През първата половина на 2004 г. икономическият растеж се ускори във всички региони на света. Икономиката на САЩ остава водеща за глобалния растеж, а активността в еврозоната се ускорява. Цените на петрола продължават да оказват съществено влияние върху инфлацията, докато при другите основни търгуеми стоки (без стоманата) от началото на годината се формира тенденция към намаление на цените. Федералният резерв на САЩ повиши лихвения процент по федералните фондове с 25 б. т. В края на юли. Съществуващите в момента пазарни очаквания са до края на годината лихвата по федералните фондове да бъде завишена на няколко стъпки до 2-2.25%. Европейската централна банка не промени лихвените си проценти през второто тримесечие на годината – очаква се тази политика да се запази до края на годината. Лихвеният диференциал между двете валути няма да е достатъчен, за да компенсира инвеститорите за риска, поеман във връзка с финансирането на съществуващия структурен дисбаланс във външната търговия на САЩ и в условията на предизборна кампания. По тази причина очакваме слабо поевтиняване на долара спрямо еврото.
Взаимодействието на българската икономика с външната среда намира пряко изражение в интензивността на посоката на потоците по платежния баланс с краен резултат – изменение на валутните резерви на страната. През първата половина на 2004 г. валутните резерви продължиха да нарастват и достигнаха 6111.3 млн. евро. Важен принос за излишъка по финансовата сметка на платежния баланс имат преките чуждестранни инвестиции и очакваме до края на годината тяхното значение да нараства. Очакваме за 2004 г. валутните резерви да се увеличат с близо 900 млн. евро.
През второто тримесечие на годината резервните пари нараснаха със сравнително висок темп, което в съчетание с увеличаването на паричния мултипликатор доведе през юли до растеж на широките пари с 26.75% на годишна основа. До края на годината очакваме темповете на растеж на широките пари да започнат да се забавят главно поради очакваното намаляване на кредитната активност и свързания с него спад на мултипликатора.
Благоприятните макроикономически условия и конкуренцията в банковия сектор в съчетание със силното търсене на кредити от страна на предприятията и домакинствата стимулират кредитната експанзия на банките, но през второто тримесечие се появиха сигнали за постепенно забавяне на годишния темп на прираст на вземанията на банките от неправителствения сектор, като от 52.9% през март той спадна на 48.2% към края на юли, през следващите месеци очакваме този темп да се забави, като към края на годината темпът на годишен прираст на вземанията от неправителствения сектор се понижи около 30-35% в резултат на мерките, които правителството и БНБ предприеха за ограничаване на кредитната експанзия и поради по-високата база.
Икономическият растеж се ускори през първото тримесечие на 2004 г. През втората половина на годината очакваме потреблението на домакинствата да нарасне с около 3-4%, а инвестициите съответно с 10-13% спрямо съответния период на предходната година.
През първата половина на 2004 г- основен принос за инфлацията имат повишенията в цените, които се контролират административно (на тютюневите изделия – поради повишение на акциза) и на услугите. През второто тримесечие инфлацията слабо се ускори на годишна основа поради увеличаване на цените на пощенските и телефонните услуги и на цените на горивата (под въздействие на международните цени на суровия петрол). Това увеличение беше в голяма степен компенсирано от намаление на цените на хранителните стоки. Очакваме годишните темпове на инфлация да започнат да се снижават до края на годината. Повишението на цените на електрическата и топлинната енергия с 10% през юли ще има принос в инфлацията от 1.05 процентни пункта за месеца, но то до голяма степен ще се компенсира от снижение на цените на хранителните продукти. Възможно е спадане на цените на хляба и зърнените храни през втората половина на годината при добра реколта, но поради високата несигурност по отношение динамиката на международните цени запазваме прогнозата си за инфлация в края на годината в размер на 4.2%.
"Икономически преглед" можете да намерите в Интернет страницата на Българска народна банка, сектор Публикации, периодични публикации или тук.
