Ново разпределение на субсидиите

ЕК дава възможност на страните членки самостоятелно да решат крайното разпределение на сумите по двете направления, като се дава право до 25% от средствата за директни плащания да се прехвърлят към ПРСР или обратно. Срокът за окончателното решение е до края на юли тази година. До тогава всички държави трябва да обявят в Брюксел дали ще прилагат Схемата за единно плащане на площ и докога, какви ще са приоритетите им на подпомагане в Програмата за развитие на селските райони и критериите, по които ще се одобряват проектите.

България е сред държавите, които категорично ще прилагат Схемата за директни плащания през новия програмен период, каза началникът на отдел „Директни плащания“ в МЗХ Десислава Кърчанова. Тя призна, че усилено се лобира да се пренасочат средства от СЕПП към селската програма, но на този етап това е необосновано за България. Преките субсидии са гарантирана помощ от ЕС за нашето земеделие, което и без това е най-неконкурентното в общността и има много да наваксва на останалите, обясни експертът.

През първите седем години цялата пряка субсидия отиде при зърнопроизводителите по простата причина, че в преговорите за присъединяване към ЕС подпомагането по Първи стълб бе договорено само на база единица площ. Сега се предвижда зърнения бранш да получи 70% от ресурса по СЕПП, а останалите 30% да бъдат насочени за обвързано подпомагане и на други производства. Това прави около 3,12 млрд. лв. директно субсидиране на животновъди, растениевъди, овощари, млади фермери и дребни стопани.

Освен това ЕС предвижда и възможност да намалява годишната подкрепа за единица площ за сметка на фермерите със субсидия над 2000 евро, ако се получи недостиг на средства в европейския бюджет, обясни евродепутатът Ивайло Калфин. Също от преките субсидии на земеделците с над 250 дка ще се захранва и Кризисният фонд за обезщетяване при поражения за стопаните от природни бедствия.

Промяна на критериите за активен земеделски производител

Нещо повече – ЕС реши да промени критериите за активен земеделски производител, за да не може повече с пари за селското стопанство да се изграждат луксозни голф комплекси за богаташи, да се купуват хеликоптери, яхти и луксозни лимузини. ЕК слага край на порочната практика, от която се възползва и бизнесът в България, заяви още Калфин.

По подобен начин досега се облагодетелстваха от преки евросубсидии и много собственици и ползватели на пасища, мери и ливади у нас, които живеят в градовете, но не се занимават със земеделие. Те вземат помощи на единица заявена площ от ЕС, въпреки че не отглеждат животни, не отглеждат люцерна и не се грижат за пасищата. В същото време много от реалните животновъди не разполагат с пасища и имат проблем с изхранването на добитъка. Получава се така, че собственици и наематели на общински мери, пасища и ливади, вземат едновременно европомощи и наем от животновъдите, без да произвеждат нищо, докато истинските скотовъдци оцеляват трудно и генерират само разходи.

Земеделският министър заяви, че това повече не може да продължава и разпореди да се промени Законът за собствеността и ползването на земеделските земи така, че от 2015 г. само истинските животновъди да получават евросубсидии. Отделно общините ще бъдат задължени да отдават преференциално мери, пасища и ливади на производители, които отглеждат животни.

Брюксел дава възможност на държавите да въведат тавани за плащанията на единица площ в зависимост от количеството обработвана земя от един производител. Стопаните с до 250 дка земя ще получат по-голяма подкрепа в сравнение с крупните земевладелци, които у нас са не повече от дузина, но прибират 98% от евросубсидията, подчерта Калфин.

Само преди година въвеждането на лимити за субсидиите на площ бе повече от сигурно, като дискусиите се въртяха само около размера на ограничението. Предлагаше се таванът на плащанията от ЕС да е до 300 000 евро на производител, като пълният размер на субсидията да се полага до 150 000 евро. От няколко месеца насам обаче идеята претърпя коренна промяна и за лимит на плащания все по-малко се говори. Окончателното решение за това още не е взето, но дори ЕС да не въведе задължително ограничение, със сигурност ще даде възможност на държавите сами да решат дали да го правят.

Брюксел въведе и задължителни изисквания за извършване на сеитбооборот за по-големите производителите с над 250 декара, като затова вече им превежда и допълнителни субсидии на единица площ. Това се прави с цел опазване на плодородните качества на почвата чрез подмяна на зърнените култури на всеки две стопански години. За фермерите с по-малко площи агроекологичните мероприятия не са задължителни, но ако решат да го правят, ще получат повече субсидии.

Допълнителни схеми за обвързано подпомагане

По около 29 млн. лв. годишно или 2% от сумата по СЕПП ще е предназначена за млади фермери, които обработват до 250 дка. Начинаещите стопани до 41 години ще се радват на директна субсидия - с 25% от по-голяма от помощта за големите зърнопроизводители. Младите фермери ще бъдат насърчени и с твърда годишна сума между 1000 и 3000 лв. в зависимост от размера на стопанството си и продуктите, които произвеждат. Годишна субсидия като преки помощи ще се полага и за малките стопани с по 5 дка в необлагодетелстваните райони.

Много е важно решението на ЕК за подпомагане и на уязвими сектори за дадената страна. Изискванията за тях са да са традиционни и вече съществуващи, но западнали поради липса на достатъчно финансиране, което ги прави неконкурентни в ЕС. Такива у нас безспорно са животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството, обясни Десислава Кърчанова.

Животновъдството ще бъде подпомогнато по обвързани схеми за млечни и месодайни породи крави и овце, за животни майки - биволи, овце и кози. Тези български сектори се подпомагат от бюджета само от 2 години и никога не са получавали евросубсидии, за разлика от фермерите в ЕС. Плащанията и държавните помощи ще стават на глава животно от предходната стопанска година.

Целта е да се възроди родното производство и да започне да задоволява нуждите на вътрешния пазар и на месопреработвателната индустрия, която поради липсата на българска суровина работи с 80% вносно и нискокачествено месо от цял свят, включително и контрабандно. Това призна директорът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Пламен Моллов.

По тази причина нашите колбасисъвсем не са български и не могат да бъдат защитени и рекламирани като такива пред света, за да могат успешно да се изнасят.

Директните плащания ще направят по-конкурентноспособни и производителите на зеленчуци и плодове, които едва последната година получават помощ от бюджета. И тези земеделски сектори в ЕС обаче получават двойни субсидии – от Съюза и бюджетите на страните, което унищожи българското производство и пазарът бе залят с над 90% вносни плодове и зеленчуци. За хегемонията на чуждите продукти допринесе и вносът от Турция, Македония и дори арабските държави, които усърдно субсидират родното си производство на зарзават и плодове. Овързаното подпомагане от ЕС и бюджета за тях вече ще става възоснова на единица произведена и сертифицирана от БАБХ продукция от предходната година.

Обект на обвързано финансиране пък ще са традиционните градински продукти - домати, краставици, пипер, ябълки, праскови, кайсии, ягоди и череши. Отделно, за да спре инвазията на ГМО соя в Европа от САЩ, Аржентина, Китай и други страни, Брюксел реши през новия програмен период да стимулира традиционното производство на протеинови култури в ЕС. Така 2% от бюджета на СЕПП за всяка страна може да бъде насочен за директно подпомагане на соя без ГМО, което прави около 29 млн. лв. годишно.