Въведение

Норвегия отдавна използва активно информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в публичния сектор, а това е важен инструмент за по-ефективна работа на правителството, за подобряване на качеството на публичните услуги и за модернизиране на правителството. Усилията на Норвегия да се превърне в лидер в използването на ИКТ в държавното управление се подсилват от висока степен на проникване на Интернет в норвежкото общество и бързо разрастващо се информационно общество. През последните години Норвегия постигна напредък в адаптирането на правителството към ползването на Интернет, което е видно от 6-тото място, което заема  в европейския списък за сравнение на достъпността до електронни услуги (Швеция е първа, Финландия - втора, а Дания - пета).

Тези постижения, обаче, рисуват малка част от картината на цялостното влияние на ИКТ върху публичния сектор. Докато Норвегия е на предни позиции по прилагане на ИКТ в ‘бек’-офиса /административни звена за обработка на документация/ на правителствените организации с цел повишаване на ефективността и между-организационния обмен на данни, то тя е по средата що се отнася до предоставяне на електронни услуги във правителствените ‘фронт’-офиси /гишета за обслужване на гражданите/ в сравнение със страните от ЕС. Много от подобренията в ‘бек’-офисите бяха постигнати още през 80-те години, в ранния стадий на развитие на електронното правителство и създадоха основа за допълнителни подобрения както в ‘бек’, така и във ‘фронт’-офисите. Въпреки ранните си постижения в интеграцията на ‘бек’-офисите, Норвегия е изправена пред същите предизвикателства като страните, които фокусират стратегията си за електронно правителство най-напред върху доставката на услуги, като по-добрата интегрирация на системите на ‘бек’-офисите с доставката на услуги във ‘фронт’-офисите. Предизвикателството пред Норвегия е да намери начин, по който най-добре да използва добрата интеграция в широкото ползване на технологии от правителството, като същевременно следва традицията на децентрализирано, базирано на консенсус държавно управление.

Структура и контекст на електронното правителство

Тази децентрализация е отразена в начина на организиране и в структурата на отговорностите на електронното правителство. По подобие на другите скандинавски страни Норвегия има сравнително малко централно правителство, съставено от малобройни министерства и силни независими агенции.

Новосъздаденото Министерство на модернизацията отговаря за националната политика по развитие и координация на използването на информационни технологии. Министерството е създадено през юни 2004 г.от министерството на труда и държавната администрация,  в резултат на реформа за подпомагане модернизацията на публичния сектор. Преди създаването на Министерството на модернизацията,  отговорно за координацията на ИКТ като цяло в обществото е било министерството на търговията и индустрията, а отговорно за използването на ИКТ в държавната администрация е било министерството на труда и държавната администрация.

На политическо ниво координацията е осигурена от Държавния комитет за ИКТ, подкрепен от контактна група, съставена от високопоставени служители на министерствата, отговарящи за електронното правителство. В добавка, няколко учреждения координират развитието и прилагането на инициативите на електронното правителство. Координиращото звено на електронното правителство в рамките на министерството на модернизацията отговаря конкретно за инициативи в определени области (напр. общи технически изисквания, повторно използване на публични данни и др.).

Историята на електронното правителство

Реформа в публичния сектор. Норвежкият публичен сектор започва да използва ИКТ  далеч преди появата на това, което днес е наричаме електронно правителство. Главният стимул за използване на ИКТ е бил, и все още е, увеличаване на вътрешната ефективност чрез автоматизация на административния процес. До края на 90-те години, правителството има ограничена роля в развитието на използването на ИКТ. Вместо това ИКТ са развивани повече или по-малко независимо от агенции, които ги използват в своята вътрешна администрация и/или процеса на доставяне на услуги и за постигане на технически цели, включително ефективност на производството.

