Министерството на труда вече публикува Националния план за действие по заетостта за 2016 година. Няколко неща веднага правят впечатление, като затвърдяват същността на активната политика на пазара на труда:

• Отново ще се похарчат 73 милиона лева от държавния бюджет. 58-те програми от тазгодишния план са разписани до левче, но сборът от всички е 73 млн. лв., колкото и последните две години. Няма как да се избегне впечатлението, че първата и основна цел е да се изхарчат предвидените пари.
• Никъде в описанието на ситуацията на пазара на труда не се посочва, че пазарът се възстановява с помощта на изпълнението на плановете за действие от предходните години. Нещо повече, МТСП ясно пише, че ускореният ръст на икономическата активност през 2015 г. е довел до съживяване на заетостта.
• Отново неподходящи целеви групи. Въпреки че министерството осъзнава незначителното влияние на програмите на пазара на труда и ограничеността на ресурса, основните целеви групи отново не са най-уязвимите. В плана се казва, че „работодателите искат да наемат най-много млади хора и затова фокусът е млади хора”. В това изречение има сериозно противоречие. Държавните програми не би трябвало да са насочени към хора, които така или иначе ще бъдат заети. По този начин много работодатели наемат хора просто за сметка на данъкоплатците.
• За поредна година почти всички програми и средства са за субсидирана заетост. В плана за 2016 г. около 85% от предвидените средства от държавния бюджет са за директно създаване на заетост, а останалите – за пасивни мерки и обучение. Тъй като субсидираната заетост не влияе дългосрочно нито на пазара на труда, нито на самите хора, които участват в нея (когато програмата свърши, тези хора отново са без работа), в повечето страни от ЕС директното създаване на заетост отдавна е изместено от пасивни мерки. Средно в другите страни в ЕС през 2013 г., за директно създаване на заетост се отделят 17% от средствата за политики на пазара на труда, а в България – 89%, което е най-големият дял в ЕС. Нещо повече – единствено в Унгария и България делът на тези средства е над 50%, а в повече от половината от страните – под 10%.
• Най-после най-скъпоструващата и най-неефективна програма през последните повече от 10 години – „От социални помощи към осигуряване на заетост” – отпада. Причината е, че след като министерството поръча оценка на ефекта на програмите, най-накрая призна, че тази програма гълта огромен ресурс и най-малко влияе на пазара на труда. И докато министерството отхвърля тази програма, с основния аргумент, че не е ефективна, насочва голяма част от средствата, които се харчеха за нея, към втората най-неефективна програма – „Асистенти за хора с увреждания”. При нея 15% от преминалите я имат някаква работа една година след участието си в програмата.

Всичко това показва, че политиките на пазара на труда ще се изпълняват отново по старата схема – държава приоритетно ще субсидира заетост и ще отчита разходи, без реално да повишава шанса на уязвимите групи да бъдат дългосрочно заети или да създава по-благоприятна бизнес среда, за да се откриват нови работни места в реалния сектор. Въпреки това се забелязват (основно в текстовете, не и в програмите) намерения за промяна и опити за повишаване на конкурентоспособността на безработните и неактивните чрез ориентиране, консултиране, обучение, квалификация и преквалификация. Подобни мерки за пореден път се предложиха и от Европейската комисия през септември миналата година с Препоръката на Съвета за интегриране на дългосрочно безработните лица на пазара на труда. Препоръката е спомената и в Националния план за действие по заетостта за 2016 г., но и през тази година изглежда вниманието отново ще е насочено към добре познатите програми за заетост.

Статията е публикувана от Института за пазарна икономика. Автор: Зорница Славова.