Настоящият и очакваният растеж са добри. В разглеждания период гръцката икономика продължава да расте енергично, подкрепена от ниски номинални и реални лихвени проценти и експанзивна фискална политика, силно отразяваща обществените приготовления за Олимпийските игри през 2004 г. Прогнозата е за намаляваща активност в близкосрочен план, ускорена от бюджетна консолидация, но последвана от икономически подем в средносрочен план. Инфлацията, обаче, вероятно ще остане над средната за евро-зоната, като в известна степен корозира международната конкурентноспособност на Гърция.

Бюджетната консолидация е главен приоритет. Бюджетният одит направен от новото правителство в тясно сътрудничество с Eurostat разкри доста хлабава фискална политика от края на 90-те години, с кулминация изразена от бюджетен дефицит в размер на 6% от БВП през 2004 г. Съотношението държавен дълг към БВП упорито остава над 100%, въпреки непрекъснатия висок растеж през последните  11 години. Контролирането на бюджетния дефицит е от жизненоважно значение за постигане на целите на Европейския Валутен Съюз и за подготовка да се посрещне напрежението върху бюджета във връзка с демографските проблеми които ще възникнат след десетилетие. Още повече, че поддържането на висок публичен дълг прави Гърция относително по уязвима на промени в лихвените проценти и пазарната ситуация, докато обслужването на дълга заплашва да пренасочи публичните разходи от области важни за гръцките амбиции да достигнат ниво на доход както другаде в ЕС.

Приближаването към стандартите на живот в ЕС е голямо предизвикателство в средносрочен план. Други предизвикателства възникват от целта на правителството да елиминира разликата в дохода на глава от населението с ЕС 15, която се е увеличила от края на 70-те до средата на 90-те години, но оттогава намалява. Разлагане по компоненти показва, че тази разлика се дължи не толкова на малкото количество вложен труд, колкото на ниска производителност на труда. Има широк набор на области, в които трябва да бъдат достигнати най-добрите практики във водещите страни, включително конкуренция; либерализация на продуктовите пазари, по-специално на телекомуникации и енергия; насърчаване на предприемачеството; прилагане на по-добър режим на корпоративно управление.

Също така има поле за подобряване на труда използван в производството. Процесът на сближаване със страните-членки на ЕС може да бъде ускорен  като се ангажират повече лица чрез по-голяма гъвкавост при договаряне на заплатите; по-ниски режийни разходи, особено за по-ниско квалифицираните работници; не толкова строги клаузи в защита на заетостта; с повишена трудова мобилност; и по-ефикасни активни политики на трудовия пазар. В допълнение образованието  и квалификацията би трябвало да се усъвършенстват за постигане на по-добри крайни резултати, така че напускащите завършващите училище да са усвоили полезни умения, в подкрепа на ученето през целия живот. Това ще направи работниците по-продуктивни и ще увеличи шансовете им за работа в двата края на възрастовия спектър.

Повишената гъвкавост на пазара на труда в резултат на имиграцията е полезна. Потокът на имигранти през 90-те години е голям, което е увеличило дяла на чужденците сред населението до над 10%, а делът на работната ръка - между 5 - 10%. Предвид устойчивостта на формалния пазар на труда в Гърция, съществуването на значителен неформален сектор с латентно търсене на нископлатена работна ръка позволява на нелегалните имигранти да намират работа дори когато структурната безработица сред гръцкото население упорито остава висока. Демонстрирайки ефекта, който относително високото съотношение на минимална към средна заплата може да има върху намаляването на възможностите за работа сред нискоквалифицираната работна ръка, имиграцията намалява икономическата цена на тези ограничения, позволявайки поне на някои гърци да сменят работата си за такава от по-високо ниво и увеличавайки производството и рентабилността в редица сектори.

По-специално внимание заслужава Глава 5 ‘Икономическо влияние на миграцията" /Тhe economic impact of migration/, където по-подробно се разглежда ефекта, който миграцията като двупосочен процес има върху производството, икономическия растеж и държавния бюджет на Гърция.

Резюме на английски език:

https://www.oecd.org/document/48/0,2340,en_33873108_33873421_35059312_1_1_1_1,00.html