Българската банкова система, а с нея и цялата икономика навлизат във фаза, която спокойно може да бъде наречена рискова. Причината е в продължаващата агресивна кредитна експанзия или по-точно в обстоятелството, че ръстът на кредитите почва вече да се съизмерва с този на брутните национални спестявания. Банковата система работи оптимално, когато раздадените кредити като абсолютна стойност се съизмерват с размера на спестяванията. За 2004 г. имаме кредитен ръст от 3,5 млрд. лв. и нови спестявания от 6,1 млрд. лв. Т.е., за 2004 г. спестяванията значително надхвърлят кредитите и това ни дава увереност, че състоянието на банковата ни система е надеждно.

Но ако разгледаме сегашния ръст на кредитиране, ще видим, че за първото тримесечие на 2005 г. кредитите нарастват с 2,3-2,5 млрд. лв., което в годишно изражение дава кредитен ръст от 9-10 млрд. лв. С други думи, ръстът на кредитите почва да се съизмерва с този на спестяванията и да ги надхвърля - очакваните за тази година спестявания са от 6-7 млрд. лв. Има все по-голяма вероятност някъде във времето кредитите, надхвърлящи спестяванията, да се окажат несъстоятелни. Това е така, защото реални инвестиции в една икономика могат да дойдат само от спестени реални средства. Те се измерват с показателя "брутни национални спестявания", който освен всички депозити в банковата система, съдържа в себе си и всички спестени средства, включително и тези "под дюшека". Тези спестявания не могат да се измерят пряко, но това може да се направи косвено по макроикономически път.
Разбира се, рисковете пред икономиката от продължаване на сегашния ръст на кредитите не биха могли да се проявят през следващите няколко месеца. За такъв период от време не могат да се акумулират чак толкова много лоши кредити, които по някакъв начин да разклатят банковата система. Но ако този кредитен растеж продължи още две до четири години, ще има сериозно натрупване на кредити, част от които ще бъдат несъстоятелни.

В случай, че кредитната експанзия продължи със същите темпове, кредитният риск ще се прояви след като тя спре. В общия случай лавината от несъбираеми заеми се появява чак 6 месеца до една година след като ръстът на раздадените кредити е спрял. Напълно възможно е, обаче, кредитната експанзия да продължи години наред - в САЩ например тя продължава вече 13 години. За България рискът започва да се натрупва сега, макар че не се вижда и не се възприема като такъв нито от спестителите, нито от банките. Именно това поражда днес необходимостта от мерки, които да забавят кредитния растеж до "по-нормални" темпове - по наши изчисления от порядъка на 30-35% годишно.

Има два типа мерки за обуздаване на този висок кредитен ръст - административни и пазарни. Административните са чисто регулаторни, като тези, които БНБ се опитва да предприема. Те по принцип не са ефективни, защото съществуват много начини да бъдат заобиколени. Адвокатските отдели на банките са за това. Практиката показва, че този тип мерки трудно работят където и да било по света.

Пазарните мерки са свързани с основната лихва и с възможността централната банка да въздейства на пазара чрез операции с ценни книжа и със задължителните минимални резерви. Първата пазарна мярка - вдигането на основния лихвен процент (ОЛП), по естествен начин оскъпява кредитите, а в същото време вдига лихвите по депозитите. Това естествено би довело до свиване на ръста на кредитите и до увеличаване на спестяванията, внасяйки баланс в системата.

БНБ в условията на валутен борд не може да дава допълнителни заеми на търговските банки, но пък може да се освобождава от държавни ценни книжа (ДЦК). Това е и вторият пазарен инструмент за влияние върху кредитите. В нашия случай Централната банка трябва да разпродава усилено държавни ценни книжа, вместо да ги държи като активи. Това ще е един от най-ефективните методи за влияние на банковия пазар, тъй като банките биха насочили значителен ресурс за тяхното изкупуване. Дори да откажат да ги купят, цената им би паднала достатъчно, а доходността им ще е привлекателна. Това ще накара депозиторите да извадят средства от банките и да ги вложат в ДЦК. При тези обстоятелства търговските банки ще бъдат принудени да ги изкупуват, за да не се стигне до там, че лихвите по ДЦК да са по-благоприятни от тези по депозитите. Така или иначе, разпродажбата на ДЦК от Централната банка ще извлече част от ликвидността, която подхранва текущия кредитен растеж.