Въпреки всичко, през последните 30 години, реформата в публичния сектор е главният двигател на развитието на електронно правителство, което в Норвегия се смята за инструмент, предоставящ по-качествени и по-ефективно услуги, за по-добра ориентация на потребителите и прозрачност на администрацията. Децентрализацията на публичното управление, която е в ход от 70-те години и понастоящем е ключов елемент на реформата в публичния сектор, влияе върху реализирането на електронното правителство. В рамките на този общ подход е имало няколко резки промени на мнението в двете посоки относно централизирането на определени елементи на използването на ИКТ в правителството. От края на 70-те години до 80-те години на миналия век, движението е било към обща ИКТ инфраструктура, софтуерни приложения и стандарти за цялото правителство, което донася изгоди от гледна точка на повишено ниво на сътрудничество между отделните звена и увеличена ефективност на’бек’-офис процесите. По-късно през 80-те години, в съответствие с реформата на публичния сектор вдъхновена от новото обществено управление, посоката се сменя към децентрализацията като предпочитан метод за управление на ИКТ в правителството, увеличавайки индивидуалната отговорност на агенциите. Към края на 90-те години, признанието на ИКТ като инструмент който позволява и служи за достигане на цялостни цели за развитие на публичната администрация и резултати от избрания подход,  проправя път за по-голямата роля на централното правителство в развитието на технологията използвана в държавното управление.

Развитие на информационното общество. Идването на дневен ред на информационното общество (ИО) е важна предпоставка за развитието на електронно правителство в Норвегия. Политиката на правителството в сферата на информационното общество се фокусира върху: 1) утвърждаване на лидерската позиция на Норвегия в развитието на ИКТ, 2) използване на ИКТ за  икономическо и социално развитие и 3) превръщане на ползите от информационното общество в достъпни за всички. От края на 80-те години, правителствените инициативи за реализация на политики за развитие на ИКТ са спомогнали за по-широката им публичност и са стимулирали инвестирането в ИКТ в области като образованието и научноизследователските проучвания. Стратегията на норвежкото информационно общество акцентира върху този инструмент за подпомагане на икономическото развитие и предоставяне на по-голяма икономическа и социална полза водеща до увеличено използване на ИКТ в публичния сектор.

Инициативата еEuropa.  Развитието на норвежкото електронно правителство е силно повлияно от инициативите на ЕС. Макар и да не членува в ЕС, Норвегия следва плътно европейските тенденции в тази област: първият план eNorway (норвежката стратегия за насърчаване на информационното общество и използването на ИКТ) е силно повлиян от стратегическия план eEurope 2002. Днес Норвегия изглежда крачка напред и предусеща европейските тенденции в тази област, като ги интегрира в своята стратегия. При практическото приложение на електронното правителство, европейските инициативи често служат като рамки за сътрудничество между различните агенции и като катализатори на индивидуалните организации да развиват използването на електронното правителство.

Външни пречки пред електронното правителство

Законови и регулаторни пречки.  Що се отнася до регулации засягащи управлението на публичната администрация, пред електронното правителство в Норвегия съществуват някои регулаторни пречки. Правителството играе активна роля в създаване на приложна рамка, която да преодолее законовите и регулаторни бариери пред предлагането на он-лайн обслужване. Например, тук е мястото на законодателството за електронна комуникация и тайна. Юридическите проблеми в новите области на политики, като ключова публична инфраструктура за електронна индентификация, са насочени към правителствени работни групи. Тези инициативи имат за цел да предусещат нуждите на информационното общество и разчитат на взискателната традиция за законово опростяване, обширен преглед и отменяне на правилници, с цел да се намали административната тежест върху гражданите и бизнеса. Постигнатата в резултат от това регулаторна среда по-скоро позволява, а не пречи на действието на електронното правителство. Въпреки това законовата рамка може да стане по-ефективна чрез по-добро представяне на съдържанието й на правителствените организации под формата на практически ръководства и оказване на техническа помощ.

Бюджетни пречки.  Други потенциални спънки пред електронното правителство могат да са разработката и прилагането на бюджетни правила за ИКТ разходите на правителствените организации. Тези правила могат да блокират сътрудничеството, новаторството, гъвкавостта и надеждността. Имайки предвид децентрализираното му естество, норвежкото правителство не поддържа статистика за правителствените ИТ-разходи, което затруднява съставянето на данни за националните разходи. Докато централният контрол върху разходите е ограничен, взимайки си поука от някои доста известни ИТ-проекта, завършили с провал през 90-те години, министерството на финансите сега разглежда много големи проекти в контекста на тяхната жизнеспособност и очаквана възвращаемост.

