Европа е изправена пред предизвикателствата от технологичната промяна, глобализацията и застаряването на населението. Глобализацията носи със себе си възможности за адаптивните икономики, но наказва непроменящите се, а застаряващото население ще постави социалните системи под напрежение. Има няколко начина, по които ЕС може да се опита да посрещне тези предизвикателства.

 
• Напред в развитието на  вътрешния пазар. Един жизнен вътрешен пазар е от ключово значение за дългосрочния просперитет на Европа. Директивата за услугите ще спомогне за постигането на това, но тя е само една стъпка към либерализацията и интеграцията. Необходимо е голямо усилие, за да се премахнат оставащите бариери пред търговията. По-бързите и по-евтини за хората мерки биха помогнали да се премахнат някои от оставащите пречки. В областта на финансовите услуги, пазарите на едро са доста добре интегрирани, но сегментацията на банковия пазар за граждани и на индустриалният инвестиционен фонд трябва да бъдат намалени. Вътрешният пазар трябва да бъде поддържан чрез по-добро регулиране, ясно съблюдаване на закона за конкуренцията и по-малка, но целенасочена държавна помощ.

• Отварянето на мрежовите индустрии към конкуренцията. Неефективните мрежови индустрии повишават разходите за потребителите и другите фирми. Необходима е засилена конкуренция в производството на електричество, газ, телекомуникации, транспорт, пристанища и пощенски услуги. На енергийните пазари, мрежата трябва да бъде ефикасно отделена от производството и дейностите по доставката, а националните пазари трябва да са по-свързани, за да се създадат регионални или паневропейски енергийни пазари. Настоящата енергийна политика на ЕС е важна стъпка в правилната посока.

• Премахване на бариерите пред мобилността на работната ръка. Мобилната работна сила може да бъде икономически предпазен клапан и да доведе до създаването на по-продуктивни и иновативни предприятия чрез пренасянето на нови умения и идеи. Мобилността може да бъде подобрена чрез възможността да се прехвърля ползването на пенсията, признаването на професионалните квалификации и премахване на ограниченията за работници от новите държави-членки.

• Осъществяване на по-ефективна регионална политика. Регионалното  финансиране трябва да се съсредоточи върху проекти, които могат да доведат до устойчив растеж. Сегашните реформи вървят в тази посока, но върху тях би могло да бъде съсредоточено дори по-голямо внимание. По-голяма част от финансирането трябва да бъде обвързано с резултатите, така че средствата за проекти да отиват там, където се очаква най-голям ефект.

• Глобалната роля на Европа. ЕС е един от ключовите играчи в търговията. Търговските бариери пред промишлените стоки са относително ниски, с изключение на някои стоик на хранително-вкусовата промишленост, докато либерализацията на вътрешния пазар на услугите ще даде нови възможности за доставчиците на услуги от страни извън ЕС. Политиките в ЕС ще окажат влияние, заедно с тези на други основни играчи в търговията, независимо дали Търговски преговори от Доха са успешни, или световната търговия се раздроби от отделни регионални споразумения. Земеделските субсидии трябва да бъдат намалени и да бъде подобрен достъпът до пазара. Реформите в Общата аграрна политика (ОАП) са направили пазара по-малко деформиращ, но ще са още по-ефективни, ако помощта стане независима от производството. Ангажиментът за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% е добре приет. Тази цел трябва да бъде постигната чрез пазарните механизми, доколкото това е възможно.

Изминаха петдесет години, откакто беше подписан Договорът от Рим. Договорът за създаване на Европейската икономическа общност поставя идеята за все по-тесен съюз между народите в Европа и начертава "четирите свободи", а именно свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали между отделните страни-членки. Резултатите са били впечатляващи. Договорът носи просперитет, а единният пазар на стоки между 500 милиона потребители работи доста добре, отбелязва се голям напредък в преструктурирането на мрежовите индустрии и финансовите пазари. Съюзът нараства от 6 до 27 държави, 13 от които вече имат единна валута. Европейският съюз (ЕС) вече има по-голям БВП от Съединените щати, той е най-големият световен износител, а европейските компании са сред глобалните лидери в повечето индустрии.

Икономическите реформи се отплащат, особено в страните, които са ги започнали рано. Различните държави-членки са подобрили социалните си и пенсионни политики, в по-малка степен - политиките по заетостта, което води до по-силно участие на трудовия пазар и до намаляване на безработицата. Спрян е малкият растеж на производителността, характерен за голяма част от 90-те години и първите години след 2000 г.. Краткосрочните перспективи са оптимистични, в процеса на силното циклично съживяване на икономиката. Производителността е нараснала с малко под 3% през изминалата година, а прогнозите показват подобен потенциал за растеж през 2007 г. и 2008 г. При прогнози за висок глобален икономически растеж, краткосрочната прогноза за икономиката на ЕС е добра.