Третият пазарен инструмент е свързан с покачване на задължителните минимални резерви. При него, банките заделят част от средствата си като гаранции по депозитите. При покачването му стабилността на банките се увеличава, а кредитната експанзия - забавя. Това е един мощен инструмент от който БНБ трябва да продължава да се възползва по-решително. За да има осезаем ефект обаче, задължителните резерви трябва да се повишат поне с още 3-5%, а дори и повече.

Алтернативна пазарна мярка е отслабването на съществуващата в момента антипазарна мярка - гарантирането на банковите депозити. У нас се смята, че въвеждането на гаранционен фонд за депозитите е положително. Но така смятат обикновено онези, които са заинтересовани от това - банкерите и политиците. Всъщност гарантирането на депозитите е антипазарен механизъм.

При наличието на гаранции хората си влагат парите в банката и престават да се интересуват от съдбата им, защото разчитат, че имат зад гърба си сигурността на държавата.

Отслабването на гаранциите ще превърне спестителите в ефикасни "контрольори" на банковата система. Всеки ще внимава коя банка какви депозитни продукти предлага и при какви лихви. Историята показва, че тази проста мярка работи безотказно, откакто съществува банковата система, т.е. от 13-14 век.

В пазарна икономика гаранции и сигурност няма и не трябва да има. Гаранциите водят до изкривяване на пазара и до болезнени кризи вследствие на натрупванията породени от тези гаранции.

В нашите условия премахването на тези гаранции би могло да доведе до изненадващ шок и вот на недоверие в банковата система, затова ние не препоръчваме премахването му, а само постепенното му отслабване. Първият начин за постигане на това е да се намали прагът на гарантираната сума, например до 10 000 лева или до 5 000 лева. Вторият начин е да се намали покритието - например 90% или 80% от депозита. Това означава, че ако вложителят има 10 000 лева, при 80% гаранция ще има сигурни 8 000 лева. Разбира се, най-добре е да се комбинират и двете мерки, като с течение на времето, бавно и постепенно, се сваля прагът на гарантираната сума и покритието. При тези обстоятелства, пазарният механизъм ще заработи постепенно.

Освен това, би могло да се въведе приоритетно изплащане на малките депозити и едва след това на големите, защитавайки по този начин дребния спестител.

В краткосрочен план кредитният бум е благоприятен, доколкото той води до икономически растеж. Въпросът е доколко има просперитет или само илюзия за просперитет. Кредитният растеж, надхвърлящ спестяванията в икономиката,
води до илюзия за просперитет.

По принцип такова процъфтяване има само до края на този "изкуствен" растеж. Рано или късно кредитната експанзия забавя и спира, тъй като допълнителният кредит е инфлационен. Тогава изведнъж се оказва, че няма достатъчно доходи в икономиката, които да погасяват тези дългове. Икономиката се забавя и постепенно навлиза в рецесия. Едва тогава се разклаща банковата система и се разбира безумието, което е продължавало години преди това. Трудно е да се предвиди точният момент, но поне досегашната 700-годишна история на капитализма сочи, че винаги се стига до там. И че винаги има бизнес цикли, които се проявяват по един и същ начин - нездравословна (и инфлационна) кредитна експанзия и свързан с нея икономически бум, последвана от свиване на кредитите и рецесия.

С агресивната кредитната експанзия е свързан и нездравословният икономически растеж.

Например, ако нормалният икономически растеж е 5-6%, при наличието на кредитна експанзия бихме постигнали и дори надхвърлили временно 7% ръст, но този 1% отгоре ще дойде от нерентабилни инвестиции, наречени от икономистите "малинвестиции". Цената за този нездравословен растеж е последващата болезнена рецесия, чиято функция е да коригира тези "малинвестиции".


Препоръка

В днешните условия здравословен икономически растеж може да се получи единствено чрез свиване на държавните разходи. Сега държавният дял в икономиката е около 42% от БВП. Ако бюджетните разходи се свият до 30% от БВП, един растеж от 8-10% би се реализирал от само себе си, без да се разчита на агресивно кредитиране от банките. Самият факт, че правителството ще изразходи 10% по-малко от БВП, т.е. 4 млрд. лева по-малко, означава, че тези пари ще отидат за допълнително потребление или за спестявания. Допълнителното потребление ще стимулира производството и заетостта по естествен начин, а допълнителните спестявания ще дадат ново "гориво" за допълнително здравословно кредитиране и завишен здравословен растеж.