Българската икономика продължава да се развива положително. Ускоряването на ръста на
БВП, на външнотърговския оборот и на притока на чуждестранни инвестиции се реализира на фона на запазена ценова стабилност и балансирани публични финанси. Поддържа се възходящата динамика във
финансовия сектор. Положително могат да бъдат оценени определени стъпки в сферата на политиката към предприятията, регионалната политика и политиката в секторите транспорт, енергетика, високи
технологии и комуникации. Индексът Estat на бизнес климата в България достигна рекордна стойност.
Въпреки положителното развитие на показателите за заетост и безработица, бавният ръст на производителността на труда не позволява значително нарастване на все още ниските доходи и жизнено равнище. Същевременно бизнесът все по-често регистрира недостиг на квалифицирана работна ръка.
Икономическият растеж на страната продължава да се ускорява с 6.0 на сто на годишна база за второто тримесечие след високия ръст от 5.3 на сто за първото тримесечие. Най-динамичен генератор на добавена стойност сред трите основни икономически сектора продължава да бъде индустрията, чиито растеж от 7.6 на сто е най-висок и продължава да се ускорява. Определяща роля за характеристиката на растежа на БВП от страна на потреблението имат инвестициите. Въпреки че през второто тримесечие инвестициите в основен капитал се увеличават на годишна база значително по-малко в сравнение с растежа за първото тримесечие (21.4 на сто), делът им в потреблението на брутния вътрешен продукт надхвърля 20 на сто. Наблюдава се известно забавяне на растежа на крайното потребление главно поради почти два пъти по-ниския растеж на индивидуалното потребление. Износът и вносът на стоки и услуги растат реално с много близки темпове и делът на отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги в БВП през второто тримесечие се задържа на около - 13 на сто.
Въпреки че все още няма достатъчно индикации, които да потвърждават навлизането на българската икономика в стадий на устойчиво ускоряващ се растеж, високите темпове от първото полугодие биха могли да допринесат за по-висок годишен растеж от официалната прогноза, заложена в бюджетните разчети.
Външнотърговският обмен запазва устойчивите си темпове на нарастване като вносът продължава да изпреварва износа по темпове на растеж и отрицателното салдо се увеличава. Все по-ясно се очертава връзката между нарастването на вноса и увеличаването на притока на чуждестранни инвестиции. Към тях следва да се прибавят и потребностите от реализиране на амбициозни инвестиционни програми от страна на част от българските фирми, стремящи се към технологично обновление и покриване на изискванията на европейския пазар с оглед запазване на конкурентоспособността си на този пазар след присъединяването на страната към ЕС. Тази взаимна обвързаност дава основание да се предполага, че и в бъдеще вносът ще остане значително по-голям от износа.
Поредното регламентирано повишаване на цените на електро- и топлоенергията през юли допринесе с около един процентен пункт за покачването на месечната инфлация с 1.2 на сто. След лека дефлация през август, инфлацията за септември е 0.9 на сто, като спрямо декември на м.г. натрупаният за деветте месеца ръст на цените е 1.9 на сто.
Продължават положителните тенденции в параметрите на заетостта и безработицата, откроени с данните на тримесечното наблюдение на работната сила. Данните за заетостта по сектори дават възможност да се направи оценка на растежа на производителността на труда, измерена като брутна добавена стойност на един зает. Най-бързо расте производителността в сектора на услугите.
За второто тримесечие равнището на безработица намалява на 12.0 на сто според наблюдението на работната сила. Тенденцията на трайно намаляване на безработицата се потвърждава и от данните на Агенцията по заетостта – в края на август коефициентът на регистрирана безработица достига най-ниското си ниво от 11.94 на сто.
През юли индексът Estat на бизнес климата бележи нова най-висока стойност, като достига +5.27. Последната стойност е комбинация от подобрено състояние на фирмите и на бизнес средата, съчетани с лек спад в инвестиционните намерения. · Компонентът "Държавата" в индекса за първи път преминава от отрицателната в неутралната част на скалата за оценка. Налице са добре изразени признаци на подобрение на бизнес средата. Все повече предприемачи гледат на данъците като на справедливи и поносими. Наблюдава се известен спад в инвестиционните нагласи, който се дължи предимно на намалялата склонност за рискови инвестиции в дейност, различна от основната и на проблеми, свързани с качеството на работната сила. Доверието в банките продължава да нараства, а макар и доста бавно, фирмите започват да преодоляват хроничния недостиг на финансови средства в текущата дейност. Може да се обобщи че за първи път изследването установява индикации за евентуално трайно подобряване на бизнес климата в България в средносрочна перспектива.
