•  Инвестициите подкрепят растежа;
• Предпазливата бюджетна политика ограничава растежа, но се отразява благоприятно за намаляването на инфлацията;
• Дефицитът по текущата сметка остава стабилен и е около 4,5% от БВП
• Намаляват търговските дефицити и се увеличават дефицитите по сметка "доход" на платежния баланс

Икономическият растеж през 2004 г. е подкрепен от засилена инвестиционна активност.

Докато през 2003 г. потреблението беше основната опора на икономическия растеж в страните от региона на Централна и Източна Европа, през 2004 г. се наблюдава значима промяна. Брутното капиталообразуване в основен капитал допринесе за около една четвърт от икономическия растеж през 2004 г., който достигна почти 5% в новите страни-членки на ЕС (=Унгария, Словения, Словакия, Чехия, Полша, Естония, Литва, Латвия) и над 6.5% в страните-кандидатки за ЕС (=България, Румъния, Хърватия). Подобно развитие се очаква и през 2005 г. и 2006 г. "Банк  Аустрия Кредитанщалт" (ВА-СА) очаква U-образна крива на икономическия растеж в Централна и Източна Европа: през 2005 г. ръстът на  БВП слабо ще намалее и ще достигне 4.3% в новите страни-членки на ЕС и 4.8% в страните-кандидатки за ЕС. През 2006 г. се очаква растежът да достигне съответно 4.5% и 5.6%.

2005/2006 ще бъде белязана от силно нарастване на инвестициите и предпазлива фискална политика

Въпреки че като цяло са по-малко значим фактор от частното потребление, през следващите години инвестициите ще допринасят за силния икономически ръст колкото и частното потребление. Това развитие ще e в условията на ниски лихвени нива и благоприятна бизнес перспектива във връзка с членството в ЕС. ВА-СА изхожда от допускането, че растежът на инвестициите в осемте нови страни-членки на ЕС ще се увеличи до средно 8% и повече през 2005/2006 година. "Полша ще отбележи особено голям растеж", прогнозира Мариане Кагер, главен икономист на ВА-СА. В Югоизточна Европа растежът на инвестициите ще поддържа двуцифрено число.

От друга страна, в резултат на умереното намаление на бюджетния дефицит, растежът на частното потребление, който е основен фактор за икономическото развитие в повечето страни в региона, ще се намали от 4.3% от БВП през 2005 г. на 3.7% през 2006 г.. С оглед на плановете за присъединяването към Еврозоната, се очаква страните да следват относително предпазлива фискална политика. Тази политика доведе до намаляване на дефицита в публичния сектор на новите страни-членки на средно 4.8% през 2004 г. (през 2003 година той беше 5.7% от БВП).  

По-рестриктивната фискална политика ще подкрепи ценовата стабилност

Предпазливата фискална политика ще подкрепи намаляването на инфлацията. Повишаването на потребителските цени, което през 2004 г. беше средно 4%, ще се намали до 3.5% през 2005 г. и 3% през 2006 г.. Това ще се случи на фона на по-благоприятна външна ценова среда в сравнение с предишните години и на продължаващото утвърждаване на местните валути. Въпреки впечатляващия прогрес на Румъния в намаляването на инфлацията, средното й ниво за трите страни-кандидатки ще е сравнително високо, достигайки стойности от 6.6% през 2005 и 5.2% през 2006 г..

Дефицитът по текущата сметка ще остане стабилен, търговският дефицит ще намалява.

Като цяло дефицитът по текущата сметка на новите страни-членки ще се задържи около 4.5% от БВП през 2005/2006 г.. Въпреки това структурните промени в компонентите на текущата сметка ще продължат. От началото на процеса на присъединяване на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) търговският баланс – компонентът с най-голям обем – оказваше най-силно влияние върху тенденциите по текущата сметка. Увеличаването на търговския дефицит винаги се придружаваше от увеличаване на дефицита по текущата сметка и обратно. Дефицитът в търговията със стоки и нефакторни услуги редовно превишаваше размера на дефицита по текущата сметка.

"Тези  традиционни връзки се наблюдават и през 2003 г. и 2004 г. – дефицитът по текущата сметка на новите страни-членки е по-висок от търговския дефицит", коментира Мариане Кагер. Също така дефицитът по текущата сметка се увеличи, докато дефицитът в търговията със стоки и нефакторни услуги намаля до очакваните 3.5% от БВП.  Това е повече от два пъти намаление в сравнение с пика в края на 90-те години (1999: 7.6% от БВП)

Успешен износ

Значителен принос към установяването на конкурентна експортна индустрия имат преките чуждестранни инвестиции, оценени на 160 млрд. евро от 1990 г. досега в региона. Това допринесе и за намаляване на хроничните търговски дефицити в много страни. През последните 10 години износът в ЕС на новите страни-членки се е утроил, достигайки годишен растеж от средно 14%. Унгария и Естония регистрираха най-силен растеж на износа, докато Словения е на последно място от страните в региона. Въпреки това износът на Словения се е удвоил в периода между 1995 и 2004 година.

Силният ръст на износа на страните от ЕС доведе до значителен растеж на техния пазарния дял в "старите" страни-членки на ЕС.  Новите-страни членки и страни-кандидатки за ЕС дават 13.5% от общия внос в "старите" страни-членки на ЕС (като се изключва вътрешната търговия между страните от ЕС), спрямо 8% през 1995 г. През същия период САЩ и Япония претърпяват съществени загуби в пазарните дялове. Страните от ЦИЕ, които са регистрирали най-големите притоци на чуждестранни инвестиции, са придобили най-голям пазарен дял в страните от ЕС.

От друга страна печалбите на чуждестранните компании влияят на сметка доход в платежния баланс, което доведе до силно повишаване на дефицита по този компонент на текущата сметка през последните години. От по-малко от 1.5% от БВП през 1995 г. дефицитът почти се удвои до над 3% от БВП за 2004 г.. Въпреки това, голяма част от печалбите се инвестира в страните, което дава нов тласък на икономическото развитие в дългосрочен план.

"Дефицитите по текущата сметка в Централна и Източна Европа все още са високи, въпреки структурните промени в състава им. Това ще остане характерна черта на силно растящите икономики в региона за близко бъдеще. От тази гледна точка фокусът се измества от новите страни-членки на ЕС към страните от Югоизточна Европа като България, Румъния и Хърватия", коментира главният икономист на BA-CA Мариане Кагер. Дефицитът по текущата сметка на трите кандидат-членки за ЕС през 2004 държеше очакваните 6.2% от БВП. Очаква се той да нарасне до 6.8% от БВП до 2006 г..

Таблица: Избрани икономически показатели на новите страни членки (НСЧ 8) и страните кандидатки (СК 3) за Европейския съюз

Допълнителна информация по темата е достъпна на www.ba-ca.com / English / Analyses & Research / Publications / CEE Report