На индивидуално организационно ниво, министерствата и агенциите в Норвегия срещат множество бюджетни пречки що се отнася до липсата на средства и дългосрочни и съвместни механизми за финансиране. Имайки предвид съществуващата гъвкавост на норвежката бюджетна система (правилото за изпреварващи разходи [spend forward rule], което позволява на агенциите да използват част от бюджета си предвиден за следващите години за инвестиране в ИТ, но в определни граници), проблемът излгежда не е в липсата на бюджетни механизми, а в липсата на сътрудничество, неопитност при взаимодействие при конкретни бизнес случаи и други оправдавания за ИКТ инвестициите както и в поставянето на приоритети от самите министерства.  Неразбирането на бюджетните правила може да затрудни сътрудничеството по проекти, въпреки някои инициативи за съвместно финансиране, които вече са в ход. Поради същата причина, освен развитието на критерии и оценяването, идентифицирането на дейностите на отделни организации според разходите и ползите на ИТ инвестициите, ще става все по-важно.

Планиране и управление

Визия и цели на електронното правителство. Норвегия има добре изградена централна визия (eNorway) и стратегия за електронно правителство, като и двете са базирани на по-широкия вариант за модернизиране на публичния сектор. Стане ли въпрос за прилагане на инициативи за  електронно правителство, изглежда един по-предишен план включващ концепцията за администрация работеща 24/7 остава основен принцип за агенции и министерства. Издръжливостта на тази визия – базирана на план, който вече не е в действие – може би се дължи на алтернативни централни ръководства.

Няма общи изисквания за планирането на електронното правителство в рамките на отделните министерства или агенции; всяка организация решава как точно да приведе общата визия към конкретен план за действие. Наблюдатели забелязват, че самите министерства по-добре насочват подчинените им агенции относно преминаването от визия към практика. Някои министерства, обаче, нямат нужния вътрешен стратегически капацитет и все повече разчитат на външни агенции за това. В резултат потокът на знание по инициативите за електронното правителство е основно от долу нагоре и не е планирана координация на ниво агенции. Не са приведени в по-синтезиран вид, за нуждите на министерствата и агенциите, по-широките национални цели на електронното правителство, поради което такива учреждения са объркани.

Управление. Управлението на електронното правителство не е единно на централно ниво, като рефлектира върху начина на очертаване е разпределение на отговорностите на електронното правителство между различни институции. До 2004 година, когато обединяването на електронното правителство става приоритетна отговорност на министерството на модернизацията, тези институции включват министерството на търговията и индустрията, бившето министерство на труда и държавната администрация, както и Държавния комитет за ИКТ.

Министерството на труда и държавната администрация и Министерството на търговията и индустрията, с техните допълващи се и същевременно застъпващи се роли и отговорности относно електронното правителство, са свършили добра работа. Изглежда, обаче, че двете министерства не са имали достатъчно власт да координират и тяхната роля е останала неясна за агенциите и местното управление. Това може да е резултат от няколко фактора, като променящи се институционални отговорности и политически приоритети, както и липса на ясна външна комуникация за отговорностите на електронното правителство.

Решението на правителството да създаде министерство с ясно различима централна координационна функция за електронното правителство (вместо да изясни по-добре ролите на двете министерства отговорни до момента) изглежда адресирано към недостатъците в управлението и координацията на високо ниво. Успехът на това решение ще зависи от това, как новото ръководство в лицето на министерството на модернизацията ще комуникира с министерствата и агенциите и как ще реализира практическа подкрепа за развитие на електронното правителство. Постиженията на министерството на модернизацията в областта на електронното правителство ще зависят и от неговата способност последователно да надгражда миналите успехи, като същевременно се адаптира към сегашните приоритети. Ключов въпрос са и отношенията  на министерството на модернизацията с местните и регионалните власти, тъй като те предлагат две трети от публичните услуги в Норвегия.

В рамките на отделните организации, управлението на електронното правителство е отново децентрализирано; докато официално е отговорност на най-високото ниво, инициативите за електронното правителство са провеждани от долу нагоре. Стратегическото управление, планирането и координационните функции са често разпръснати  и не добре свързани. Новаторските решения обикновено се прокарват от малки групи ИT-специалисти и не се споделят напълно в или между организациите. Основното предизвикателство остава получаването на политическа подкрепа за различните инициативи на електронното правителство. 