Въпреки това, Европейският проект е изправен пред важни предизвикателства през последните няколко години. Конституционният договор не беше одобрен от някои държави-членки, дебатът около директивата за услугите беше тежък, а протекционистката вътрешна политика си остава проблем. Докато някои страни са разбрали, че либерализацията на пазара дава резултат, други изостават. Процесът на хармонизиране на законодателството в държавите-членки е бавен, отчасти поради бавните темпове, но и поради това, че политическият дневен ред е в постоянно противоречие с различните икономически и социални цели и начинът за тяхното постигане. В същото време ЕС е изправен пред предизвикателствата на технологичната промяна, глобализацията, застаряването на населението и климатичните промени. Глобализацията е една добра възможност за гъвкавите икономики, но изтощава неподвижните икономики. Застаряването на населението ще окаже влияние върху растежа в средносрочен план и ще упражнява натиск върху здравните и пенсионни системи в Европа, някои от които са финансово неустойчиви в дългосрочен план.

Структурните реформи ще стимулират растежа

Необходими са допълнителни структурни реформи за справяне с тези предизвикателства. Докато икономическите перспективи се разширяват, няма място за самодоволство. Средните доходи в ЕС-15 са почти с една трета по-ниски, отколкото в най-добре развитите страни от ОИСР, като над една трета от работоспособното население е неактивно. Нивото на заетост е нараснало, но остава по-ниско спрямо набелязаната от ЕС цел от 70%, като почти половината от безработните са били без работа в продължение на поне една година. Необходимостта от реформа се подсилва и от разликите в рамките на самата Европа. Някои страни показват много добри резултати, както по отношение на производителността, така и по брой работни места. Изоставащите страни трябва да се справят с предизвикателството и да се научат от страните с най-добри постижения. Потенциалните предимства от гледна точка на по-високите доходи са големи, особено за страните най-отдалечени от границата. И както някои европейски страни са доказали, икономическата реформа и по-силният растеж не винаги са за сметка на социалните цели на дадена страна. С добре разработени данъчни и осигурителни политики, една динамична бизнес среда може да се комбинира добре с високо ниво на справедливост и социално включване. В този контекст, Лисабонската стратегия за растеж и работни места осигурява подробна рамка, която се фокусира върху Общността  и мерките за структурни реформи в държавите-членки. Държавите-членки се ангажират да прилагат националните програми за реформи в рамките на договорени насоки в общата политика и контролирани на ниво ЕС, като по този начин засилват политическата координация в целия ЕС.

Настоящото Изследване разглежда икономическия напредък на ЕС и изяснява основните предизвикателства. То се съсредоточава върху общите и съвместни политики в рамките на Съюза. Допълва Изследването за евро-зоната, посветено на паричната и фискална политика, както и конкретните Изследвания на отделни страни, в които се оценяват националните политики. Макар че много от необходимите промени в политиката зависят твърдо от национални суверенни решения, ЕС може да играе важна роля като създава добри правни условия и като продължава да усъвършенства вътрешния пазар.

Единният пазар е от ключово значение за една динамична Европа

Единният пазар е осигурил основните предимства за гражданите на ЕС. Той осигурява на п отребителите достъп до широк спектър от стоки и услуги и помага на бизнес сектора да стане по-конкурентноспособен. По-силната конкуренция, до която води той, намалява цените и повишава иновациите, предприемачеството и растежа. Но докато процесът на вътрешния пазар напредва, напоследък напредъкът намалява. Лъвският пай от напредъка в търговията, инвестициите и конвергенцията на цените настъпили през 90-те години, не е толкова успешен оттогава. Необходим е нов тласък. Имайки впредвид това, Комисията публикува обстоен преглед на единния пазар през втората половина на 2007 г. Необходим е конкурентен и динамичен вътрешен пазар, който да стимулира просперитета постигането на целите на Лисабонската стратегия за растеж и работни места. Това е важно и за безпроблемното функциониране на евро-зоната.

