РЕЗЮМЕ на доклада по държавния бюджет за 2004 година
 

Бюджет 2004 отчита влиянието на изменението на макроикономическата обстановка, както в страната, така и в международен план. Очакваният реален растеж на БВП през 2004 г. в България е 5.3%, като той ще бъде постигнат чрез реално увеличение на дохода и кредита за домакинствата. През следващата година нивото на инвестициите се очаква да достигне 21.5% от БВП. Увеличаването на  темповете на растеж на световната икономика и на Европейския съюз в края на 2003 г., както и повишената производителност и  конкурентноспособност на българските производители в следствие направените през последните години инвестиции, ще дадат тласък на износа на стоки и услуги. Очаква се реалният растеж на износа през 2004 г. да бъде около 5.5-6%, което ще го направи важен фактор за растежа. 

В условията на валутен борд фискалната политика е основен защитен механизъм при промяна на макроикономическата среда, поради неблагоприятни външни и вътрешни фактори. В тази връзка, фискалната политика и бюджетното изпълнение са от особена важност и правителството поддържа разумна и гъвкава  политика, с оглед подкрепа  на макроикономическата стабилност. Възможното засилване на рестрикцията по бюджетната позиция за тази година, повлияно от изменение на целевото ниво на дефицита, ще активира механизмите за осигуряване на гъвкавост за фискалния мениджмънт до края на годината, при по-неблагоприятен макроикономически  сценарий. В този  смисъл като критерии  за поддържането на разумна фискална  политика и буфер срещу евентуални рискове се залагат определено ниво на дефицита,  неснижаем остатък по фискалния резерв и допълнителен структурен резерв по бюджета.

Бюджетният дефицит през 2004 г. е 0.7 на сто от БВП или 284.2 млн. лв. на консолидирана база. Главна причина за залагане на това целево ниво на дефицита е осигуряване на стабилност на фискалната позиция, което е в съответствие с ускоряване на структурната реформа и реформите в публичния сектор. В средносрочна перспектива (2006 г.) стремежът е
постигане на напълно балансиран бюджет. Ниското ниво на бюджетния дефицит е съобразено с отрицателното салдо по текущата сметка на платежния баланс.

Високото ниво на фискалния резерв осигурява стабилност за икономиката и защита  срещу възникване на евентуални рискове за изпълнението на бюджета през годината.

Резервът, заложен по консолидираната фискална програма възлиза на 223.7 млн. лв. или близо 78.7 на сто от дефицита. Той ще бъде разпределен само при необходимост за непредвидени и неотложни разходи, както и за структурни реформи.

Основен елемент във фискалната политика заема данъчната политика, която осигурява финансирането на държавните дейности и е важен лост за въздействие върху инвестиционната активност и икономическия растеж. През 2004 г. се намалява ставката на корпоративния данък от 23.5% на 19.5%. Освен това във връзка с новото групиране  на населените места, лицата реално ще плащат по-нисък размер на патентния данък.  Променя се и режима на освобождаване от данък добавена стойност по международни  договори,  конвенции  и споразумения и други, разпоредени от Народното събрание. С промените ще се освободят от данък доставките, осъществявани по проектите, финансирани пряко от безвъзмездна помощ в рамките на международни споразумения.

Опростяване на данъчната система и ефективното й администриране ще остане  една  от основните цели на данъчната политика и през 2004 г.

Правителството възприе утвърдения в развитите икономики подход за увеличаване относителния дял на приходите от косвените за сметка на преките данъци, в  структурата на консолидираните бюджетни приходи.

Вследствие от провежданата данъчна политика през 2004 г. в консолидирания бюджет  се очаква да постъпят 14 416.3 млн. лв. или 38.0% от БВП. Най-голям дял в общите приходи имат приходите от социално и здравноосигурителни вноски (26.8  на сто), данъкът върху добавената стойност (23.1) и данъкът върху доходите на физическите лица (8.1%).

При зададените ограничителни параметри на приходите и дефицита, общите брутни разходи за 2004 г. възлизат на 14 700.6 млн.лв. Предложените нива на отделните категории разходи, в рамките на този лимит, отразяват новите насоки, към които се  стреми правителствената политика да разпределя ресурсите за държавно потребление, инвестиции и трансфери по възможно най-ефективен и социално приемлив начин, при спазване на приоритета за подпомагане на предприсъединителния процес. Във всички сфери е заложено изискване за повишаване на ефективността на текущите разходи за издръжка, т.е. постигане на по-високо качество на работа при по-ниски  разходи. Основните насоки на разходите по сфери са следните: социална осигуряване, подпомагане и грижи 13.5% от БВП (при 13.8% за 2003 г.), образование - 4.2% от БВП (при 3.9% за 2003 г.), здравеопазване - 4.3% от БВП (при 4.0% за 2003 г.), отбрана и сигурност - 4.9% от БВП (при 4.9% за 2003 г.), благоустройство - 2.1% от БВП (при 1.9% през 2003 г.).

От  средата на идната година е предвидено повишаване на заплатите в бюджетната сфера с 8.5%. Пенсиите ще бъдат индексирани от 1 юни с 5.8%. Правителството предвижда да увеличи минималната работна заплата от110 лв. на 120 лв. През 2004 г. се повишава тавана на пенсиите и той става 420 лв., което е стъпка към подобряване положението на пенсионерите. В държавния бюджет са предвидени 204.2 млн. лв. за активни мерки за борба с безработицата.

Като дял от БВП разходите за издръжка и работни заплати на администрацията нарастват
главно  поради създаването на  нови структури, свързани с изграждане на капацитета  на администрацията с оглед процеса Еевропейска  интеграция, въвеждането на задължително предучилищно образование и 13-ти клас в професионалните училища,  реформата и укрепването на съдебната система.