Координация. Централната координация на електронното правителство се променя във времето, като отразява колебанията към и от децентрализация на развитието на електронно правителство. Първият подробен план за междусекторна ИКТ координация в публичния сектор е от 1999 г., а централно-правителствената координация достига своя пик през 2001 г. В последствие промяна в правителството връща фокуса към децентрализиране и централното ниво е със силно намалена роля на при координацията на електронното правителство.

Настоящото правителство признава важността от засилване на координационните усилия в отделни области за децентрализираното прилагане на електронно правителство. Постигнат е напредък в развитието на общата инфраструктура, а  създаването на координация между министерствата по публична инфраструктура за електронен подпис е инструмент  за преодоляване на бариери и създаване на рамкови условия за нейното въвеждане. Новосъздаденият Координационен орган за електронно правителство към министерството на модернизацията засилва координационния капацитет на правителството. Влиянието на този орган върху координацията на електронното правителство, обаче, още не е ясно и зависи от способността му да обедини всички ключови участници сред правителството за постигане на целите на електронното правителство.

На министерско ниво степента на ИКТ координация е променлива и свързана с нивото на централизация/децентрализация на структурата от отговорности в рамките на всяко отделно министерство. Докато всяко министерство отговаря пред парламента по силата на Конституцията за своя сектор, отделните министри силно се различават  по административен стил и координационен подход спрямо подчинените им агенции. Основният инструмент за оказване на влияние върху подчинените им агенции относно електронното правителство е  процесът на договаряне на годишния бюджет, по време на когото агенциите трябва да представят своите планове и цели. Въпреки, че влияе на организационното поведение, министерството  на финансите не може да използва бюджета като инструмент за цялостно постигане на целите на електронното правителство. Това е политическо решение, което рефлектира не само върху ролята на министерството на модернизацията като главен координатор на електронното правителство, но и в притеснението на министерството на финансите, че добавяйки допълнителни отговорности за надзор (напр. наблюдение и контрол на развитието на електронните услуги) ще попречи на основната му отговорност в изготвяне на годишния държавен бюджет.

Организационни промени.

Промени в ‘бек-офисите’. В Норвегия ранното приложение на ИКТ в ‘бек-офис’ функциите на правителството като финансова, публичен архив, обработка на информация за личния състав и разплащателните ведомости, води до промени  и ползи в управлението на ‘бек-офиса’ - промени, които сега се смятат за даденост и не се възприемат като e-правителство по същество. Преобладаването на ИКТ в механизмите на държавно управление  показва, че трансформацията в този сектор е постоянен процес. Ползите са реални и създават основа за бъдещо развитие на ‘фронт-офис’ услуги. По-нататъшна оценка на ползите (като вътрешно спестяване), както на нивото на отделните организации, така и на ниво правителство, може да спомогне за по-ясно разбиране на влиянието на ИКТ върху организационните процеси, докъде е достигнало и какво още трябва да се направи.

Умения. Правителството направи важна стъпка за засилване на развитието на ИКТ уменията в публичния сектор като се фокусира върху увеличаване на достъпа на работодателите до ИT-квалифицирана работна ръка, поощрявайки ИT-то образование в училищата и подобрявайки бизнес уменията, за да благоприятства използването на ИКТ в частния сектор. Оказва се, обаче, че на ниво правителствени агенции липсват капацитет и възможности за управление на ИКТ проекти и/или договори.

Като цяло аналитичния капацитет на централното правителство по отношение на електронното е ограничен и неравно разпределен между различните агенции. Ситуацията може да се влоши поради скорошната трансформация на Статсконсулт (Statskonsult - преди агенция в рамките на централното правителство с водеща консултантска роля по въпроси за развитието на публичното управление) в публично-притежавано ООД. Поне в краткосрочен период промяната намалява допълнително ролята и капацитета на централното правителство в предоставяне на стратегически ИКТ инструкции на правителствените агенции; последните могат да избират да ги търсят една от друга, от частния сектор или от Статсконсулт. Конкуренцията на частния сектор може да засили ефективността на Статсконсулт, но вероятно ще има значително по-малко ползи с външен характер като институционална памет, широка правителствена перспектива и възможност за дългосрочна стратегия. Засилвайки политическия диалог, Координиращият орган за електронно правителство може да спомогне за консолидиране и запазване на някакъв вътрешен аналитичен и стратегически капацитет в рамките на правителството.

