Известна ориенталска поговорка гласи, че трябва да заведеш лъжеца чак до вратата му, където най-после да каже истината. Тази мъдра препоръка е полезна и в частния, и в обществения живот. 

Така, например, предложенията на Националния фронт и неговото скорошно твърдение, че отсега нататък ще са мъдри и трезвомислещи и могат да реализират програмата си, полезна за тези в неравностойно положение, насочена срещу по-мощните и способна да защити Франция от световните злини и особено от вълните мигранти, които щели да унищожат нашия начин на живот. Всичко там е илюзия – тази стратегия на затваряне е напълно безсмислена. 

Достатъчно е да се вземе един пример, който може да се повтаря до безкрай. Дълго време Националният фронт се противопоставяше на отмяната на националната валута и се застъпваше за запазването на френския франк. Позиция, изцяло съзвучна с неговия изолационизъм: несъздаването на единна валута много бързо щеше да доведе страните членки на „единния” пазар до констатацията, че такъв пазар няма, защото всеки отделен може да се конкурира от девалвация. 

И анулирането на цялата европейска конструкция щеше да вземе връх за голяма радост на националистите. Което за Франция щеше да е загуба от най-големия пазар в света. След това Националният фронт записа в програмата си отхвърлянето на еврото и връщането на националната валута. 

Накрая, преди скока в неизвестното, каквото щеше да представлява такъв избор, Марин льо Пен сега настоява, че еврото ще се запази като „обща валута и че франкът ще стане отново „национална валута”. И за да внесе допълнително успокоение, тя обяснява, че няма никаква причина за безпокойство: „франкът ще бъде равен на еврото”. Трудно е да се разбере интересът към тази нова валута: ако стойността му е напълно равна на тази на еврото, франкът няма да е нищо повече освен другото име на еврото. И какво се променя? Очевидно нищо! Притисната в ъгъла, сега Марин льо Пен обяснява, че еврото е надценено и че стоките, оценявани във франкове, на по-ниска стойност, по-лесно ще намират клиенти. 

Също така, като имаме собствена валута, ще се отървем и от изискванията на Европейската комисия, която настоява за ограничаване на дефицита ни. Логика на двойния абсурд. От една страна, това означава дълго време никой да не зачита разпоредбите на Брюксел. От друга страна, франкът задължително и веднага би се обезценил спрямо еврото. На практика това би означавало банковите сметки на французите автоматично да бъдат деноминирани в девалвирала валута. Спестяванията на хората веднага ще загубят значителна част от стойността си. За да го избегнат, трябва да си отворят сметка в евро в чуждестранна банка, което не е по силите на всички французи. 

С други думи, еврото ще е от полза само за богатите. Към това се прибавя и държавният дълг: частта на този дълг, която е в евро, ще стане по-скъпа и лихвените проценти ще се повишат. За да го платим, ще трябва да правим безкрайни и строги икономии, по-големи, от тези, които Брюксел ни налага днес. Като цяло, потребителите, инвеститорите, служителите, няма да спечелят нищо от отмяната на еврото. Европейското изграждане напредва. Трябва да сме горди и да защитаваме интересите на бъдещите поколения. Разбира се, не трябва да се чувстваме доволни от сегашното положение. 

Трябва да се изисква от Германия да намали излишъка си, за да вървим към една Европа, която е по-балансирана. Имаме доводи в тази посока. И именно за това трябва да говорим. 

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.

Преводът е на БГНЕС