Директивата за услугите ще е от полза, но е само една стъпка в процеса на либерализация

Секторът на услугите е главната област, която се нуждае от по-нататъшен напредък на вътрешния пазар. Пазарите на услуги са сегментирани, а търговията между държавите-членки, възлиза на по-малко от 5% от БВП. Това допринася за ниския растеж на производителността в сектора. Директивата за услугите ще помогне като даде по-голяма правна сигурност, намали административните бариери и стимулира сътрудничеството между държавите-членки. Някои бариери за навлизане на пазара, като изследвания за пазарното търсене, които сега са незаконосъобразни (въпреки клаузите от закона, които предвиждат условия за освобождаване от поето задължение) и процесът за взаимно наблюдение и проверка, където всяко национално законодателство трябва да бъде обстойно разгледано, за да се разбере дали отговаря на принципите на единния пазар, което ще помогне за премахване на някои други бариери.

Много регулаторни пречки пред трансграничната търговия на услуги се пораждат от законодателствата на отделните страни, стандартите за защита на потребителите или правилата за структуриране и управление на фирмата. Повечето от тези правила са в сила, поне привидно, по чисто политически причини, като например обществената сигурност или защита на потребителите. Но същевременно те биха могли да излязат от всякакви разумни рамки и да покровителстват местните фирми за сметка на конкуренцията.

Вътрешният пазар на стоки работи добре, но може да се подобри

На стоковите пазари, принципът на взаимно признаване е имал огромен успех при преодоляването на огромен брой продуктови спецификации, които са съществували преди единния пазар. Но той може да се прилага и по-добре. Комисията предложи регламент, който задължава държавите-членки да предоставят научни-технически данни, за да обосноват всякакви ограничения, които налагат върху входящите продукти. Това би трябвало да помогне и може да бъде подкрепено чрез бързодействащ правен механизъм. По този начин, производителят ще има ефективен начин за оспорване на неоснователни пречки за достъп до пазара и предприемането на правни действия по цялостната съдебна процедура ще зависи от държавата-членка, ако прецени, че наложените ограничения са основателни и се базират на факти.

Мрежовите индустрии се нуждаят от големи реформи

Мрежовите индустрии са друг приоритет. Секторите, които са били най-либерализирани, като въздушният транспорт и телекомуникациите дават съществена част от компенсациите, като по-ниски цени и по-добри услуги за потребителите, и потребителски фирми. Въпреки това съществуват значителни бариери пред конкуренцията. Необходим е по-открит пазар на електроенергията, газта, телекомуникациите, транспорта, пристанищата и пощенските услуги, като същевременно се изпълняват задълженията за универсалните услуги. Потенциалните печалби от реформираната мрежа се очаква да бъдат поне 1½ - 2% от БВП.

Паневропейските пазари са най-добрият начин за бързо развитие на енергийния сектор

Енергийните пазари трябва да са по-тясно свързани и да бъдат отворени за конкуренция. Това ще доведе до по-ниски цени за потребителите и ще направи по-сигурни енергийните доставки. Директивите за природния газ и електроенергията приети през 2003 г. съдържат някои важни мерки – като например всички потребители свободно да избират своя доставчик след месец юли 2007 г. – които все още не са приложени от всички държави-членки. Едно проучване за конкуренцията в ЕС откри сериозни проблеми в енергийните пазари. Вертикално интегрираните енергийни гиганти могат да играят несправедливо спрямо конкурентите си като изключват потенциални участници. Пазарната концентрация е високаи често доминиращите фирми могат да контролират цените на едро. Конкуренцията от внос е слаба, тъй като трансграничните взаимоотношения не разполагат с достатъчно капацитет, а съществуващите връзки не се използват ефективно, или са обвързани от исторически договори. Капацитетът не се увеличава достатъчно бързо, тъй като финансовите стимули за това са слаби, а правилата и отговорностите около трансграничните проблеми са неясни. Другите проблеми се отнасят до държавната собственост, която може да деформира конкуренцията, както и до пазарите на едро, които не работят добре поради лошата информационна система и липсата на прозрачност.
• Трябва приоритетно да се създадат интегрирани за целия ЕС или регионални пазари. Скандинавският пазар предлага добър модел за подражание. За да се постигне, обаче, е необходимо поне по-добро сътрудничество между системните оператори и евентуално отдръпване от националните и насочване към трансгранични оператори. Трябва да се промени отношението към националните регулатори, особено по въпросите на трансграничната търговия, тъй като съществуващото сътрудничество е недостатъчно. Последното споразумение прието от Европейския съвет за необходимостта от създаване на независим механизъм на националните регулатори, който дава възможност за сътрудничество и вземане на решения по важни трансгранични въпроси, е полезна първа стъпка.
• Разделянето на дейностите на преносната мрежа, производството и доставката на вертикално интегрираните фирми е необходимо, за да се предотврати злоупотребата с власт и за да се създадат равни условия за конкуренцията. Комисията призна този факт в Прегледа на енергийната политика, като предложи два варианта: пълно разделяне на собствеността; или независими системни оператори (но само там, където мрежата може да остане собственост по силата на задължение). Макар и двете опции да водят до засилване на конкуренцията, опитът на ОИСР, според прегледа на Международната агенция по енергетика и подкрепен в Прегледа на Комисията показва, че пълното разделяне на собствеността е по-ефективно. Европейският съвет наскоро постигна съгласие за необходимостта от ефективно разделяне на доставките и производството от мрежовите операции, (разделяне) на основата на независимо управлявани и адекватно регулирани мрежови операционни системи, но не изискаха разделяне на собствеността.