В Норвегия, електронното правителство има положително влияние върху обмена на знания и информация в правителството като преодолява вътрешните комуникационни бариери и като осигурява нови условия, стимулиращи достъпа и разпространението на знания. Правителството успешно развива необходимите ‘он-лайн’ рамки, които усъвършенстват сътрудничеството в рамките на правителството, както и обмяната на опит в реализацията на електронното правителство.

Обща рамка и сътрудничество.

Стандартизация. На правителствено ниво в Норвегия съществуват рамки на стандартите за обработване и управление на информация. Тези рамки продължават да бъдат развивани чрез работни групи от експерти на различни агенции (в областта на архивирането може да се провери Норвежки стандарт за архивиране). Усилията за стандартизация в областта на електронното правителство са променливи по фокус и интензивност, като отразяват промените в правителствените приоритети и нужди. Понастоящем стандартизацията се превръща в ключов приоритет след ясното разбиране, че тя не е просто техническо изпълнение, а от стратегическо значение като средство за постигане на сътрудничество и координация на публичните регистри и оперативност между различните правителствени звена. Докато в началото усилията за стандартизация са имали за цел да отворят пътя за цифровизация на информацията и развитието на електронно правителство (вж. стандарта NOSIP за връзки между отворени системи), то напоследък стандартизационните инициативи са насочени към подобряване на обмена на данни между публичните регистри.

Публична инфраструктура за електронен подпис (ПИЕП). Както в много други страни от ОИСР, въпросът за изграждането на ПИЕП е предмет на сериозна грижа и дебати Норвегия и повдига въпроса за ролята на правителството. Според агенциите липсата на решения за ПИЕП възпрепятства развитието на он-лайн услуги изискващи висока степен на сигурност и разпознаване. Агенциите желаят правителството да подкрепи и да координира  ПИЕП инициативите в по-голяма степен, отколкото го прави сега. Министерствата, от друга страна, са по-скептични относно необходимостта от този вид централизирана координация и пряка правителствена намеса. Правителството е приело прагматичен подход спрямо ПИЕП като е установило регулаторна и политическа рамка, както и технически изисквания за въвеждането на общо ПИЕП решение за публичния сектор.  Избягвайки да бъде ‘пионер’, когато става дума за нови технологии и изчаквайки пазарните участници като Теленор или банките да действат първи, правителството не поема риска да развие и да приложи решения, които не са актуални за пазара.

Е-поръчки. Правителството е развило солидно решение за е-поръчки, което е използвано най-вече от местните и регионалните власти, докато приемането му на ниво министерства и централни агенции е по-ниско от очакваното. Това показва, че промяната в електронното правителство е не само въпрос на добри технически решения, но и на постигане на търсене от организациите. Въпреки демонстрираната възвръщаемост на инвестициите е необходимо агенциите да бъдат запознати по-добре ползите от включването им в националната система за е-поръчки, както и да се търси отговорно основание от тях при решение да не се включат в тази система. За популяризирането на това решение може да спомогне фокусиране върху съдействието на министерствата за използването и в агенциите.

Сътрудничество. Изследването на ОИСР показва, че сътрудничеството между различните агенции не се счита за основно предизвикателство при реализацията на електронно правителство в Норвегия. Много малко организации, обаче, развиват сътрудничество отвъд обикновената обмяна на информация и се стремят към създаване на обща стратегия или рамки за съвместно предоставяне на услуги. Основното препятствие пред сътрудничеството между агенциите е липсата на инициативи стимули за съвместна работа. В някои области, като ИТ поръчки, отколешните предпочитания на правителството за елиминиране на рамковите споразумения и подкрепа на пазарната конкуренция изглежда увеличават, а не намаляват цената на сътрудничеството. Липсата на обща визия за електронното правителство в подкрепа на съвместната работа също е бариера пред усъвършенстване на сътрудничеството между агенциите.

