"Икономически преглед" е периодично издание на Българска народна банка. Бюлетинът излиза на три месеца и представя информация и анализ на динамиката на паричните и кредитните агрегати, връзката им са развитието на реалната икономика и тяхното влияние върху ценовата стабилност, както и очакванията на централната банка за тенденциите за развитие в краткосрочна перспектива.

В първия брой на "Икономически преглед" (май 2004 г.) експертите от дирекция "Икономически изследвания и прогнози" на БНБ представят очакванията си за развитието на основните макроикономически показатели – парични и кредитни агрегати, вътрешно и външно търсене, растеж и инфлация през второто и третото тримесечие на текущата година.

От средата на 1997 г. България прилага специфичен режим на парична политика – паричен съвет, като инструмент за установяване и поддържани на ценова стабилност. Прозрачните правила, по които функционира паричният съвет, при едновременно спазване на принципите на разумна фискална политика, както и предстоящото до две години членство на страната в Европейския съюз осигуряват предвидимост на икономическата политика и намаляват несигурността в икономиката. Това мотивира притока на чуждестранни капитали в страната – условие за нарастване на паричната маса, и допринася, и допринася за изграждане на потенциал за устойчиво развитие.

Развитието на световната икономика влияе върху динамиката и посоката по платежния баланс на България и съответно върху паричното предлагане, икономическия растеж и инфлацията.

През 2004 г. се очаква ускоряване на глобалния икономически растеж, което ще подкрепи растежа в България, като очакваме износът в реално изражение да ускори темповете си на прираст. Глобалното търсене на суровини и материали се увеличава и оказва натиск върху цените им на международните пазари. Влиянията на тези процеси върху българската икономика не са еднозначни, но нетният ефект върху търговското салдо от поскъпването на цените на суровините и материалите ще бъде по-скоро отрицателен. Очакваме повишение на лихвените проценти на международните пазари, което вероятно ще се отрази върху лихвите по вътрешните кредити и ще забави кредитната експанзия, наблюдавана през първото тримесечие в България.

Взаимодействието на българската икономика с външната среда намира непосредствено отражение върху капиталовите потоци по платежния баланс. Структурата на тези потоци по сектори влияе върху динамиката на паричното предлагане. Паричните агрегати през 2003 г. ускориха темповете си на растеж, като принос за това има както нарастването на резервните пари, така и увеличаването на паричния мултипликатор. От началото на 2004 г. динамиката на паричните агрегати остава висока, но очакваме до края на третото тримесечие слабо понижение на номиналните темпове на растеж на годишна основа.

Високият годишен темп на прираст на паричната маса е съпроводен от сходна тенденция в динамиката на вътрешния кредит. Нарастването на депозитите и съкращаването на чуждестранните активи на търговските банки са източник на ресурси за увеличение на вътрешните вземания на банковата система. В краткосрочен хоризонт темповете на прираст на кредита ще се запазят високи. Въпреки, че засега бързото нарастване на кредита няма негативно отражение върху състоянието на банковата система и качеството на кредитните портфейли е добро, бяха предвидени мерки, ограничаващи кредитната експанзия и протичащите от нея рискове. В резултат на предприетите мерки и ограничеността в разполагаемите ресурси очакваме постепенно снижаване н темпа на нарастване на кредитите през третото тримесечие. Очакваме търговските банки да поддържат добри нива на доходност, стабилно равнище на ликвидност и адекватно на рисковия им профил ниво на капитала.

Икономическата активност в началото на годината е висока. Формираните от бизнеса намерения за увеличение на инвестициите, оптимизмът на мениджърите, както и засилващото се доверие на потребителите са показали, че вътрешното търсене ще има най-висок темп на растеж и най-голям принос в нарастването на брутния вътрешен продукт през следващите тримесечия. То ще оказва натиск върху банковата система за предоставяне на кредити и върху износа през второто и третото тримесечие на настоящата година, но с по-бавен темп в сравнение с вноса. В резултат на това през второто и третото тримесечие на настоящата година се очаква запазване на тенденцията към нарастване на дефицита по търговския баланс.

От страна на предлагането през 2003 г. с най-голям принос в растежа на брутната добавена стойност са секторите индустрия и услуги. Важна промяна в структурата на промишлените продажби, появила се през тази година, е нарастването на продажбите за вътрешния пазар – тенденция, която очакваме да продължи и през текущата година. През първото тримесечие на 2004 г. се запазва високата икономическа активност при силно изразена експортна насоченост на промишленото производство. Производителността на труда в промишлеността се повишава, което в съчетание с умереното нарастване на работната заплата се отразява благоприятно върху разходите на труд за единица продукция и съответно върху конкурентоспособността на сектора на външните пазари.

При фиксирания към еврото валутен курс и отворения характер на икономиката вътрешната инфлация би трябвали да се колебае на нива, близки до инфлацията в еврозоната. Различията се дължат на корекции в цените на стоки и услуги, които се контролират от правителството, и на международните цени.

Голямото вътрешно търсене не се отразява пряко върху инфлацията, но води до влошаване на търговското салдо по платежния баланс. Важен фактор, който влияе в посока към поддържане стабилността на цените, е намалението на разходите на труд за единица продукция в промишлеността, строителството, транспорта и съобщенията. Негативно влияние върху инфлацията в краткосрочна перспектива ще оказват цените на суровия петрол."

"Икономически преглед" можете да намерите в Интернет страницата на Българска народна банка, сектор Публикации, периодични публикации или тук.

Бележки, коментари и предложения можете да изпращате на адрес: 1000 София, пл. "Княз Александър Батенберг" № 1, дирекция "Икономически изследвания и прогнози" или на електронен адрес: econreview@bnbank.org.