Красен Станчев
Свободна Европа
"Стигнахме до извода, че собствеността на Heineken върху бизнеса в Русия вече не е устойчива, нито жизнеспособна в сегашната среда"
(Решение на фирмата от 28 март 2022 година)
За Heineken всичко е ясно: загубата се изчислява на 0.4 милиарда евро.
За хората у нас, в Украйна, Европа и света щетите също ще са значителни, но много трудно изчислими. Краткият отговор на въпроса какво може да направи отделният човек в тази ситуация е: почти всичко политически и почти нищо икономически.
Политическите действия са възможни дори когато са забранени и наказуеми. Какъвто е случаят в започналата войната Русия. Страната са напуснали около 200 хиляди души само през първите 10 дни.
Още веднъж за причините за войната
Често хората си мислят, че социалните проблеми като бедността или нагонът за завоюване на ресурси са причина за войните. Руската агресия срещу Украйна доказва, че това не е така. Тази, както и повечето войни, беше подета от добре нахранени хора с вредни представи за света и големи амбиции.
Ако богатството сe мери по изчистен от инфлация брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, преди войната Руската федерация е три пъти по-богата от Украйна. А България 2.5 пъти по-богата.
Както вече е ставало дума, на Кремъл в Украйна не се нрави политическият климат. След 2000 година в Русия управлява един човек, докато в Украйна се сменят петима президенти, трима от които не са харесвани от същия онзи, който е начело на руската федерация.
Ако обаче се абстрахираме от БВП на човек, за този период някои от най-важните политико- икономически показатели за развитието на потенциала на Украйна са значително по-добри от тези на Русия.
През 2021 година според Индекса върховенството на закона Украйна (74-то място в света от 139 страни) е много близо до България (62-ро място) и там положението след 2015 година се подобрява, докато тук и в Русия се влошава. Русия е на 101-во място.
По немалко други показатели (например корупция, основни права, качество на регулациите и други) Украйна е в по-добро положение от средните стойности за страните от Източна Европа.
Индексът на държавно управление след 2014 година за Украйна се подобрява повече от два пъти, за Русия си влошава, макар и с малко.
Стойностите на важния за икономиките показател за изпълнението на договорите след 2016 година се влошават с около 1/3, докато за Украйна се подобряват с ¼.
Важните за демокрацията индекси за свобода на словото и достъп до публична информация, също за периода след 2014 година, за Украйна се подобряват два пъти като глобална класация, а за Русия се влошават и нейният ранг е като този на Афганистан и Венецуела.
Според Световния индекс за свобода на изборите Украйна е на 60-то място в света (заедно с Босна и Херцеговина), а Русия на 172-ро място, по-незавидно позициониране дори от Беларус, която е на 156-то място от 198 страни.
Какви все пак може да са последиците
Това е въпрос от рода на "какво знаем, когато нищо не знаем".
Очевидно знаем със сигурност онова, което вече се е случило. Миналата седмица Кристалина Георгиева (която има роднини в Харков) и заместник управителя на МФВ Гита Гопина, която доскоро бе главен икономист на Фонда, дадоха специално интервю по този повод на Foreign Affairs с опит да се прогледне в бъдещото.
Картината към момента според МВФ и други надеждни източници е следната:
Руската федерация дължи на света 1.2 трилиона долара. Платежоспособността на страната е в състояние преди банкрут, но това не е системен проблем за европейската и световната икономика и платежни системи.
Съобщението на Heineken е поредното от над 400 подобни решения. Към края на по-миналата седмица 80 глобални компании са взели решение да запазят дейността си в страната. Отделно от това около 480 милиарда щатски долара финансови инвестиции остават "замразени". Ефектите от тези решения и развития не са оценени засега. Според различни догадки, икономиката на Русия ще се свие с около 400 милиарда щатски долара, до около 1 трилион (под 1% от глобалния БВП).
Към 15 март цените на суровия петрол тип "Брент" стигнаха до 120 щатски долара за барел, най-висока цена след 2013 година, но през последните две седмици се колебаят на по-ниското равнище от около 100 долара.
Природният газ в Европа е около пет пъти по-скъп, отколкото преди две години, но в САЩ цената не се е променила значително. Причините за това са до-голяма степен в недалновидната политика на страните членки и от самия ЕС. За България нещата са по-сложни поради обстоятелството, че за последните двадесет години проектите в енергетиката или са неизгодни като "Белене", "Цанков Камък" и "Южен поток", или защото - като страничен ефект - те изтласкват инвестициите в алтернативи на енергийната зависимост от Русия.