Използване на регистри. Голяма част от сътрудничеството между агенциите се базира на съвместна обмяна на информация, съдържана в индивидуалните бази от данни. Предпоставка за и цел на електронното правителство в Норвегия е съществуването на система от регистри с подробни данни. Някои големи агенции са развили големи централни регистри и ги използват като база са предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса (напр. Регистърът за населението, използван от Данъчния инспекторат, служи като база за събиране на данъците). Макар някои регистри да съществуват от известно време в Норвегия и да се смятат за стандартен белег на рамката на е-правителството, по-доброто използване на информацията в тези регистри притежава потенциал за предоставяне на нови услуги в рамките на бъдещо сътрудничество. Същевременно, липсата на ясни стандартизирани правила за достъп и възстановяване на информация от базите с данни на агенциите и публичните регистри, както и ограничената съвместимост и стандартизираните критерии за качество на информацията в правителството, се явяват пречки за бъдещо сътрудничество. Правителството е предприело стъпки за преодоляване на тези бариери чрез назначаване на работни групи съставени от различни министерства и агенции, със задачите да намерят общи решения в областта на повторното използване, стандартизацията и ценообразуването на публичните данни.

Публично-частни партньорства. В Норвегия, споразуменията за публично-частни партньорства в областта на е-правителството са все още новост за по-голямата част от министерствата и агенциите. Само малка част от запитаните в проучване на ОИСР са участвали в такова партньорство или планират да участват. Резултатът изглежда предполага, че решението за партньорство с частния сектор е повече свързано с текущата дейност на организацията или с бюджетния цикъл, отколкото с дългосрочна стратегия.

Потребителски фокус.

Опирайки се на постиженията в използването на ИКТ в ‘бек-офис’ операциите, Норвегия е изправена пред предизвикателството да пренесе тези ползи от предоставянето на услуги от е-правителството за постигане на по-добро обслужване, ориентирано към гражданите и бизнеса. Както в повечето страни от ОИСР, истинското разбиране за потребителското търсене все още не се е превърнало в движеща сила за развитие на е-правителството. Въпреки широкото навлизане на Интернет в Норвегия и готовността на населението да го ползва, правителството е положило малко усилия, за да разбере предпочитанията и нуждите на потребителите що се отнася до он-лайн услугите. Правителството поставя ударение върху помощта към потребителите, за да се ориентират сами, като ключов елемент от Стратегията за е-правителство, но малко агенции предприемат конкретни стъпки за ангажиране на своите клиенти в развитието на услугите на е-правителството.

Въпреки, че по-голямата част от търсенето на е-услуги е от страна на бизнеса, а не от гражданите, министерствата и агенциите са по-ориентирани към осигуряване на публични услуги на  гражданите, отколкото на бизнеса. От гледна точка на прости еднопосочни системи за отчитане на данни, Норвегия е постигнала значителен напредък в развитието на общи решения за обслужване  и на гражданите, и на бизнеса (напр. ALTINN - системата от данни за бизнеса). При осигуряването на по-сложни интерактивни он-лайн услуги, обаче, напредъкът не е толкова голям. Влиянието на предоставянето на електронни услуги във ‘фронт-офисите’ на правителството е сравнително ново и към момента са направени малко оценки на влиянието и ползите от него.

В Норвегия, както и в повечето страни от ОИСР, Интернет е основният канал за предоставяне на публични електронни услуги. Порталите са популярни средства, които предлагат на гражданите и бизнеса достъп до обединени данни и информация. Порталите са област, в която сътрудничеството между агенциите  е силно.

Е-участие на гражданите. За разлика от другите скандинавски страни, в Норвегия съществуват относително малко проекти за подобряване на он-лайн консултациите на граждани и участието на гражданите във формирането на политики от правителството. Повечето от инициативите на е-правителството целят предоставяне на информация на гражданите, а не привличането им за е-участие в тези процеси или е-консултации. Както в повечето други страни от ОИСР като че ли само малка част от вниманието на гражданското общество е мобилизирана с проблемите на е-правителството, въпреки че ИКТ и Интернет са организационен инструмент с нарастващо значение за организациите на гражданското общество.