През 2004 година инвестиционната активност в икономиката се подобрява. Този процес е предизвикан както от предвидимата и успокоена среда за бизнеса в страната напоследък, така и от реалните действия на правителство по насърчаване на инвестициите и намаляване на част от административните бариери. Това доведе до рекордни стойности на чуждестранните инвестиции на годишна база. Все още обаче правителството може да направи повече за увеличаване на местните инвестиции в икономиката, главно по отношение на улесненото въвеждане на стандарти за качество, стимулиране на иновационни проекти, унифициране на системите за регистрация на собствеността и допълнително намаляване на административните бариери пред бизнеса. Институционалната рамка за политика към предприятията беше доразвита с Устройствен правилник на новата Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП. В него се залага известна ресурсна недостатъчност за изпълнение на заложените ангажименти на агенцията, както беше и при предишната структура на агенцията. Това поставя все по-сериозно въпроса за частното предоставяне на публичните услуги на агенцията (което е заложено в ЗМСП, но не и в Устройствения правилник).
От 1 октомври влезе в сила новият Закон за обществените поръчки, към който през изминалите месеци бяха приети редица подзаконови нормативни документи. През есента правителството прие правилник и устав на Арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки. Приемането на новата уредба на обществените поръчки трябва да се оцени положително и е предпоставка за по-голяма яснота, прозрачност и ефективност занапред в тази сфера.
Продължи подобрението на достъпа до финансиране на предприятията в България. Допълнително положително развитие е и изпълнението на годишната приватизационна програма на АП. Изпълнената годишна програма на АП и малкият брой държавни дружества, подлежащи на приватизация, позволяват да се направи изводът, който се подкрепя и от редовния доклад на ЕК за напредъка на България, че приватизацията на държавната собственост е към края си. Оттеглянето на държавата от редица инфраструктурни отрасли се извършва по-бавно от очакваното. Забавеното развитие на инфраструктурните отрасли и особено на транспортната инфраструктура изисква повече финансиране от страна както на правителството, така и на частните инвеститори.
Като цяло през първите седем месеца на 2004 година се наблюдава много добро изпълнение по консолидираната фискална програма. По данни на Министерство на финансите към 31 юни 2004 г. излишъкът по консолидираната фискална програма се е увеличил значително спрямо съответния период на 2003 г. и е в размер на 976.7 млн. лв. Приходите и помощите до края на юли 2004 година са в размер на 8 996.5 млн. лв. или 62.3 на сто от заложения в консолидираната бюджетна програма общ годишен размер. Разходите за периода са общо 8 019.8 млн. лв. или 54.6 на сто от годишния размер на разходите по Бюджет 2004. По отношение на съставните бюджети с по-значителни разходи се отличават републиканският бюджет (особено в частта за министерства и ведомства), а също и бюджетите на социално-осигурителните фондове и на общините. Нашата прогноза е, че до края на годината реализираният излишък по консолидираната фискална програма вследствие главно на преизпълнението на данъчните приходи ще надхвърли 1 млрд. лв.
В резултат на операцията по предварително изплащане на задълженията по брейди облигациите с отстъпка фискалният резерв в края на юли бележи намаление с 1 062 млн. лв. спрямо предходния месец и възлиза на 4 096.5 млн. лв., от които средствата по депозити в БНБ са 3 663 млн.лв., а средствата във валутни активи са 2 092 млн. лв.
