Външните пазари са фактор за развитие на българските инвестиции, но за една малка и силно отворена икономика външните стимули могат да окажат деструктивно влияние и да имат само краткосрочен ефект. В България големите инвестиции в строителството и недвижимото имущество довеждат до оттегляне от основния бизнес. До този извод стига в анализа си по темата главният изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ) Стилян Вътев. Според анализатора България трябва да се възползва от конкурентните си предимства, да селектира внимателно преките чужди инвестиции и да развие туризма.
С емпирични примери анализаторът доказва, че благоприятните външни пазари спомагат за повече инвестиции и респективно за ускорен икономически растеж за малка и отворена икономика. Това може да се види ит от развитието на българската икономика в периода между 2005 г. и 2011 г. и съответно влиянието на външните пазари за това време.
Съвкупността от външните пазари включва стоковите пазари, на които се внасят и изнасят стоки и услуги, финансови пазари - паричен, капиталов, кредитен, и преките чужди инвестиции (ПЧИ).
В периода на икономически бум в България от 2005 г. до 2008 г. външните пазари се характеризират с изключително висока ликвидност. Международните пазари предлагат лесен, бърз и евтин достъп на бизнеса до парични, капиталови и кредитни ресурси. Освен това се поддържа силен интерес от чужди инвеститори към нововъзникващите пазари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число и в България. Друга основна характеристика, която се наблюдава, е бумът на кредитирането от българските банки, основно с допълнителни външни ресурси, осигурени от банките-майки.
По време на растежа ни основните макропоказатели на българската икономика имат стабилни положителни стойности. Средният темп на растеж на брутния вътрешен продукт за 2005–2008 г. е над 6%. Наблюдава се огромен приток на преки чужди инвестиции (ПЧИ) - общо 25.2 млрд. евро за период БВП четирите години, като повече от половината от ПЧИ са насочени в строителството, недвижимите имоти и финансовия сектор.
Основните фактори, допринесли за растежа на БВП, са потребителите и капиталовите инвестиции. От друга страна негативен фактор, който влияе на икономическото развитие, е отрицателният външнотърговски баланс. Той е главно за сметка на рязкото увеличение на вноса. Положително влияние отказва и бюджетният излишък, който за периода е средно 1,5% от БВП. Същевременно почти двойно се увеличават валутните резерви – от 7.4 млрд. евро през 2007 г. на 12.7 млрд. евро в края на 2008 г.
През 2009 г. обаче настъпва краят на икономическия бум или “балонът се спука със силен гръм“, казва Стилян Вътев.
Основният извод, до който стига анализът, е, че за една малка, неукрепнала и силно отворена икономика прекалено „благоприятните“ на пръв поглед външни фактори и пазари могат да окажат изключително деструктивно влияние с продължителни и тежки последици, каквото на практика се случва в България.
Лесният, евтин и бърз достъп до парични и капиталови ресурси за кратко време стимулира силно както инвестициите, така и потреблението, без това да отговаря на реалната необходимост на икономиката и възможностите на домакинствата както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Същевременно в голямата си част БВП в нашата страна се формираше от огромни за нашия мащаб приток на външни чуждестранни инвестиции, които като структура бяха насочени главно в строителството и недвижимото имущество, и имаха силно краткотраен, конюнктурен и спекулативен характер.
Според анализатора липсата на инвестиционен опит и трезва оценка на пазара, както и лесните кредити, доведоха до изграждането на значителен обем инвестиционни проекти, които сега са с нулева потребителска стойност и следва да бъдат разрушени или инвеститорите са във фалит. Освен това огромна част от ресурсите от едни сектори се пренасочиха към строителството и недвижимите имоти, които доведоха до фалит и на основния бизнес.
Твърде „благоприятните“ външни фактори позволиха също така укрепването и разширяването на монополните структури, главно в търговията на дребно за сметка на малкия бизнес.
