Средствата, които работещите в чужбина изпращат обратно у дома, ще намалеят през 2021 г. с близо 15% в сравнение с нивата от 2019 г., т.е. преди пандемията, прогнозира Световната банка. Европа (-16%) и Източна Азия (-11%) ще са най-засегнатите райони.

България е посочена като страната с най-голям срив в изпращаните обратно пари - над 80% през второто тримесечие на 2020 г. и близо 70% през юли и август. Прогнозата на експертите на банката са, че тази година работещите в чужбина българи ще изпратят равностойността на 2.1 млрд. долара.

В разпространеното тази седмица поредно актуализиране на оценката за този процес базираната във Вашингтон международна институция посочва, че спадът през 2020 г. ще е 7.2%, което се равнява на 508 млрд. долара. Догодина в помощ на близки в родните страни няма да потеглят други 470 млрд. долара, т.е. още 7.5% спад. За сравнение - намаляването през 2009 г. заради финансовата криза бе 5%.

Причините са няколко, включително несигурен икономически ръст и повишена безработица в страните домакини, комбинирани с ниски цени на петрола и обезценяване спрямо долара на валути в страните, където са гастарбайтерите. Така засегнати се оказват и мигрантите, и техните семейства у дома.

Парите от работещите в чужбина са важен източник за България и страните с ниски и средни доходи. Тези средства се увеличават всяка година и според Световната банка през 2019 г. са достигнали рекордните 548 млрд. долара. Това е повече от общия обем преки чуждестранни инвестиции ($534 млрд.) и значително надхвърля чуждестранната помощ за развитие ($166 млрд.)

Световната банка предупреждава сега, че не само за двете години на пандемията парите от мигранти ще намалеят с почти 1 трилион долара, но и това ще стане при бързо свиващи се преки чуждестранни инвестиции и помощи.

Настоящата година ще влезе в историята като първата от десетилетия насам, в която броят на мигрантите ще намалее - основно заради прибирането на много от работещите и невъзможността нови хора да си търсят прехраната в чужбина.

От гледна точка на миграцията икономическата криза, предизвикана от COVID‐19, може да се окаже продължителна, дълбока и всеобхватна, се казва в новия доклад.

Блокадите заради пандемията са променили и източниците и каналите за изпращаните средства. В Европа възстановяването след срива от април-май в известна степен се дължи на това, че мигрантите са посегнали на спестяванията си, за да изпратят нещо у дома. Друго възможно обяснение е преминаването от неформални канали за пренасяне на парите към използването на видими за статистиката канали. Трето е новият източник под формата на помощи, изплащани в брой от някои правителства на страните домакини.

В икономики със значително присъствие на чужденци властите трябва да се погрижат тези общности да имат безопасно настаняване и достъп до здравеопазване, за да не бъдат пометени от коронавируса. Тези хора често живеят струпани в общежития или натъпкани в апартаменти, където заразяването на един може бързо да разболее всички. Подпомагането им със средства всъщност е и косвена помощ за други държави, където те ще изпратят част от тях, обяснява Световната банка.

Мигрантите са и сред хората на първа линия - спасяват хора в болници и лаборатории, работят в складове, ресторанти, предприятия и ферми. Те трябва да бъдат защитени от безскрупулни работодатели и посредници.

Родните им страни също имат отговорности към тях - първо, да научат много повече за тези общности и придвижването им, да са готови да посрещнат още завръщащи се, да предвидят за тях достъп до местна работа или помощ за започване на собствен бизнес.