Предвидените разходи за субсидии реалния сектор и организациите с нестопанска цел за 2004 г. са в размер на 397.6 млн. лв. Значителни субсидии се предвиждат за подпомагане на земеделските производители и тютюнопроизводителите.

През 2004 г. се предвижда значителен номинален ръст в капиталовите разходи. Това е важна тенденция, съдействаща в подкрепа на общия икономически растеж. Разходите,  заложени в консолидирания бюджет са 1 330.2 млн. лв. и възлизат на 3.5 на сто от очаквания размер на брутния вътрешен продукт. Предвижда се тези средства да бъдат  в значителна степен концентрирани към инвестиционни проекти, които са с общонационално или с международно значение за региона, и към тези, за чието изпълнение страната ни очаква значителна финансова подкрепа от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Осигурени са средства за отбраната във връзка с очакваното приемане на страната в НАТО.

Очаква се лихвените разходи  през 2004 г. да  възлязат на 788.0 млн. лв., което  представлява 2.1% от БВП. Средствата за лихвите по вътрешния дълг са сравнително  прогнозируеми, поради преобладаващата част на книжа с фиксирани лихвени купони. Въпреки подобрението в лихвената структура на външния дълг, повече от половината външни задължения са обвързани с международните лихвени проценти, което прави  тази част от плащанията зависима от тяхното движение.

Във функционалния разрез на разходите безспорен приоритет представляват разходите  за здравеопазване и образование. Разходите, осигурени за преструктурирането на здравната система  и същевременно осигуряване на по-качествени услуги за  населението  са  на значително по-високо ниво спрямо тези от последните години.  От  началото на 2004 г. се преминава към нов начин на финансиране на болниците като  основната част от техните дейности ще се финансират чрез Националната здравноосигурителна каса. Спрямо 2003 г. номинално те нарастват с 15.1%, като делът им от БВП възлиза на 4.3%.

Образованието е втората сфера, за която е осигурен значителен номинален ръст на разходите (16.3%  спрямо 2003 г.). Това се прави еднократно през 2004 г., поради  въвеждането на предучилищна подготовка и допълнителен клас, но при всички положения тенденциите през следващите години следва да се насочат към оптимизиране на структурите съобразно икономическите и демографски фактори  в  страната. Реформата в сферата на образованието трябва да продължи с бързи темпове, като се стимулира навлизането на частни  структури, предоставящи качествени и разходно оптимизирани услуги. Общото бюджетно финансиране за тази сфера като дял от БВП за 2004 г. е 4.2%.

Разходите за отбрана и сигурност през 2004 г. се предвижда да заемат 12.7% от общите разходи  или 4.9 на сто от БВП. Реформата на отбранителната система е един от ключовите елементи на новата политика на сигурност на Република България. Приоритет на тази реформа ще продължи да бъде изграждането на съвременни и модерни въоръжени сили, адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните  предизвикателства, осигуряващи достатъчен за отбрана военен потенциал в рамките на средствата, които страната може да си позволи и подкрепящи интеграционните усилия  за  присъединяване към евроатлантическата система за сигурност. В  бюджета за 2004 г. са финансово осигурени  Графика за реформи и задълженията, произтичащи от присъединяването на Република България към НАТО.

В Бюджет 2004 са ресурсно осигурени мерките по подобряване организацията на
полицейското разследване и противодействие на т.нар. "нови рискове за сигурността" -организирана престъпност, корупция, тероризъм, наркотрафика и др., които ще гарантират осигуряване на обществения ред и сигурност на гражданите. Заложените  средства през следващата година превишават с 7% средствата през 2003 г.

Важенприоритет на правителството е продължаванена съдебната реформа с цели изграждането на ефективно функционираща  правораздавателна  система,  отговаряща  на европейските изисквания и стандарти.

Правителството изразява становище, че в бюджета разчетени необходимите финансови, материални и кадрови ресурси за нормално функциониране на отделните органи на съдебната власт и взаимоотношенията им с останалите участници в съдебния процес. Това становище бе представено от Министерството на финансите по време на проведените консултации по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. с представители на Висшия съдебен съвет. Без да се подписва меморандум, както с другите министерства и ведомства, позициите на двете страни бяха значително сближени. Независимо от това, спазвайки изискванията на ЗСВ и ЗУДБ в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. е включен изцяло проекта на Висшия съдебен съвет. В случай, че се приеме предложението му, консолидираният бюджетен дефицит би нараснал със 128.0 млн. лв. и би достигнал ниво от 1.1% от БВП.

Предвидените разходи за 2004 г. според правителството за съдебна власт следва да възлизат на 208.1 млн.  лв., като превишението им е с 63.5 млн. лв. спрямо редходната  година (ръст от 44.0 на сто). Тези данни недвусмислено сочат, че нормалното функциониране и реформата на съдебната власт е сред основните приоритети на българското правителство. Те са още  по-впечатляващи на фона на преструктурирането на разходите в някои от другите сектори.

Като пилотен проект три министерства ще представят проекто-бюджетите си за 2004 г. и  в програмен формат. Усилията на Министерство на финансите за въвеждането на програмно и ориентирано към резултатите бюджетиране ще продължават и през 2005  г. с разширяване кръга на министерствата планиращи по този начин. Това ще създаде  условия за вземане на оптимални решения по отношение на фискалните параметри и по-ефективното разпределение и  използване  на  бюджетните  ресурси  в  съответствие  с  приоритетите  на  Правителството. Крайната цел е държавата да предоставя публичните услуги при най-рационално използване на ограничените бюджетни средства, като се увеличат ползите от тях за цялото общество.

Пълният текст на Доклада по закона за държавния бюджет можете да намерите на сайта на Министерство на финансите или тук.