Трудности за финансовата  ни система

В момента, пенсионната ни система не се самоиздържа и разчита в  значителна степен на държавни субсидии. Вноските, плащани от работещи и работодатели, са финансирали едва 53% от разходите за пенсии през 2011 г. Засилващата се роля на държавата във финансирането на социалните осигуровки чрез данъчните приходи поражда сериозни тревоги за финансовата стабилност за в бъдеще. Този факт поражда тревоги не само относно фискалната устойчивост, но и относно справедливостта. А тази справедливост ще бъде все повече поставяна под въпрос след като почти всеобщото осигуряване на възрастните хора сега бъде заменено от значително по-ниско ниво на обхват на възрастните хора в бъдеще.

Мащабните държавни субсидии може и да не са особено тревожни сега, когато почти всеки над 65 годишна възраст  получава пенсия. Прогнозите обаче  са, че броят на имащите право на пенсия хора ще намалее значително. Това ще стане видимо едва, когато първото поколение, започнало работа в началото на настоящото хилядолетие, започне да се пенсионира.

В бъдеще трансферите от общия  държавен бюджет към пенсионните фондове се  очаква да намалеят от 6,1% от  БВП през 2012 г. до 4,9% от БВП  в средносрочен план. След това се прогнозира ръст на разходите до 5,6 на сто до 2050 г.

Анализираните симулации на различните модели на развитие показват, че дори и при по-оптимистични предположения, демографската трансформация на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж, смятат още от Световната банка. Със свиването на работната сила с близо 40% до 2050 г. , реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0,7% на година до края на прогнозния период. Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система. В резултат на това съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до 2050 г.

Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0,9 процентни  пункта годишно към съотношението  дълг/БВП.

Бъдещето на българската пенсионна система в голяма степен зависи от вече настъпилите демографски изменения. Когато поколението „бейби бум“, чийто представители сега са на възраст 55–65 години, започне масово да  се  пенсионира, приходите в пенсионния фонд ще спаднат, а разходите за пенсии ще се увеличат. Същевременно, пенсионната система на България ще почувства ефекта от  демографския шок по  време на прехода, който настъпи вследствие на икономическите сътресения в началото на 90-те години.

Прогнозите на банката са населението над 65-годишна възраст да се увеличи с около 60% като дял от общото население до 2075 г. Наред с това се прогнозира населението в трудоспособна възраст между 15 и 64 години да намалее с над 50% за същия период. Очаква се и относителният дял на възрастното население също ще расте по-бързо от населението в трудоспособна възраст поради ниската раждаемост в миналото, а също и поради увеличената продължителност на живота. Така коефициентът на зависимост на възрастното население, който се определя като брой възрастни хора, падащи се 100 работещи ще се удвои от 25% през 2011 г. н 51% през 2075 г.

В момента на 100 работещи се падат 75 възрастни или нетрудоспособни  лица. Очаква се към 2050 г. това съотношение  да бъде 109 работещи на 109 нетрудоспособни.

Според Световната банка пенсионната система в България се очаква да изпитва финансов недостиг през целия прогнозен хоризонт. Макар че настоящите разходи за пенсии като процент от БВП, пенсионната възраст и щедростта на обезщетенията са сходни с останалите държави от ЕС, ниските нива на осигуряване не доведоха до спад в приходите и увеличаване на субсидиите от държавния бюджет.

Данъци

Данъците върху труда  в България са по-слабо прогресивни, отколкото в която и да е  от останалите европейски страни и  страните-членки на ОИСР. България прилага плосък данък, който не е свързан с нивото на индивидуалните доходи. За разлика обаче от много други страни, които също прилагат плосък данък, в  България отсъстват данъчни кредити и други средства за увеличаване елемента на прогресивност в облагането.

Макрофискални последици от демографския срив

Симулациите сочат значително забавяне на икономическия  растеж в  България и  рязко нарастване на  съотношението дълг/БВП. Според прогнозите на базисния сценарий ръстът на  БВП достига 2,6% през 2016 г. След това той постепенно спада до около 1% в  началото на 40-те години на века и продължава да спада до 0,7% към края на 50-те години, което е краят на прогнозния хоризонт.

Публичните разходи за  здравеопазване се  очаква да  се увеличат от 4,1% от БВП през 2012 г. до 5,1% към 2050 г. Очаква се разходите за дългосрочни грижи  да се увеличат от 0,45% от БВП до 0,76% към  средата на века. Прогнозите на банката  са, че публичните разходи за  образование  ще спаднат от 4,6% от БВП през 2012 г. до 3,2% към 2050 г.. Причината за това е предположението, че броят на учащите да се свие с близо 50%.

Допусканията, които  са в основата на тези прогнози, са доста консервативни. Въпреки това се очаква съотношението дълг/БВП на България да се увеличи от 18 до 51% към края на прогнозния период, отчитат още от Световната банка. Въпреки това страната ни тогава пак ще е в състояние да покрива критериите от Маастрихт.

Тенденциите за забавяне в икономиката се очаква да започнат да се усещат още през 2021 г. От тогава заетостта ще ограничава растежа успоредно с намаляването на работната сила. В средносрочен план се прогнозира, че заетостта ще повлияе положително на растежа. Това е  причинено от факта, че допуснатият спад на безработицата в средносрочен план има положителен ефект върху заетостта, който първоначално надвишава ефекта от  намаляването на  работната сила. Признак за това ше е и въвеждането на нови технологии в работния процес, които изискват все по-малко служители.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

МФ: Застаряването е основно предизвикателство за страната ни

Министърът на финансите Петър Чобанов заяви по повод  на изнесения доклад, че застаряването  на населението е едно от основните  предизвикателства пред страната ни. В управленската програма на правителството е поет ангажимент за предприемане на мерки на пазара на труда, какъвто съвет ни дават и от Световната банка. Води се и усилен дебат за пенсионната реформа, а демографският проблем има и своя здравен характер, отбеляза още Чобанов.

Правителството ще обърне внимание на държавните и общински лечебни заведения в местата със затруднен достъп, политиката за ценообразуване на лекарствата ще е насочена към овладяване на ръста на цените на лекарствата, заяви Чобанов. Въпреки това от НОИ обявиха, че не се предвижда ръст на здравната вноска с 2% за догодина, както ни съветват експертите от Световната банка.