Брутните заплати на наетите в българската икономика ускоряват своя растеж тази година. Това показват данните на националната статистика за заплатите за първите две тримесечия на годината. Докато през последните четири години заплатите растяха с по 6-7% на година, тази година ръстът им достига близо 8% на годишна база. Има няколко причини зад това ускорение:
1/ По-убедителното възстановяване на трудовия пазар в България от 2014 г. насам вече се отразява и на заплатите. В периода на кризата и трудните за пазара на труда 2010-2012 г. заплатите растяха основно по административни причини - продължаващото вдигане на минималните осигурителни доходи и минималната заплата. Масовото съкращаване на най-нискоквалифицираните и нископлатени служители в този период също повишаваше средната заплата на тези, които оставаха на работа. От 2013 г., обаче, трудовият пазар все по-сигурно преодолява последствията от кризата, като от началото на 2014 г. създава и значителен брой нови работни места. През 2014 г. броят на заетите нарасна с 46 500 души, а през 2015 г. новите работни места вече са 55 700.
2/ Продължаващият ръст на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, както и увеличението на максималния осигурителен доход през 2015 г. От началото на 2015 г. минималната заплата нарасна с близо 6% (от 340 на 360 лева), минималните прагове – средно с 4,4%, а максималният осигурителен доход – с 8,3% (от 2400 на 2600 лева). Предвид това, че минималните и максималните осигурителните доходи масово се използват за определянето на (официалните) брутни заплати, то тяхното покачване автоматично вдига и средните заплати, отчитани от статистиката.
Строителството е добър пример именно за този ефект от вдигането на минималната заплата и минималните осигурителни прагове върху отчитаните заплати. В този сектор, въпреки че продукцията продължава да се свива в първите пет месеца на 2015 г., заплатите ускоряват своя ръст от 2% миналата година до 8-9% тази година. Предвид това, че секторът продължава да се свива и в началото на 2015 г., логичното обяснение за по-високите заплати са именно тези административни мерки.
3/ Засилващият се недостиг на работна ръка в някои бързорастящи отрасли. Тук ръстът на заплатата е обусловен от високото търсене на персонал и липсата на значително предлагане на нужната работна ръка. Типичен пример за такъв сектор е ИТ индустрията, където заплатите растат с доста по-висок от средния темп – около 12% за първата половина на годината. Там месечната брутна заплата вече гони средно 1800 лева, а секторът е един от тези, които създават най-много нови места през 2014 г. и първата половина на 2015 г. През първите три месеца на 2015 г. заетите в този сектор се увеличават с около 5 000 души спрямо година по-рано, а през второто тримесечие новите работни места вече са с около 6 000 повече.
Друг сектор, който усилено създава нови работни места от 2014 г. насам, е преработващата промишленост. Там, обаче, започва да се наблюдава известно „насищане” на пазара на труда, тъй като новите работни места намаляват бързо от началото на 2015 г. – докато през януари са открити над 12 000 работни места, през юни те са вече около 5 000. В същото време, заплатите растат със 7-8% на годишна база тази година, което навежда на мисълта, че секторът също започва да изпитва глад за подготвени кадри.
Секторът на професионалните дейности и научните изследвания също показва по-бърз от средния ръст на заплатите тази година. В този сектор са включени всички бизнес услуги като юридически дейности, счетоводство и одит, инженерни и архитектурни услуги, реклама, маркетинг и др.под., т.е. всички тези услуги, които са обект на аутсорсинг към България. Стабилното увеличение на броя на наетите в този сектор от 2014 г. насам, както и относително високият ръст на заплатите в този сектор, са обусловени от конкурентните предимства на България като аутсорсинг дестинация и експанзията на този тип услуги в страната.
Регионалните разлики в заплащането на работещите в различните части на страната също са огромни и се запазват такива през годините. И в началото на 2010 г., и в началото на 2015 г. разликата в брутните заплата между София (столица), където работещите получават най-високи заплати, и Видин, където заплащането традиционно е най-ниско, е около 2 пъти.
Заплатите в столицата, освен че са най-високи спрямо останалата част от страната, продължават да растат с най-бърз темп – с 11-12% за първото полугодие. Този бурен ръст е в унисон с факта, че областта създава и най-много нови работни места: наетите през първите шест месеца са средно с около 11 000 повече спрямо миналата година.
Трудовият пазар на област Перник също се възползва от икономическата експанзия на столицата. В Перник расте стабилно броят на наетите, а ръстът на заплатите изпреварва средния за страната. Област Ямбол е друг добър пример – и наетите се увеличават, и заплатите нарастват с бърз темп (около 9%) през първото полугодие.
Областите Варна, Ловеч, Силистра и Стара Загора също се открояват със значителния брой нови работни места през тази година, но темповете на нарастване на заплатите са далеч по-умерени и не надхвърлят 4-5%. Възможно обяснение за това разминаване между ръста на новите работни места и ръста на заплатите е, че секторите, които създават работни места в изброените области, все още се радват на относително високо предлагане на работна ръка. Такъв сектор, например, е туризмът в област Варна. Данните показват ясно покачване на броя на наетите през второто тримесечие, когато туристическата индустрия открива сезонни работни места. Наличието на достатъчно търсене на работа в този сектор от страна на студенти, наскоро завършили, безработни и др., обаче, поддържа темпа на нарастване на заплатите в рамките на едни по-умерени нива.
Като цяло, трудовият пазар в България се възстановява с бавни, но уверени стъпки от кризата, което се отразява както на броя на работещите, така и на заплатите. В някои сектори, обаче, този процес наближава своята „точка на пречупване”. Недостигът на работна ръка, комбиниран с неустойчиво нарастване на заплатите заплашва да доведе до прегряване и да изгони инвеститорите в тези сектори към страни, където заплатите все още са по-ниски, а наличната работна ръка – по-многобройна и по-добре квалифицирана. Такъв сектор е ИТ бизнесът, където критичната точка скоро ще бъде достигната. При аусорсинга на бизнес услуги този момент все още е далеч, но се приближава с бързи крачки и до 1-2 години ситуацията вероятно ще бъде аналогична със сегашната в ИТ индустрията.
В същото време огромните различия между трудовите пазари по области се запазват, а някои области не участват във възстановяването на трудовия пазар и продължават да губят работни места. Не е изненада, че болшинството от тези области са в Северна България – Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Шумен, Плевен. Всички те отчитат спад в броя на заетите през първите шест месеца на 2015 г., което вероятно е и едно от обясненията зад сериозния ръст на заплатите – съкращенията започват от тези с най-ниска квалификация и най-ниски заплати, което пък води до покачване на средната заплата на тези, които остават на работа.
На фона на критичното положение в тези области е изключително важно всяко по-нататъшно вдигане на минималната заплата и осигурителните прагове да се обмисля внимателно и да отчита риска за по-нататъшна загуба на работни места в тези области, особено сред най-ниско квалифицираните. Неотдавна ИПИ публикува анализ на ефектите от вдигането на минималната заплата върху заетостта, който показва, че всяко вдигане на минималното заплащане със 100 лева води до загуба на около 25 000 работни места сред тези с начално и по-ниско образование – една от най-уязвимите групи на пазара на труда.
Тези негативни ефекти от вдигането на минималната заплата се усещат най-осезаемо именно в областите, където пазарът на труда все още не успява да преодолее кризата. Бързото вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи ще продължи да „напомпва” ръста на заплатите в икономиката, но това ще се случва за сметка на продължаващи съкращения на работници в едни от най-слабо развитите области, които не успяват да се включат в оживлението на трудовия пазар в страната.
Автор: Десислава Николова, И.П.И