В края на юли 2004 година общият размер на държавния и държавногарантирания дълг е 16 089.2 млн. лв. по централните курсове на БНБ за лева към 30 юли 2004 г. В сравнение с края на април се наблюдава значително намаляване на общия размер на дълга с 1 243.6 млн. лв. Регистрираният спад в размера на дълга се дължи главно на извършената операция по предварително изплащане на брейди облигациите от вида DISC в края на юли. Допълнителен фактор в същата насока са отчетените валутно-курсови разлики през разглеждания период. При съпоставими данни съотношението дълг/БВП намалява от 45.6 на сто в края на април 2004 година до 42.4 на сто в края на юли. Спрямо края на юли 2003 година общият размер на дълга намалява с 1 377.5 млн. лв. Към края на юли по данни на Министерството на финансите външният дълг намалява до 6 950.8 млн. евро (при 7 603.1 млн. евро в края на април), като държавният дълг е 6 491.7 млн. евро (при 7 152.8 млн. евро в края на април), а държавногарантираният – 459.1 млн. евро (450.3 млн. евро към 30 април 2004 г.). Към 31 юли 2004 г. по данни на Министерството на финансите размерът на вътрешния дълг възлиза на 2 494.7 млн. лв. В сравнение с края на април 2004 година се отбелязва увеличение на общия размер на вътрешния дълг с 32.4 млн. лв.
През следващите месеци размерът на дълга вероятно отново ще бъде предопределен от динамиката на курса на еврото спрямо долара и промяната на валутната структура. Във всички случаи обаче показателят за съотношението на общия размер на дълга и БВП ще остане в рамките на критериите от Маастрихт за членство в Икономическия и паричен съюз и вероятно ще запази тенденцията си за постепенно намаление.
Трайната и устойчива тенденция на реално намаляване на безработицата в България се запазва през всички месеци от началото на 2004 година досега. Благоприятната ситуация на пазара на труда е обусловена от положителната икономическа динамика, активизиране търсенето на работна ръка за сезонна работа и продължаващото мащабно изпълнение на държавни програми за субсидирана заетост. Използуването обаче в бъдеще на средства за активна политика на пазара на труда в подобни мащаби изисква мониторинг и оценка на въздействието й на основата на единни национални критерии.
За разлика от миналата, настоящата 2004 година не продължи тенденцията на нарастване, макар и незначително, на реалните доходи на населението. Въпреки подобряването на ситуацията със заетостта, доходите и жизненото равнище на българите остават ниски и без близка перспектива за чувствително подобрение. Новоразкритите работни места не са високо платени, а в други предприятия и отрасли, макар и да не са формално освободени от работа, работниците продължително време не получават заплати.
Най-обсъжданата тема в публичното пространство в сферата на пенсионната система през последните месеци беше предложението на новия председател на Надзорния съвет на НОИ за насочване на средства от фискалния резерв към НОИ, които да се управляват активно с цел увеличаване на пенсиите и намаляване на осигурителната тежест за работодатели и осигурени лица в бъдеще. Частичното капитализиране на НОИ би могло да се окаже успешен и политически приемлив ход за гарантиране финансовата устойчивост на пенсионната система в дългосрочен план с ясни положителни икономически и социални последици. Предприемането на такава важна стъпка обаче следва да бъде внимателно анализирано от експерти и поставена на широк обществен дебат.
Преговорите между синдикатите и работодателите за определянето на новите минимални осигурителни прагове за 2005 година са към своя край, като се очаква те да се увеличат средно с 7.5 на сто. Положително се оценява идеята на НОИ да се въведат диференцирани ставки за работодателите във връзка с осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест, като се очаква новият начин на разпределение на осигурителната тежест да насърчи в по-голяма степен фирмените инвестиции в подобряване условията на труд.
Активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 615 млн. лв., но все още този огромен финансов ресурс не се използва достатъчно ефективно за повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес и икономиката като цяло. Продължава наложилата се през последната година и половина тенденция относителният дял на активите на УПФ в съвкупните пенсионни активи да се увеличава за сметка на относителния дял на активите на ДПФ, както и пенсионните активи да се инвестират предимно в ценни книжа, издавани или гарантирани от държавата, и в банкови депозити. Пазарната концентрация на осигурителния пазар остава висока, но с новите критерии за служебно разпределение на осигурените лица от НОИ и с въведената ежедневна оценка на постигнатите от отделните пенсионноосигурителни дружества резултати от управлението на пенсионните активи се очаква конкуренцията на този пазар да се повиши. Въпреки новата Наредба N6 на МФ от 13 юли 2004 г., с която се разреши инвестирането на пенсионните активи в по-рискови чуждестранни ценни книжа, в близко бъдеще не се очакват инвестиции в чужбина поради по-голямата атрактивност на българските ценни книжа.
