Икономическата активност в глобален мащаб започна да се забавя в края на 2004 г. и се очаква този процес да продължи и през 2005 г. Въпреки това глобалната конюнктура остава благоприятна. Важен инфлационен фактор през 2004 г. бе нарастването на цените на суровия петрол, но през 2005 г. се очаква да се стабилизират на ниво от около 40 щ. д. за барел суров петрол тип "Брент".
Пазарните очаквания за повишение на лихвата на федералните фондове на САЩ с 25 б. т. на първото заседание на Комитета по парична политика на Федералния резерв през февруари се оправдаха. На следващото заседание през март се очаква второ повишаване с 25 б. т. Според пазарните очаквания до края на годината лихвата по федералните фондове ще достигне 3.5%; не се предвижда и промяна в политиката на ЕЦБ през първата половина на годината.
Колебанията на международната конюнктура през 2004 г. не се отразиха негативно върху икономиката на България. Финансовите потоци по платежния баланс покриха дефицита по текущата сметка и допринесоха за увеличение на валутните резерви на страната, които в края на годината достигнаха 6770.4 млн. евро.
Резервните пари нараснаха с 34% в края на годината. Депозитите на търговските банки в БНБ вследствие измененията за задължителните минимални резерви, влезли в сила през втората половина на годината, се повишиха задължително в края на годината. Общият ефект от тези изменения е повишение на среднодневната стойност на задължителните минимални резерви през декември 2004 г. с 657 млн. лева спрямо нивото им през юни с.г. Широките пари запазиха динамичното си развитие, като домакинствата предоставиха основната част от левовия ресурс на банковата система. Бързото увеличение на паричната маса отразява нарастването на вземанията на банките от неправителствения сектор, които отчитат темп на годишно изменение от около 48.7% в края на декември.
Нарастващите доходи на домакинствата в резултат на увеличението на заетостта, както и оптимизмът на фирмите за бъдещото им развитие, определят динамиката в търсенето на кредити. Притокът на външни ресурси (депозити на нерезиденти и заеми) в банковата система компенсира изтеглянето на ликвидност, реализирано чрез промените в наредбата за задължителните минимални резерви, и позволи на търговските банки да запазят агресивния характер на кредитната си политика. Въпреки, че относително високият темп на нарастване на кредита не създава непосредствена заплаха за финансовата стабилност, а лихвените проценти в страната проявяват тенденция към намаляване, при промяна в икономическата конюнктура е възможно да се влоши кредитният портфейл на банките. По тази причина БНБ ще продължи да предприема мерки с цел повишаване контрола върху качеството на кредита и темповете на кредитиране.
Развитието на българската икономика остава устойчиво и с високи темпове на влияние както на активното вътрешно търсене, така и на нарастването на износа. Устойчивостта на тенденцията към подобряване конкурентоспособността на българската икономика и на промишлеността в частност влияе благоприятно върху разширяването на външните пазари за българските производители и до относително намаляване на темповете на внос поради по-голямо предлагане и търсене на местни стоки на вътрешния пазар.
Поради отворения характер на икономиката вътрешното търсене на търгуеми стоки не оказва инфлационен натиск, а подобряващата се разходна конкурентоспособност допринася за общата стабилност на цените в страната. Нивото на инфлация се определя от корекциите на административните цени и частично от динамиката на цените на суровия петрол на международните пазари. В края на 2004 г. натрупаната инфлация беше близо до очакваната – 4%.
Положителните тенденции в развитието на икономиката, особено по-доброто финансово състояние на предприятията в резултат от подобряването на разходната им конкурентоспособност и увеличаването на ефективността, ни дават основание да очакваме през първата половина на 2005 г. икономически растеж от 5.2-5.3% и прираст около 7-8% на добавената стойност в промишлеността. Високата инвестиционна активност в услугите също е сигнал за благоприятна конюнктура и затова се очаква растежът в сектора да остане висок. През първото тримесечие на 2005 г. се предвижда паричните и кредитните агрегати да запазят темповете си на растеж от края на 2004 г., а за второто тримесечие прогнозираме слабо снижение на тези темпове. Инфлацията може да достигне до 2% в края на първото тримесечие на 2005 г. поради сезонни фактори и повишаване на акцизите на бирата и високоалкохолните напитки, но до средата на годината очакваме да бъде компенсирана от сезонното намаление на цените на хранителните стоки.
Пълния текст на анализа можете да намерите в интернет страницата на БНБ или тук.
