Институт за развитие на публичната среда, анализът е препубликуван от страницата "Отворен парламент".

Публичните дебати по темата за партийното финансиране, когато изобщо ги има, обикновено се ограничават само до размера на държавната субсидия и популистки обещания за нейното намаляване. Същевременно няма стандарти за планирането и разходването на този тип държавна помощ за политическите субекти. Въпреки че партиите се отчитат пред Сметната палата, техните публични документи не предоставят възможност за отделно проследяване на движението на средствата от държавна субсидия.

Допълнителна пречка пред прозрачността на партийните разходи е недостатъчно ясното им дефиниране в Закона за политическите партии (ЗПП). Там се посочва, че политическите субекти използват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на своите структури, за организационни разходи по провеждането на мероприятия и "за други, присъщи за дейността на партията разходи". Именно последната категория е обект на широко тълкувание от страна на политическите централи. Така през годините сме ставали свидетели на медийни материали за осчетоводени като "други присъщи разходи" платени от партиите финансови средства за командировки до екзотични дестинации в чужбина, за скъпи хотели, храни, напитки и аксесоари. Цитирани са и примери за огромни заплати на политически лидери.

Въпреки очертаните дефицити, екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще представи в този материал обобщени данни от годишните финансови отчети на партиите за 2022 г. Ще поставим фокус върху достъпната информация за партийните разноски и анализ на различните категории разходи.

Повече за партийните разходи през 2022 г.

ИРПС вече публикува информация за приходите на 112-те партии, подали отчетите си навреме. Това далеч не означава че в тях се съдържат финансови постъпления или разноски. Така например 41 партии не са декларирали никакви разходи за миналата година.

Отчетените разходвани средства възлизат общо на 28 594 000 лв. Обявените приходи пък са 28 255 500 лв., което означава, че партийните каси са загубили 338 500 лв. Въпреки това има 26 политически субекта, които са отчели "положителен финансов резултат", сред които всички парламентарно представени партии с изключение на ГЕРБ. Те пък са отбелязали най-голяма загуба от 2 009 000 лв.

По-подробна информация за категориите разходи през 2022 г. може да получите от графиката по-долу:

Показателно за функционирането на партиите е, че от декларираните разходи около 90% или 25.8 млн. лв. са направени от парламентарно представените партии.

Най-голяма част от средствата на партиите през 2022 г. са отделени за административни разходи - това са 56% или 15.9 млн. лв. Следват такива за възнаграждения и осигуровки, представляващи 24% или 6.9 млн. лв. Въпреки големия им дял, едва 23 партии са декларирали, че заплащат труд на служители.

На трето място са "други, присъщи за дейността" разходи с 2.6 млн. лв. или 9%. Както вече отбелязахме, не е ясно за какво са направени те.

За какво даряват партиите?

В последните години са чести публичните скандали за дарителите на политическите партии. Последният такъв дори коства поста на бившия председател на Сметната палата.

Но партиите също извършват дарения и то не в малък размер. При ГЕРБ това е практика поне от 2012 г. След наводнението в с. Бисер същата година вторият в партията тогава - Цветан Цветанов, официално пита Сметната палата, дали "даренията, извършвани от политическа партия към организации с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза" са допустим за дейността ѝ разход. В същото писмо се пита и дали даренията "с цел подпомагане при необходимост от лечение или за подпомагане на пострадали при бедствия са допустими от Закона за политическите партии". В отговор от Сметната палата - тогава в лицето на председателя Валери Димитров, дават указания, че законът не забранява изрично подобен вид разходи: "Липсата на изрична забрана за сключването на договори за дарения, при които партията е дарител, означава, че това е принципно допустимо." Така се оказва, че даренията са допустими за партиите и постигането на техните политически цели.

