Ако бъдат прекалено щедри, социалните помощи могат да създадат значителни стимули на своите получатели да останат извън пазара на труда. Това е един от изводите в изследването на Майкъл Танер и Чарлс Хюз „Изборът между работа и социални помощи в Европа” (Michael D. Tanner и Charles Hughes, “The Work versus Welfare Trade-Off: Europe”). Помощите в ЕС варират значително, но в много страни са високи в сравнение с това, което човек би могъл да очаква като заплащане при първа работа или полагане на нископлатен труд.

Например, за самотен родител с две деца през 2013 г.:

Социалните помощи в 9 страни членки на ЕС надхвърлят 15 хиляди евро годишно. В 6 страни надхвърлят 20 хиляди евро. В Дания социалният пакет е най-щедър и възлиза на 31 709 евро.

В 9 страни нивото на социални помощи за такъв тип домакинство надхвърля нивото на минималната работна заплата.

В 11 страни помощите надхвърлят 50% от чистия доход за лице, изкарващо средна работна заплата, а в 6 страни надхвърлят 60%.

В Австрия, Хърватия и Дания пределният данък за лице, което отпада от системата за социално подпомагане, за да започне работа, е почти 100%, което означава, че лицето на практика не би получило никакъв допълнителен доход от полагането на труд. В други 16 страни пределната данъчна ставка надхвърля 50%.

Характеристиките на системата за социално подпомагане в САЩ също се вписват в рамките на повечето социални държави. Ако изключим програмата „Медикейд”, САЩ би се наредил на 10-то място сред анализираните страни от ЕС, като социалната система в Щатите  е по-щедра от тази във Франция и малко по-ограничена от тази в Швеция. Цели 35 американски щата предоставят по-щедри социални пакети от средното ниво за анализираните страни от ЕС.

Много европейски страни вече са осъзнали този проблем и са започнали да реформират своите системи за социално подпомагане с цел да създадат по-добра среда за преход от социални помощи към заетост. Всъщност, САЩ изостава от някои европейски страни по отношение на социалната реформа.

Страни, които имат сериозно намерение да намалят зависимостта от социалната система и да увеличат стимулите за заетост, следва да се концентрират върху затягане на изискванията за намиране на работа, въвеждане на времеви ограничения за подпомагане от страна на социалната система и подобряване на контрола върху отпускането на помощи. Може би още по-важно е страните да анализират размера на отпусканите социални помощи и пределните данъчни ставки, които техните системи за социално подпомагане създават, с цел намаляване на негативните стимули за работа и насърчаване на заетостта.

Автори: Michael D. Tanner, Charles Hughes, източник – И.П.И.