Разхищението на храна е проблем с глобални измерения. Докато страните от Третия свят страдат от животозастрашаващ недостиг на ресурси, развиващите се държави похабяват огромно количество годни за консумация продукти.

Само в България този процент надхвърля 40 на сто по думите на бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов в края на миналата година. При това, според Българската агенция за безопасност на храните, страната ни следва общоевропейската тенденция.

Изхвърлянето на годна храна обаче има и други значително сериозни негативни следствия. Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН, цитиран от сайта за здравословен живот Fitwell.bg, тези отпадъци са отговорни за излъчването на огромни количества парникови газове в земната атмосфера. Ако трябва да бъдем конкретни, коментира сайтът, става дума за 3,3 гигатона емисии – количество, достатъчно да класира разхищението на храна като третата "държава" в света по този показател.

Ето какво говори статистиката: всяка година светът изхвърля една трета от произведената храна, без тя да е била по някакъв начин консумирана от човек или животно.

Над 30% от продуктите се развалят още в суровиннна фаза – преди да бъдат обработени от производителите. Повече от 20 на сто губят годност по време на съхранение. Значителна част от храната се разваля при преработката и дистрибуцията.

Говорейки за емисии обаче, най-сериозна вреда нанасят хранителните стоки, изхвърляни от крайния потребител. Те имат най-сериозен въглероден отпечатък, тъй като по веригата са акумулирали емисии от производство, събиране на реколтата, преработване и доставяне.

Всички данни на ООН са обобщени в таблици със стряскащи цифри. Тях можете да видите на страницата на Fitwell.bg. Там ще разберете още кои храни са най-опасни за околната среда и кои континенти я замърсяват най-сериозно.