Хаосът в здравния сектор продължава, като основната причина за този неблагоприятен факт е липсата на ясна визия за развитието на здравната реформа и реализирането на адекватна здравна политика в България. Новият модел за финансиране на болничната помощ от началото на 2004 г. се оказа неефективен, тъй като болниците продължават да трупат значителни дългове и се разчита на допълнителна субсидия от държавния бюджет за покриването им. С отлагането на срока за определяне на позитивния лекарствен списък до 30 ноември 2004 г. се създава реална опасност преговорите по новия Национален рамков договор за 2005 г. да не приключат навреме за влизането му в сила от началото на следващата година. С приемането на Закона за здравето, който отмени действащия 30 години Закон за народното здраве, се поставиха само основните проблемни области в общественото здраве, актуални за съвременното развитие на българския здравен модел, но съществените дискусии по тях тепърва предстоят.
В раздела, посветен на екологичната политика, е направен коментар на предоставения за обществено обсъждане проект на нова Национална стратегия за опазване на околната среда, в която са определени основни приоритети и цели за постигане за период до 2014 година. По отношение промените в екологичното законодателство през периода, визиран от доклада, основно е акцентирано върху новоприетите законодателни актове в областта ядрена безопасност, радиационна защита и управление на опасните отпадъци. Това е една от областите, по отношение на които последният доклад на ЕК за напредъка на България в частта му, засягаща транспониране, прилагане и мониторинг на екологичното законодателство, има специални препоръки.
Финансовият сектор и финансовото посредничество в България са доминирани от банковата система. Общо банковата система продължи да увеличава своите активи, депозити и нетна текуща печалба. Ръстът на депозитната база и ръстът на активите са съответно фактор и показател за по-трудно забавяне на кредитния ръст, като от началото на годината кредитната експанзия продължава практически без забавяне на темповете - налице са едновременно абсолютен ръст и практическо запазване на темпа на нарастване на годишна основа. За първите осем месеца на 2004 година например нарастването на новодоговорените кредити е 30.02 на сто спрямо аналогичния период на предходната година. Състоянието на кредитния портфейл остава добро, но продължават дискусиите за връзката между ръста на вноса, съответно на дефицита по текущата сметка, и кредитната експанзия. По време на посещението на мисията на МВФ през септември бяха обсъдени и нови мерки за ограничаване на кредитния ръст.
През 2004 година продължава доброто развитие на капиталовия пазар в България въпреки все още ограничения му принос в общото финансово посредничество - към края на септември 2004 година общата пазарна капитализация на "Българска фондова борса – София" АД е 9.4 на сто от актуалната прогноза за БВП за 2004 година. Търговията на "Българска фондова борса" АД е активна, като на годишна основа досега има ръст в оборота, обема, пазарната капитализация и в борсовия индекс. Търговията с компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове продължава да бъде активна, като цената на компенсаторните инструменти достигна рекордни стойности. Въпреки подобряващите се показатели следва да се подчертае липсата на ясна перспектива за пазара в дългосрочен план. Така на преден план излезе необходимостта от активни мерки от страна на институциите и на участниците на пазара за запазване и разширяване на съществуващия потенциал. Експерти от КФН разработиха проект на Закон за изменение и допълнение на ЗППЦК, с цел хармонизиране на българското законодателство с достиженията на Европейския съюз в областта на ценните книжа и усъвършенстване на съществуващата у нас нормативна уредба. Сред предложените изменения е и изключване от "забранителния" списък по ЗПСК на държавното участие в "Българска фондова борса – София" АД и в "Централен депозитар" АД, с което то автоматично се обявява за продажба.
Развитието на подзаконовата нормативна рамка в енергетиката продължава. Очакванията са този процес да приключи окончателно в рамките на настоящата година. ДКЕР отчете проява на сериозен инвеститорски интерес в сферата на газоразпределението, което е положителен знак за дългосрочното развитие на този сектор в страната и засилването позициите на газта като основен енергиен източник. Дискусиите по бъдещето развитие на ядрената енергетика в България продължиха, като в центъра на вниманието този път бе капиталовата структура на бъдещото дружество АЕЦ "Белене". Възходящият тренд в цените на петрола и петролните продукти продъжава, което ще окаже негативно влияние върху разходите на някои от компаниите в отрасъла, работещи значително по-интензивно през зимния период.