Мониторинг и оценка

С е-Norway, правителството е успяло да създаде рамка за измерване на напредъка в развитието на информационното общество. Същевременно не съществува цялостна правителствена рамка за мониторинг на напредъка и влиянието на инициативите свързани с е-правителството върху агенциите и министерствата. Малко са организациите в норвежкото правителство, които имат такива рамки. Резултатите и постиженията на агенциите често биват включени  и описвани в годишни доклади, но няма дискусия за целите. Липсата на ясни насоки от централното правителство се възприема като причина за бавното прилагане на мониторинга от министерствата и агенциите. Доказването на възвръщаемостта на инвестициите е ключов момент за агенциите при търсене на средства и е част от цялостният стремеж по-голяма ефективност, но едва сега  се развива методология. Предизвикателството е как да се постигне обмен на реализираните рамки и на поуките.

Кои са следващите стъпки?

Норвегия е успяла да създаде добра среда за реализация на е-правителство. Положителен аспект е законовата и регулаторната рамка, която е обновена във връзка с множеството законови изисквания свързани с работата на правителството в дигитална среда. Друг положителен аспект е съществуването на някои общи ИТ инфраструктури, стандарти и приложения (най-вече системата за публични регистри), което е дало възможност множество вътрешни електронни транзакции да се възприемат като нещо обикновено и положително. Освен това норвежките правителствени организации най-общо са приели, че е-правителството е релевантно за тях и техните представители и търсят начини за неговата реализация. Най-накрая, норвежците имат високо ниво на доверие в правителството и увереност, че когато предоставят лична информация, в замяна получават по-добро обслужване.

Норвегия може да постигне и повече чрез е-правителството, по-специално в предоставянето на ориентирани към потребителите публични услуги и в използването на ИКТ за подобряване на ангажираността на гражданите в управлението. Както и в много други страни от ОИСР, предизвикателствата днес включват разбиране на потребителското търсене за он-лайн услуги и участие в управлението, развиване на рамки за мониторинг и оценка на е-правителството в отговор на нуждата на агенциите от централно ръководство, подобрена координация и интегриране на ‘бек-офис’ системи и операции (напр. публичните регистри) с ‘фронт-офис’ обслужването.

Предложения за действия.

1. Развитието на е-правителството в Норвегия е повлияно от променяща се политическа конюнктура, променящ се дневен ред на обществената реформа и отскоро - на правителствена реформа. За да постигне промени в структурите на е-правителството в подкрепа на общите цели за модернизация на публичния сектор, правителството може да:
   • Изясни структурата на координация на е-правителството и отговорностите за взимане на решения, по-специално по отношение в работата на органи създадени между няколко министерства или агенции. Например, правителството може да изясни ролята на новосъздадения Координиращ орган за е-правителство и да му даде мандат да събере всички ключови участници в е-правителството, като ги обедини за постигане на целите на е-правителството.
   • Увеличи информираността и подкрепата на високо ниво за е-правителството във всички сектори на правителството и обществото чрез ефективно обсъждане на отговорностите в рамките и извън правителството, за да увеличи възприемането на опит и да се постигне разбиране и подкрепа на всички нива в обществото.
   • Постигне обща координация на дневният ред на е-правителството във всички части на управление, които да отразяват непредубедено, консенсусно становище за начина, по който е-правителството може допринесе за по-добро управление на норвежкото общество.

2. Външно-ориентираният манталитет на норвежкото правителство и желанието да възприема опита на другите страни с е-правителство, заедно с неговия силен вътрешен фокус към насърчаване на обмена на знания сред правителството, са силни страни в създаването на експертна и информационна база за е-правителството на централно ниво. За правителството е полезно да продължи да развива успешни мрежи за обмяна на информация, знания и ноу-хау.

3. С цел подобряване на планирането и координацията на е-правителство в министерствата и агенциите, е добре правителството да:

·        Заяви ясни и измерими цели на е-правителството за агенциите и министерствата за следващия план eNorway, да предостави подробни индикатори как да се постигнат тези цели и да изясни очакванията си за ролята на отделните агенции.