В телекомуникациите законовата рамка е стабилнa, но някои страни са пo-бързи от останалите при създаването на ефективна конкуренция. Някои национални регулатори са доста отстъпчиви и проблемите на конкуренцията не винаги се решават принципно в целия Съюз. През 2006 г. Комисията направи няколко предложения, включително и за прекратяване на регулацията в сегменти, където конкуренцията се развива добре, въвеждайки един по-пазарен подход на управление на честотите, даващ възможност за предоставяне на паневропейски услуги и засилване на правомощията на регулаторните органи. Всички тези предложения следва да бъдат прокарани.

Вътрешният пазар може да бъде поддържан чрез по-добра регулация и по-малко бюрокрацията...

Прегледът на единния пазар трябва да постигне повече от просто запълване на дупки. С цел да се намали нормативната тежест, бюрокрацията трябва да бъде намалена и тази инициатива на Комисията, подкрепена от Европейския съвет, е добре дошла. Новите намеси трябва да бъдат добре съобразени и ефективни, изисквайки минимални разходи.

... и чрез по-добро прилагане на съществуващите закони

Комисията работи усилено за подобряване на последователността в политиката на конкурентноспособност сред националните агенции. Тя прави отраслови изследвания, които изясняват проблемите в някои индустрии. Преразгледала е насоките си за определяне на глоби и е наложила тежки наказания на някои картели. Също така е постигнала силна защита на вътрешния пазар чрез безкомпромисната си позиция спрямо някои държавите-членки, които се опитват да покровителстват „свои” компании. Важно е Комисията да продължи да работи в тази насока.

Държавната помощ може да наруши конкуренцията на вътрешния пазар. ЕС има достойна за похвала система за контрол на държавните помощи, която е задължителна, единна и прозрачна. Комисията преработва политиката за държавни помощи, която се отдалечава от правно-регламентирания подход и разчита все по-вече на икономическите принципи. С намаляването на  размера на помощите, Комисията се стреми те да бъдат по-целеви, най-вече към развитие на иновациите и човешкия капитал и улеснява административните процедури, за да се справи с най-деформиращите мерки.

Постигнат е добър напредък в интеграцията на корпоративните финансови пазари и по-малък в интеграцията на финансовите пазари на дребно

Еврото и Планът за действие за финансовите услуги са допринесли за по-голямата интеграция на финансовите пазари. Всъщност, Европа е настигнала Съединените щати в някои сегменти на глобалните пазари. Капиталовите потоци в голяма степен не са възпрепятствани и повечето борси са добре интегрирани. Налице е по-малък напредък в банкирането на дребно. Банкирането на дребно – и по-специално ипотечните пазари - са предимно национални.

Засилването на корпоративните финансови пазари ще подпомогне
Европейските компании

Подобрените корпоративни финансови пазари ще осигурят на европейските фирми по-голям достъп до капитал. Според една оценка, напълно интегрираният финансов пазар би могъл да намали цената на капитала с 50 базисни пункта.

Помощите за селското стопанство се реформират

 
Търговски бариери пред преработените стоки, с изключение на някои продукти на хранително-вкусовата промишленост, са сравнително ниски и либерализирането на вътрешния пазар на услугите допълнително ще отвори този пазар за доставчиците от държави извън ЕС. Докато помощите за фермерите в ЕС са намалели малко през последните пет години и са с по-малко деформиращ за земеделската продукция ефект, поради намалено подпомагане на пазарните цени, тази помощ е все още по-висока от средната в останалите страни от ОИСР и значително над помощта в страните с най-свободна търговия.

