През новия програмен период 2014-2020 г. България ще разчита на 15 млрд. лв. от ЕС за развитие на земеделието и селските райони. Едната добра новина за хората и бизнеса на село е, че парите са с 600 млн. евро повече, отколкото в предишните седем години. Другата е, че се предвижда по-справедливо разпределяне на агросубсидиите, като подкрепата ще бъде насочена основно към малките и средните производители.

Това пък означава, че се слага край на досегашната практика европарите и държавните дотации да се изливат единствено в зърнопроизводството. При този подход шепа едри земевладелци успяха за кратко време да станат агромилионери, докато останалите селскостопански браншове губят, неполучавайки подкрепа. Множеството малки и средни фермери – животновъди, зеленчукопроизводители, млеко и месопреработватели и всички останали сектори трябваше да оцелеят на конкуренцията в ЕС, без да получат нито евроцент.

В Брюксел очевидно са отчели негативните ефекти от тази практика, след като обявиха нов подход в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, насочвайки приоритетно една трета от ресурса към малките стопанства, като намаляват подкрепата за големите. Иначе и през следващите седем години производителите ще получават субсидии отново по две направления - по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) от земеделските фондове на Съюза.

Схема за единно плащане на площ

10,4 млрд. лева от общо 15-те милиарда, които се отпускат на страната, са предназначени за директни плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), което е двойно повече в сравнение с изтеклия програмен период. През 2019 г. се предвижда средните плащания да достигнат минималното ниво на подпомагане от 196 евро на хектар за фермерите в цялата общност. В момента субсидиите за нашите фермери са два пъти по-малки от тези в страните-донори, но до 2020 г. постепенно ще нарастват, докато за старите членки на ЕС ще намаляват.

Прилагането на СЕПП предоставя възможност на земеделските стопани да получат средства от Европейският фонд за гарантиране в земеделието. Размерът на плащането се определя на хектар (приравнено у нас на декар).

Допустимите площи за подпомагане са:

• обработваема (орна) земя;
• постоянно затревени площи - пасища, мери и ливади;
• трайни насаждения (лозя и овощни градини)
• малки семейни градини.

За пари по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) могат да кандидатстват всички земеделски стопани - физически лица, фирми, кооперации и браншови сдружения. Задължително условие за отпускане на субсидията е земите, с които се кандидатства, да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние, а производителите и площите им да са регистрирани.

Минималният размер на стопанството трябва да е минимум 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. Минималният размер на всеки парцел в стопанството трябва да е 0,1 хектара.

Размерът на плащането на хектар за отделните страни зависи от размера на използваната земеделска площ, която пък отговаря на изискванията за годишната финансова рамка, получена в резултат на преговорите с ЕС.

Програма за развитие на селските райони

По второто направление - Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), България ще разполага с 4,6 млрд. лева, за които фермерите и селските общини ще кандидатстват по проекти за финансиране. Тук обаче парите са орязани с 11% в сравнение с първия период, което е около 400 млн. лева по-малко. Това съобщи Нивелин Ноев, експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ към Главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Европейската комисия (ЕК).

Финансовата подкрепа по ПРСР обхваща почти всички земеделски сектори, с изключение на производствата на тютюн, рози и лавандула, които в последния момент бяха извадени от списъка за подпомагане.

За млади фермери обаче има три варианта за финансиране. Различни мерки има за животновъдство и растениевъдство, за производство в необлагодетелствани райони, екологични мерки, селски проекти за благоустройство и подобряване на живота в малките селища и откриване на алтернативни бизнеси, ремонтиране на църкви и туризъм и др.

Обект на подпомагане ще са и пчеларите, билкарите и гъбарите, биопроизводителите и др. Кандидатите за финансиране трябва да предложат добри бизнес проекти във фонд „Земеделие“, за да получат финансиране по тях в размер на 75%, а за млади фермери - и до 90%, от стойността на инвестицията.

Всички стопани могат да ползват безвъзмездно и неограничено услугите на Националната служба за съвети в земеделието, която получава пари от ЕС именно затова да насочва земеделците как да изготвят най-качествени проекти за финансиране от ЕК.

Предвижда се до края на май да бъдат разработени всички програми и мерки, които са свързани с новата селска програма, каза министърът на земеделието и храните Димирът Греков. Той обеща до август-септември да има готови мерки по ПРСР, по които да се стартират процедури за приемане на проекти. Най-рано от всички мерки вероятно ще стартира „Млад фермер”.

Производителите обаче се опасяват, че и тази първа година от програмния период ще остане нулева за подпомагане по ПРСР, както бяха пропилени 2007 и 2008 г. Причината е, че до средата на 2014 г. правителството ще разработва и разпределя парите по различните мерки, а трябва да взема и важни решения за евентуалното преразпределение на парите по Първи и Втори стълб и слагането на таван за субсидиите. Страховете на хората са, че 2014 г. ще мине в писане на селската програма и консултации с Брюксел. А да не забравяме, че ПРСР е само една от 11-те стратегически цели за финансиране, които ще залегнат в Споразумението за партньорство между България и ЕС за 2014-2020 г. В крайна сметка от подписването на цялостната финансовата рамка зависи отварянето на мерките за европейско подпомагане.