·        Използва налични механизми и стимули, или да развие нови, за да е сигурно, че министерствата и агенциите ще се съобразят с целите на е-правителството в своето вътрешно планиране и ще бъдат ангажирани в постигане на тези цели.

·        Изиска от министерство на модернизацията и министерство на финансите да работят заедно за откриване на бюджетни механизми като инструмент за постигане на по-добра координация на е-правителството между отделните агенции и министерства.

4. За да помогне на агенциите да преодолеят реални или предполагаеми бюджетни бариери, министерството на финансите да работи с други министерства за постигане на по-добро разбиране от агенциите на съществуващите бюджетни механизми за дългосрочни разходи, както и да подпомогне за развитието на ИКТ инвестициите в тях. Правителството би могло да изиска от министерство на финансите да идентифицира части от бюджета, които поставят излишни и/или нежелани бариери пред е-правителството и да предложи решения.

5. С цел по-добро разбиране от агенциите на регулативната рамка за е-правителство, правителството може да изложи по-добре законовите и регулаторните промени, които влияят на е-правителството. Например - като насърчи достъпа и използването на съществуващите законови и регулативни бази от данни. Министерствата биха могли да акцентират върху използване на съществуващите рамки и мрежи, за осигуряване на ръководство на агенциите и да увеличи тяхното разбиране на регулаторните изисквания.

6. Правителствените агенции се нуждаят от повече помощ за развитие на вътрешно организационни умения и качества, за да продължат работата по е-правителството.  С оглед укрепването на стратегическата роля на публичния сектор и способността му да ръководи организационните промени, правителството трябва да идентифицира по-добре точно къде съществуват ресурси и стратегическа способност за развитие на е-правителството. Като стимулира координация и политически диалог между агенциите, новосъздаденият Орган за координация на е-правителство е потенциална арена, на която може да се развие стратегическа способност в самото правителство за идентифициране на зоните, в които са нужни допълнителни анализаторни умения.

7. С оглед предоставянето на по-добро обслужване на гражданите и бизнеса и стремежът към удовлетворение на потребителите от он-лайн услугите, правителството може да:

·        Предприеме по-интензивен, потребителски-ориентиран подход за проучване и мониторинг на потребителското търсене на он-лайн услуги. В частност, за правителството ще е полезно да разшири рамката за проучване на качеството на уебсайтовете, за да се измерят и оценят по качество услугите предлагани от е-правителството.

·        Интегрира по-добре ‘бек-офис’ системите и операциите с ‘фронт-офис’ обслужването, за да се увеличи качеството на услугите предлагани от е-правителството, както и възвръщаемостта на инвестициите в ‘бек-офисите’.

·        Стимулира агенциите и министерствата да включат в плановете си  за е-правителство механизми за ангажиране на потребителите в развитието на услуги на е-правителството.

8. Норвегия е постигнала напредък в намирането на общо решение за верификация в публичния сектор. За постигане на целите от изграждането на ПИЕП до края на 2005 г. и за да се осигури, че тя ще бъде използвана, правителството трябва да осигури физически инфраструктурата и да подкрепи развитието на пазара на услуги и ценови стратегии, които да възстановят разходите и насърчават потреблението.

9. За да разшири националната система за доставка на е-услуги, правителството трябва да изложи по-добре пред агенциите ползите от включването в системата и да поиска тяхната аргументация, в случай че решат да не участват. Например, правителството би могло да обмисли начини, чрез които да задължи агенциите да използват достъпните в момента инструменти за самооценка. Така агенциите могат да преценят ползите от участие в националната система. Също така правителството може да накара министерствата да играят по-активна роля в идентифициране на промените в агенциите и да насърчават включването им в националната система.
10. Повечето правителствени инициативи в Норвегия за е-включване са насочени към предоставяне на информация на гражданите, а не към включването им в он-лайн консултации и ангажираност. С оглед укрепването на демократичните принципи и по-активното участие на гражданите в конструирането и развитието на информационното общество, правителството трябва да се постарае да стимулира гражданите да участват в он-лайн дискусии по провеждане на политиките. В частност, правителството трябва да помисли как по-добре да информира гражданите за съществуващите възможности за по-силно он-лайн включване.