През 2022 г. общо 10 политически субекта са дарили малко над 1.5 млн. лв. Основната част от тях - 1.16 млн. лв., са на "Да, България" (ДБ). Това е сериозен спад спрямо 2021 г., когато същата партия е направила дарения за 2.72 млн. лв. Тогава според одитния доклад на Сметната палата за 2021 г. става ясно, че това " по същество представляват основно предоставени средства от ДБ в размер на 2 703 698 лв. на КП "Демократична България - Обединение" за финансиране на предизборни кампании за избори за Народно събрание, проведени през 2021 г., в които партията е участвала." Можем с основание да предположим, че и за 2022 г. даренията на "Да, България" са били за финансиране на участието в избори.

Следващата партия, отделила значителни средства за дарения, е ГЕРБ със 191 хил. лв. Тази сума е сходна с дарените от нея пари през 2021 г., когато в одитния доклад на Сметната палата се посочва, че ГЕРБ са направили "парични и непарични дарения в общ размер на 183 012 лв. за подпомагане на: спортни клубове; центрове за възрастни хора; детски градини; народни читалища; хора в неравностойно положение; лечение и закупуване на медикаменти строително - ремонтни дейности; подпомагане организирането на регионални празници; църковни настоятелства и други".

В каква степен даренията за организации и каузи са присъщи за политическите партии дейности, остава отворен въпрос.

Разходите за партийния апарат

Едва 23 от всички 112 партии (едва 20%), представили своите отчети в срок, са декларирали разходи в категорията "Възнаграждения". Общата сума на тези средства е 6.9 млн. лв., като почти всички от тях (91%) са направени от формациите в настоящия парламент. Тези данни пораждат някои съществени въпроси. В условията на представителна демокрация се очаква от партиите да имат ключова роля в експертния дебат и управлението на държавата. За това е нужно те да изграждат и поддържат своите кадри и капацитет в различни сфери. Дали обаче това е възможно и как, ако от години политическите формации декларират нулеви или много ниски разходи за своя партиен апарат? Или изобщо не извършват никакви разходи за партийна дейност?

В кампаниите от 2021 г. насам се оказа, че има формации "абонирани" за получаване на медийни пакети, за да рекламират своите послания пред публиката. Това са партиите МИР, БНС-Нова Демокрация, "Глас народен", Български съюз за директна демокрация (БСДД) и Българско национално обединение (БНО), които са получили между 160 000 и 200 000 лв. от тази държавна помощ. Техните разходи за 2022 г., показват, че едва ли са разчитали на големи екипи или пък платформите и рекламните им послания са били изработвани безвъзмездно от доброволци. С изключение на БНО, които са декларирали 14 хил. лв. за възнаграждения, останалите формации са отчели нулеви разходи за труд.

Промени в партийното финансиране

За разлика от приходите, разходите на политическите партии в ЗПП не са достатъчно детайлно регламентирани. Изброените в настоящата публикация дефицити, виждащи се от анализа на данните във финансовите отчети на партиите, следва да насочат вниманието към експертен дебат за реформа на партийното финансиране. Тя трябва да позволи по-подробно проследяване на разходите на формациите, да осигури възможност за самостоятелно отчитане на държавната субсидия и да въведе изисквания спрямо начина, по който тя се използва.

Както стана ясно в голямата си част приходите на партиите са формирани именно от държавния бюджет. Заради това, а и за да се избегне чисто популисткото говорене, следва да има ясен и експертен дебат за какво може да се разходва субсидията - допустимо ли е например партиите да правят дарения, често обслужвайки публичния си имидж, със средства на всички данъкоплатци.

Необходимо е да се регламентира въпросът за присъщите и необходими разходи на политическите партии. Под такива например следва да се разбират средства за обучение на партийни активисти, за аналитична и научно-изследователска работа в сферите на политиката и държавното управление, за гражданско обучение на избирателите. По този начин партиите ще бъдат стимулирани да развиват своя капацитет и мрежа от подготвени активисти, в т.ч. и в по-малките населени места.