Тази седмица Сметната палата публикува одитен доклад, който оценява професионалното образование в България и връзката му с пазара на труда. Подробният анализ на системата в периода 2012-2014 г. показва, че „дейностите на Министерството на образованието и науката не са в достатъчна степен ефективни за осигуряване на условия за провеждане на качествено и ефективно училищно професионално образование за потребностите на пазара на труда” (основното заключение на доклада).

Преди година ИПИ публикува изследването „Професионално образование и заетост”, което разглежда проблемите на професионалното образование. Сега Сметната палата потвърждава кои са основните слабости в системата:

• Финансирането не е обвързано с резултата – посочва се липсата на развита система за оценяване на качеството.
• Преподавателите не поддържат квалификацията си – обученията на учителите са незначителен брой (през 2012 и 2013 г. няма нито едно обучение) и въпреки че има възможност за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, за тригодишния период на одита не са планирани или провеждани обучения на преподаватели от системата на професионалното образование.
• Материалната база е остаряла – Сметната палата критикува както липсата на осигурени средства за поддръжка, така и липсата на сътрудничество с организациите на работодателите, които биха могли да подпомогнат модернизирането и осъвременяването на материално-техническата база на училищата.  
• Повишава се броят на отпадналите ученици – данните на МОН показват постоянна тенденция на увеличаване на общия брой на отпадналите ученици от системата на професионалното образование. През 2013 г. са отпаднали 4%, през 2014 г. – 4,5%, а през 2015 г. отпадналите достигат 5%. Нещо повече, за тези години делът на отпадналите от средното образование не превишава 2,5%, т.е. двойно повече ученици отпадат от професионалните училища.
• Не се събират данни за успеха на учениците – Сметната палата посочва, че „Няма законово изискване и осъзната необходимост от отговорните дирекции в МОН за въвеждане на система за събиране и обобщаване на данни за успеха на записаните ученици по професии и специалности”.
• Само 70% от обучаващите се придобиват свидетелство за професионална квалификация – част от учениците не се явяват или не издържат изпитите за професионална квалификация, което намалява възможностите им за реализация на пазара на труда и обезсмисля разходването на публичния ресурс за тяхната издръжка при осъществяване на обучението. В допълнение Сметната палата посочва, че изпитите страдат от редица слабости – „програмите са разработвани предимно от авторски екипи от професионалните училища и гимназии, при неефективно сътрудничество с работодателите”.
• Дуалното образование не се прилага в достатъчна степен: в някои случаи то е формално, в други – практическото обучение се провежда само в училището, но не и в реална работна среда. Липсата на прилагането на обучение чрез работата е свързаната и с недостатъчната комуникация между училищата и бизнеса.
• Приемът не е съобразен с потребностите на пазара на труда – МОН не събира конкретни данни за нуждите на пазара на труда на национално и местно равнище, нито пък си сътрудничи с организациите на работодателите, браншовите и отрасловите организации на работодателите и общините.
• Предлаганите специалности не са обвързани с пазара на труда – така например най-много училища предлагат професионално образование по професия „Готвач” – 13% от училищата, при положение че под 5% от заетите през 2015 г. са в сектора на хотелиерството и ресторантьорството и не всички са готвачи.
• „Съществуващата мрежа от професионални гимназии и училища с професионални паралелки не е съобразена и обвързана със социално-икономическите характеристики на съответния регион”. В допълнение, разпределението на професионалните училища не е съответства на продукта на местната икономика. Данните показват как в области със сходен БВП на човек от населението броят на професионалните гимназии се различава в пъти.
• Реализацията на завършилите не се проследява – липсва система за проследяване, обобщаване и анализ на реализацията на учениците, завършили професионално образование.

Видно е, че връзката между професионалното образование и пазара на труда е скъсана много отдавна и въпреки че проблемите се осъзнават от всички заинтересовани, към момента няма решителни и ефективни реформи. През последните години управляващите се опитват да закърпят някои дупки, създават правила, стратегии и закони, но закостенялата система и липсата на контрол не позволят това да доведе до каквито и да е значими резултати. Както Сметната палата сега, така и редица доклади на различни заинтересовани (включително ИПИ), дори и на самото министерство ясно подсказват, че липсват достатъчно стимули за предоставяне на качествено образование. Образованието не трябва да е самоцел, а финансирането му трябва да е обвързано с резултатите, които развиват човешкия капитал и създават търсени и ценени кадри на пазара на труда.

Статията е публикувана от Института за пазарна икономика. Автор: Зорница Славова.