При пшеницата и царевицата цените са засега около 30% по-високи от 2021 г., а при металите - почти 20%. При царевицата подобен ефект има след завземането на Крим от Руската федерация, но при другите стоки това са най-високите цени за последните десет години.
Инфлацията - сама по себе си следствие на възстановяването на икономиката след COVID-19, на политиката на централните банки и на правителствата - е най-високата за последните 30 години в САЩ и ЕС. Много е вероятно там тя да се задържи на равнище от между 8 и 10%.
На този фон МВФ смята, че глобалната икономика ще запази ръст на БВП, частично поради първоначалните ефекти от инфлацията, частично заради реалния ръст на икономиките на Китай, Индия и по-несвързаните с театъра на войната икономики.
Износът на зърнени култури ще се отрази зле на Африка и Близкия изток. България и страните от ЕС имат резерви за тази година. А за догодина през миналата седмица ЕС освободи резервни площи за сеитба, което вероятно ще компенсира 60% от вноса на тези култури от Русия и Украйна.
Руската икономика е в инвалидна количка и най-вероятно износните й цени на петрол (тип "Урал"), природен газ и метали няма да се променят драстично нагоре. Заобикалянето на санкциите засега е възможно през разплащателната система на еврозоната, но тази възможност е лесно да бъде блокирана.
Какво да правят отделните хора
Засега най-масови са призивите към правителството за компенсации от общо събраните пари от данъкоплатците. Това поведение е отклик на покана от самото правителство. Но и то, и публиката са в плен на възгледа, че с повече бюджетно преразпределение се решават проблеми с бедността и благосъстоянието - въпреки безбройните свидетелства за точно обратния ефект. Засега резултатът е само, че опашката на чакащите само се удължава. И мнозина се надяват, че те са по-напред от другите. Сред тях със сигурност няма да са около един милион домакинства, в които възрастните работят за себе си или в несубсидирани предприятия.
Икономическите политики на правителството за притъпяване на отрицателните последици от войната също са крайно ограничени. Но все пак е абстрактно възможно да има:
Отказ от про-инфлационната политика на преразпределение, включително увеличаване на минимални работни заплати, на заплатите в бюджетния сектор и пенсиите;
Освобождаване на резервите от хранителни продукти и горива;
Премахване на мита върху вноса от страни извън ЕС за относително дълъг период (а не както се обмисля в момента само за половин година); премахване на привилегиите по ДДС и промяна в акцизите с отчитане на инфлацията (например намаляване на акцизи на горива, но увеличение - вече планирано - на други акцизи под процента прогнозна инфлация);
Отказ от проекти и политики, които засилват зависимостта от внос на енергийни ресурси от Русия, включително част от онези, които предвиждат използване на средства по т.нар. "Зелена сделка", но е вероятно да попаднат под санкции;
Инвестиции в алтернативи на тази зависимост и в проекти, които са от полза и на други страни от Балканите и ЕС;
Ангажимент за запазване на преките данъци и съпътстващо увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата; в началото на година този доход можеше да нарасне с над 5 милиарда лева, сега вече с много по-малко, предполагам около 3 милиарда;
В дългосрочен план икономически ефект ще имат и преодоляването на предизвикателствата пред управлението на закона, и по-надеждното поведение на България на външно-политическата сцена.
От изброените вероятно ще бъдат осъществени само втората и третата възможности.
Но отделните хора могат и следва да изискват повече.
Понеже инфлацията е като природно бедствие за отделния човек, онова, което му остава, е да се ориентира в случващото се.
Важно е например да бъде посетен Калкулаторът на инфлацията на НСИ. Пишейки тези редове, направих някои стилизирани изчисления на основата на известното към днешна дата: за хора с доход 10% под средната брутна работна заплата (около 1 500 лева) с отчитане на разходите на домакинствата, инфлацията спрямо минала година е около 20%. За хора с по-ниски доходи - вероятно повече.
Не е лошо също да се отчита, че ръстът на цените на производителите с известно изоставане във времето се пренася върху тези на потребителите. Вследствие на пандемията и възстановяването след втората половина на миналата година цените на производител нараснаха при металите, транспорта, енергийните ресурси и топлоенергетиката. Това увеличение бе отразено при годишния процент на НСИ за инфлацията през февруари. За някои хората, свързани с отраслите с покачващи се цени, ефектът първоначално, ще е по-високи доходи и печалби. За другите той отсега е намаляване на спестявания или на готовността да се пести.
Всичко останало отделният човек прави, доколкото разбирам, инстинктивно: предоговоря задължения по заеми, отлага плащания и се опитва да договори навременни и по-високи плащания към самия него.
Доколкото е възможно.