Наблюдават се масови фалити на все още неукрепналите фирми от малкия и средния бизнес. Не на последно място, подчертава Вътев, огромният кризисен шок, високата кредитна и фирмена задлъжнялост, както на бизнеса, така и на населението, повлия изключително депресивно върху постепенното възстановяване на дребното и средното предприемачество, инвестициите в нови проекти и разширяване на бизнеса, както и на потреблението като цяло.
Годините от 2009 до 2011 г. са период на кризисен шок и бавно възстановяване на икономиката.
За това време българският бизнес няма почти никакъв достъп до външните парични и капиталови пазари. Скромен е и притокът на чуждестранни инвестиции - той е в рамките на 3-4% от БВП. Наблюдава се слабо банково посредничество, липса на кредитно търсене и връщане на ресурси към банките – майки.
Картината е подобна спрямо периода на икономически бум, но с обратен знак. Износът е основният фактор за растеж, за сметка на значителния спад на инвестициите и потреблението.
Благодарение на спадналия внос и увеличения износ, салдото по текущата сметка става положително през 2011 - 0.9% от БВП. Независимо от кризата, валутните резерви на БНБ продължават да се покачват до 13.4 млрд. лева в края на 2011.
Банковият сектор също успешно посрещна кризисния шок – въпреки рязкото увеличение на необслужваните кредити и спад на печалбите, секторът като цяло поддържа висока капиталова адекватност и висока ликвидност
Българската икономика и значението на външните пазари – какво предстои оттук нататък:
Като член на ЕС българската икономика ще запази отворения си характер и ще продължи да се влияе от състоянието на външните пазари. За съжаление поне в краткосрочен план поради факта, че Европа се тресе от дългова криза, редица икономики са в стагнация и даже в рецесия, страната ни не може да разчита по дефиниция на благосклонни външни условия, респективно на лесни нови пазари, смята анализаторът.
Изводът според него е, че трябва да се търсят пътища как максимално България може да използва конкурентните си предимства както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Според него това са макроикономическа стабилност на България. Страната ни може да се похвали с нисък външен дълг, малък и управляем бюджетен дефицит, контролирана инфлация, фиксиран валутен курс, стабилна банкова система, устойчив Валутен борд, добри фискални и валутни резерви. Освен това България има добро местоположение, природни и културни богатства.
От това следва постигането на незабавна капитализация в получаването на евтино финансиране на държавен дълг от международните пазари. В по-дългосрочен план – макроикономическата стабилност да бъде водещ фактор за привличане на дългосрочни и продуктивни за икономиката чужди инвестиции.
Освен това трябва да се спомогне за увеличаване на възможностите за конкурентен износ и завладяване на нови трайни позиции на международните пазари. Същевременно страната има нужда да подобри икономическите очаквания на бизнеса и домакинствата и от там да повиши инвестиционния апетит и потреблението.
Стилян Вътев освен това предлага ограничаване до минимум на ПЧИ, които имат краткотраен и спекулативен характер, които търсят бързи печалби, без да създават добавена стойност в дългосрочен план – като фотоволтаични паркове и др.
Според него средствата от еврофондовете следва да се преценяват не само по отношение степента на усвояване, а и според ефективността им за икономиката в дългосрочен план.
Що се отнася до селското стопанство според анализатора търсенето на висококачествени храни в световен мащаб ще продължава да расте, така също и международните цени. Необходимо е с по-целенасочена политика чрез механизма на субсидиите да се стимулират инвестициите в по-качествени и екологично чисти селскостопански продукти.
Туризмът е отрасъл, който на практика осъществява принадената стойност за „износ“, но която се потребява в страната. По време на бума успяхме да (пре)развием масовия, но сравнително евтин планински и морски туризъм, смята Вътев. Вероятно при него няма да има отлив на туристи през следващите години поради глобалната криза.
Сега обаче според него е времето да се насочим в към по-висок клас туризъм, а именно спа-туризъм във всичките му сегменти, в т. ч. и в най-висок клас, съчетан с медицинска терапия и здравна рехабилитация и културен туризъм.
