Макар и по-рядко, продължават да се появяват съобщения по телевизията за нарушения на потребителските права в различни чейндж бюра. Удържат се комисионни, които са обявени с малки букви на табло пред бюрото и за които клиентът не знае. Обикновено комисионните са значителни, като обявеният по-висок курс е примамка гражданите да обменят валута именно там, а не в банка, където курсът е малко по-нисък. В същото време загубата от подвеждащия курс е далеч по-голяма от евентуалната печалба от маржа.

Още през 1962 г. в САЩ президенът Джон Кенеди формулира някои от основните права на потребителите. Най-важните от тях са правото на избор, правото на отказ и правото на информация за продукта или услугата. Тези основни права се нарушават в споменатите чейндж бюра. При желание на потребителя да се откаже от услугата, след като разбере за подвеждащия курс, той получава отказ, а често бива избутван навън от яки охранители. Дава му се обяснение, че счетоводната операция не може да бъде сторнирана, а парите му върнати. Нарушава се и правото на потребителя на информация, тъй като му се внушава по-изгоден курс от действителния. Записването на комисион и оттам на реалния курс отдолу на таблото с малки букви го подвежда, една порочна практика, която не се санкционира от държавата от години. Така се сблъскваме с проблема за асиметричната информация (т. нар. asymmetric information), при който продавачът има пълната информация за качеството на неговия продукт или услуга, а купувачът е „на тъмно" и целта е да му се пробута продукт със занижено качество. Икономическата теория и опит сочат, че пазарите, на които се продават такива стоки-ментета, известни на икономически език още като стоки-лимони (от англ. lemon goods и lemon markets), са обречени на крах, тъй като в определен момент клиентите губят изцяло доверие в тези пазари. Подобен пазарен провал (market failure) се дължи на най-неблагоприятното пазарно равновесие по Парето[1], при което търсенето и предлагането не се срещат в никоя точка и при никаква цена и количество. Асиметричността на информацията в някои чейндж бюра стига дотам даден клиент да попита за действителния курс и точния размер валута, който ще получи, и въпреки това накрая отново да бъде излъган и да претърпи голяма загуба. В такива обменни бюра информационно табло изобщо липсва; няма обявен комисион или обявените курсове са фиктивни. Някои изрядни офиси в определени периоди са действали или действат като неизрядни - така клиентът не знае кой момент на бюрото улучва и какво да очаква...

Освен че нарушават правата на потребителите и заплашват да доведат до разпад на обменния пазар, измамните чейндж бюра оказват и нелоялна конкуренция по отношение на другите участници - лоялните чейндж бюра и банките, техен основен конкурент. Клиентите, обменящи валута, трябва да знаят, че банките имат своите предимства. В банката практически няма вероятност да се търгуват фалшиви банкноти, тъй като банковите касиери-валутчици преминават специализирани курсове и лесно разпознават истинските от фалшивите банкноти. Собствениците на чейндж бюра невинаги могат да си позволят да поддържат на ниво знанията на своите служители. Банкнотите, като всяка стока, търпят развитие и се обновяват, печатат се нови серии с нови, по-сложни защити. На второ място, банката осигурява на клиентите нови купюри, нещо, което чейндж бюрото невинаги може да направи. В банката задължително се издава платежен документ за извършената валутна операция. Разликата в маржа е толкова малка в полза на чейндж бюрото, че загубите в случай, че сме попаднали в лъжливо бюро, далеч надхвърлят евентуалната или очакваната печалба. Проста сметка, която направих веднъж за обмен на 100 долара, показа, че печалбата ми от обмен в бюро вместо в банка по тогавашния курс е... 1 лев.

Предимство на обменните бюра в сравнение с банките е работата им в късните часове на деня, както и в събота и неделя. Въпрос на организация на потребителя обаче е да успее да обмени парите си в банка. Нормално е също да се очаква към чейндж бюрата да се обръщат хора, които искат да скрият произхода на парите си или пък чиито пари не са съвсем истински. Често като причина за завишения комисион се дава аргументът, че чейндж бюрото наподобява ресторант и се прави аналогия между обменния комисион и надценката в ресторантьорската услуга. Следва да отбележим обаче, че двете услуги са по естество различни; при обмяната на валута няма реален сервиз, няма обслужващ персонал. Надценката в ресторанта има за цел да осигури заплатата на персонала, а такъв липсва в офисите за обмен на валута. Не на последно място, надценката в ресторанта е включена в цената и клиентът я вижда, за разлика от реалния курса в обменното бюро. Що се отнася до бакшиша в ресторанта, той е изцяло по преценка на клиента и зависи от качеството на обслужването.

Измамните офиси за обмен на валута се срещат най-често в морските ни курорти - там, където има платежоспособна клиентела от чужденци. Те са потенциални жертви по две причини - първо, разполагат с валута, и, второ, трудно могат да защитят интереса си в случай на конфликт. Не говорят български и, следователно, изобщо не могат да разчетат ситните букви на таблото, а и не могат лесно да потърсят съдействие от органите на властта. Чуждестранните туристи са в страната за малко и не познават законите ù. Докато оплакването им бъде разгледано от местното полицейско управление или съдилище, те вече са се прибрали у дома. Така проблемът за асиметричната информация е най-силно изразен при чужденците, нищо, че това създава лошо реноме за нашата прохождаща пазарна икономика.

Корените на съвременните бюра за обмяна на валута се крият в ерата на социализма, когато конвертируемите западни валути се търгуваха на черно. Размяната на валута по курс, различен от официалния фиксиран курс, който по същество представляваше ценови таван, бе инкриминирана, което водеше до там реалният курс да е завишен, а самите дилъри да са хора, склонни да поемат пазарни рискове. Бившите улични чейнчаджии от „Магура" и други места в страната легализираха своята дейност в законни чейндж бюра. Така криминалният характер на бюрата е в самия им зародиш; в самото си естество обменните бюра са измамни, а нечестните бюра са далеч повече от честните. С либерализирането на пазара на валутите у нас чейндж бюрата се превърнаха в символ на демокрацията. В същото време с характерните нарушения на потребителските права и измами обменните бюра стават синоним на прехода и изражение на неразвитостта на пазарната ни икономика.

Отношението на властта към нарушенията в чейндж бюрата е снизходително - не се прави нищо, освен жалбите на гражданите да се регистрират в полицията. Тези жалби остават без отговор, а оправданието, което се дава е, че това е... свободен пазар и че бюрата действат в условията на свободна конкуренция. Вече изтъкнахме, че те всъщност са нарушение на пазарния механизъм и водят до подриването на валутния пазар. Затова буди недоумение пасивното отношение на българската държава към тях. Изглежда така, сякаш над тях виси политически чадър. Говори се, че някои от валутните офиси са собственост на фигури от висшата политика у нас. Следва да се закриват и отнемат лицензите на измамните чейндж бюра, практикуващи асиметрична информация или такива, срещу които има оплаквания. Най-накрая, призивът към обикновените граждани е да обменят валутите си в банката, където няма да бъдат излъгани в курса, няма да им пробутат фалшиви или некачествени банкноти, ще им издадат банково бордеро, а при настояване от тяхна страна ще получат и нови, конвертируеми купюри.

[1] По името на швейцарския икономист Вилфредо Парето.

*Авторът на анализа, написан специално за Econ.bg - доц. Тамара Тодорова, е преподавател в Катедра "Икономика" на Американския университет в Благоевград