените пред тях цели. Една от основните задачи пред Nationalbanken е „да гарантира стабилността на цените, т.е. ниската инфлация. Това се постига посредством паричната и обменната политика“, посочва официално институцията. И въпреки че централната банка на страната няма свой собствен таргет на инфлацията, можем да допуснем, че тя се съобразява с и дори най-вероятно следва целевата инфлация на ЕЦБ от „под, но близо до 2% на годишна основа“.
Именно тук идва NIRP като инструмент за постигането на ценова инфлация, измерена посредством индекса на потребителските цени. Механизмът, по който се очаква да се постигне таргетът, е изключително прост: при намаляване на ОЛП по депозитите на търговските банки до отрицателна стойност, де факто те трябва да плащат на централната банка за съхраняването на влоговете си. Това, очаква се, трябва да ги дестимулира да съхраняват резерви, над минималните изисквания, като останалите пари се отпуснат като кредити на домакинствата и фирмите. От своя страна индивидите трябва да увеличат потреблението на стоки и услуги, което да доведе до покачване на цените на вторите.
Постигната ли беше инфлация?
Четири години са достатъчно дълъг период от време, за да можем да видим дали NIRP успява да постигне целта си, а именно да увеличи инфлацията, измервана посредством индекса на потребителските цени. Данните за инфлацията в Дания на годишна основа са представени в графика 2.
Графика 2: Индекс на потребителските цени в Дания на годишна основа
Източник: tradingeconomics.com
Тук недвусмислено виждаме, че за период от почти 4 пълни години инфлацията в страната остава значително под таргета си. Нещо повече – през март и април тази година индексът на потребителските цени не бележи динамика спрямо същите месеци на 2015 г., като по този начин остава под прогнозите на анализаторите от съответно 0,5% и 0,2%.
Икономиката на страната, представена посредством данните за брутния ѝ вътрешен продукт на графика 3, също не се съживява. Дори напротив – най-доброто тримесечие по отношение на растежа през есента на 2014 г., когато БВП се покачва с 1% на годишна основа, но през останалия период нееднократно бележи и свиване.
Графика 3: Динамика на брутния вътрешен продукт на Дания на годишна основа (в %)
Източник: tradingeconomics.com
Същевременно датчаните реагират на пръв поглед изненадващо на новата политика на централната си банка – вместо спестяванията им да спаднат, те продължават да се покачват (единственият спад е в края на 2014 г.). Всъщност за поведението им има изключително логично обяснение. На фона на политиката на лесни кредити, която централната банка в страната наложи, както и на трудностите пред пенсионната система, все повече индивиди в Дания разбират, че спестяванията им – независимо колко са спестили – няма да им позволят да се издържат от все по-ниските лихви по тях. Затова техният отговор на NIRP е всъщност да направят точно обратното, на това, което се надяват представителите на Nationalbanken – да увеличат размера на спестяванията си, като трендът на цикличността им е на покачване през последните 4 години.
Графика 4: Изменения на брутните спестявания на домакинствата в Дания спрямо предишното тримесечие (в %)
Източник: tradingeconomics.com
Заключение
Преди сме писали за ефектите от политиката на отрицателни лихвени проценти върху икономиката на микроравнище. Търговските банки също се обявиха против тези действия на централната банка, като по-рано тази седмица директорите на UBS също разкритикуваха усилено NIRP. Но дори и понижаването на лихвите по депозитите да не оказваха негативно въздействие върху стопанството, те очевидно не се справят и с поставените пред тях цели да доведат до съживяване на икономиката и „стабилни цени“ - нещо, което е хубаво да се осъзнае от другите водещи централни банки, преди вредните последствия от NIRP да се разпространят все повече в Европа.