В сектора на транспорта, при автомобилния транспорт основните събития бяха продиктувани от приемането и прилагането на европейското законодателство, което наложи отнемането на лицензите за извършване на автомобилен транспорт на 826 български компании. За създаване на условия за навлизане на частен капитал в летищните дейности и въздушните превози, крачка напред бе направена с приемането на условията за отдаване на морските летище на концесия, и с приетата от МС стратегия за приватизация на "България Ер". Известна изненада и необходимост от по-задълбочен анализ предизвикаха новините около отдаването на магистралите "Тракия" и "Хемус" на концесия. Развитие по въпросите, свързани с концесионирането на пристанищните дейности, все още се очаква.
В сферата на високите технологии и комуникациите, след повече от двегодишно забавяне през август бе приета Иновационната стратегия на България. Целта на документа е да се подобри средата за създаване и внедряване на иновационни продукти у нас, което от своя страна следва да окаже положително въздействие върху конкурентноспосбността на българската икономика. През изминалите месеци бе приета и Стратегия за въвеждане на универсални мобилни далекосъобщителни системи и бе подготвен проект за актуализация на Секторната политика в далекосъобщенията към 2004 година. И двата документа целят осъвременяване на рамките за развитие на телекомуникационния пазар в съответствие с съвременните предизвикателства в сектора.
Последните месеци потвърдиха положителното развитие в туризма. По данни на Министерството на икономиката за периода януари–август България е била посетена от 3.3 млн. чуждестранни граждани, от които 2.9 млн. са пристигнали в страната с цел почивка или ваканция. . При 18.4 на сто среден ръст на броя на чуждестранните туристи за периода януари–август, държавите от ЕС отбелязват увеличение от 28.3 на сто. Увеличава се и броят на българските граждани, пътували в чужбина. Салдото в туризма за периода януари-юли достига 558.2 млн. евро, което представлява 2.9 на сто от БВП. Един от най-сериозните проблеми в туризма продължава да бъде хаотичното, безразборно строителство в големите морски курорти. Постепенно възниква опасност от свръхпредлагане на леглова база. Проблеми създава и забавеното строителство на нови обекти, което влияе негативно върху имиджа на страната и вероятно ще накара чуждите туроператори да се въздържат от предплащане на почивките на туристите. Наред със значителните инвестиции в специализирана инфраструктура по Черноморието, се търсят възможности за модернизиране на базата и в планинските курорти. С Постановление № 203 на Министерския съвет Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация беше преобразувана в Агенция по туризъм към министъра на икономиката. През последните няколко месеца отново активно се заговори и за необходимостта от приемането на Закон за Черноморското крайбрежие.
Добрата зърнена реколта позволи делът на селското стопанство в БВП и БДС на страната да се увеличи в сравнение с второто тримесечие на 2003 година, макар и да се запазва тенденцията на неговото постепенно намаляване. Това рефлектира и върху търговията – износът на селскостопански стоки нарасна значително не само спрямо първите три месеца, но и спрямо второто тримесечие на 2003 година и беше възстановен положителният баланс в обмена на тази стокова група. Провежданата в областта на земеделието политика, насочена към престуктуриране на отрасъла в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, оказва положително въздействие, но става все по-ясно, че развитието му изостава съществено от потребностите на свързаните с него сектори като консервна промишленост, винопроизводство, текстил. Производствените възможности на предприятията в тези сектори не могат да бъдат реализирани напълно поради липсата на суровина. Това налага необходимостта от ускоряване на реформите, особено в областта на рационализирането на производствените и организационните структури, технологичното изграждане на стопанствата и професионалното обучение на персонала.
В областта на регионалната политика, през последните месеци продължи работата по изпълнение на предвидените в новия Закон за регионално развитие постановки, насочени към прилагане на механизмите за регионално планиране. Публикувани бяха няколко важни документа в подкрепа на областите и общините при разработването на техните стратегически и планови документи. Първият документ – Методически указания за разработване на областните стратегии за развитие, ще помогне на областните администрации да развият успешно своите областни стратегии. Вторият документ – Методически указания за разработване на общински планове за развитие, ще улесни общинските ръководства в процеса на привеждане на съществуващите планове за развитие в съответствие с новия Закон за регионално развитие. Продължиха и усилията за повишаване на капацитета на местните власти в разработването на проекти за успешно усвояване на средства от европейските фондове и подобряване на местното самоуправление.
Пълния текст на доклада можете да намерите тук.