Най-важната реформа е въвеждането на единното плащане за земеделската земя през 2003 година. То заменя много от предишни плащания, които са обвързани с определена продукция, размер на стадата или засадена площ. Фермерите могат да изберат да произвежда каквото желаят (с някои ограничения) или дори да не произвеждат нищо, стига да поддържат земята си в добро земеделско състояние. Въпреки това, Общата аграрна политика /ОАП/продължава да включва елементи, които включват и стимули за производство.

Помощите за фермерите трябва да бъдат намалени и да бъдат по-малко
деформиращи за пазара

Ползите от неотдавнашните реформи биха се подобрили, ако всички плащания се не са обвързани с производството и ако размерът на помощите се намали още повече. Поради това, че в миналото по-богатите земеделски региони от ЕС са печелили много повече от бедните региони и тъй като все още не можем да оценим влиянието на неотдавнашните реформи върху сближаването, помощите за селското стопанство ще бъдат по-ефективни и резултатни, ако бъдат по-целенасочени; например чрез по-целенасочено финансово подпомагане на ниско доходните семейни стопанства и на по-бедните земеделски райони.

Регионалната кохесионна политика може да стане по-ефективна

Кохезионната политика има за цел да намали регионалните различия и да насърчи икономическото сближаване. Но наблюденията в тази област досега са откъслечни: регионалните различия не намаляват или в най-добрия случай намаляват
много бавно. Бюджетът е твърде малък, за да се пребори успешно с различията в доходите, така че предизвикателството е да се постигне максималният възможен напредък с наличните средства като се убедят държавите-членки да насочат вниманието си върху дейности, които стимулират устойчивия растеж, като например образование, научно-изследователска дейност и важни инфраструктурни проекти. Комисията е променила подхода си за периода 2007-2013 г., като по-скоро се фокусира върху подробна стратегия за всяка една страна, отколкото върху разглеждането на конкретни проекти.

По-голямата мобилност на работна ръка ще укрепи Съюза

Мобилната работна сила може да действа като предпазна клапа за икономиките, които не са в синхрон със своите съседи - което е особено важно в евро-зоната – и могат да направят компаниите по-продуктивни и иновативни като им открият нови перспективи, умения и идеи. Но мобилността в Европа е ниска. Само 4% от работната сила в ЕС са живели и работили в друга държава-членка. Езиковата бариера е едно от обясненията, но това е малко вероятно да бъде цялата история.

По-голяма част от политическите пречки са отстранени. Основните изключения са преходните ограничения за мигрантите от новите държави-членки. Около половината от 15-те държави от ЕС (старите страни-членки преди разширението от 1 май 2004 г.) сега дават свободен достъп на работниците от десетте страни, присъединили се през 2004 г., но само две от тях напълно отвориха врати за работници от България и Румъния. Повечето от новите държави-членки са предоставили свободен достъп. Досега разширяването не е довело до наплива от мигранти, от който първоначално се опасяваха. Макар че общото ниво на миграция е доста ниско, притокът в някои страни е бил по-висок от очакваното, най-вече поради силните трудови пазари, както и фактът, че не са наложили ограничения. Тези страни са спечелили чрез съответно по-добрата работа, намаляването на структурната безработица и облекчаването на недостига на работна ръка. Тези страни са се облагодетелствали чрез по-доброто съответствие на работни места и работна ръка, чрез намаляване на структурната безработица и преодоляване на недостигът на работници. Страните, които все още имат ограничения, трябва да преразгледат решенията си, но ако не ги променят, трябва да използват това време за реформиране на политиките си по заетостта тъй като заплащането за мигрантите и за приемащата страна се увеличава при гъвкави пазари на заетост. Мобилността на работната ръка може да бъде стимулирана чрез усъвършенстване на възможността за прехвърляне на трудовите пенсии. Комисията се опитва в продължение на много години да насърчи преносимостта на  пенсиите и е предложила друга директива по този въпрос. Комисията и държавите-членки следва да продължат да усъвършенстват системата за признаване на квалификациите, да премахнат бариерите в регулираните професии, да намалят разходите по сделките при продажбата на къщи и да гарантират, че мерките, чрез които осигуряват жилища за бедните се изпълняват по начин, който не ограничава мобилността.

Решително напредване: един съюз за 21 век

Като обобщение, ЕС е постигнал много неща, но има още много да направи, за да създаде по-динамична и интегрирана европейска икономика. 50-годишнината на Договора от Рим е възможност за подновяване на ангажимента за единния пазар и неговата подкрепа чрез необходимите действия. Благоприятната икономическа среда създава прозорец от възможности за засилване на  реформите, като по този начин подпомага установяването на устойчив растеж на жизнения стандарт в цяла Европа.