Икономиката на България запазва здравословен растеж – 0.5% в рамките на второто тримесечие на 2024 г. и 2% спрямо година по-рано, пише Теодор Недев от Института за пазарна икономика. Този ръст е много сходен до наблюдаваното през последните няколко тримесечия, а на годишна база дори има леко ускорение. Видимо икономиката на страната продължава да се представя прилично в период на политическа нестабилност и по-рестриктивна парична политика в глобален мащаб.
На фона на повечето страни в ЕС, България определено се справя добре – годишният ръст на БВП за целия Съюз през второто тримесечие на 2024 г. е едва 0.8%, а за еврозоната – 0.6 на сто. Със своите 2% България за пореден път е сред отличниците на Общността – пети най-висок ръст сред държавите членки, като по-добре от нас се представят Словакия – 2.1%, Испания – 2.9%, Кипър – 3.7% и Полша – 4 процента.
На опашката са пет държави членки, при които се наблюдава свиване на годишна база – Естония (-1.7%), Ирландия (-1.4%), Финландия (- 0.7%), Латвия (- 0.4%) и Германия (- 0.1 на сто), докато Австрия и Швеция инкасират… нулев растеж.
Ако разглеждаме промяната в БВП на тримесечна основа, само в Латвия, Швеция, Унгария и Германия се наблюдава свиване, но предвид че в предходното тримесечие тези страни са белязали ръст, технически нито една от тях не се намира в рецесия.
За пет държави членки – Дания, Гърция, Хърватия, Люксембург и Малта – все още не са публикувани експресни данни. При тях, с изключение на Люксембург, растежът през последните няколко тримесечия също е сравнително силен, т.е. възможно е някои от тях също да се представят по-добре от България.
По текущи цени, БВП на България за второто тримесечие на 2024 г. възлиза на 45.15 млрд. лв., от които 81% представляват крайно потребление, а 17.3% – брутно капиталообразуване или инвестиции. Останалите 1.7% са външнотърговското салдо –
разликата между стойността на износа (60.9% от БВП) и вноса (59.2 процента).
За годишния растеж от 2% най-голяма роля играят потреблението (годишен ръст от 2.8%) и инвестициите (годишен ръст от 6%), докато външната търговия има негативен ефект, предвид че износът е нараснал доста по-слабо от вноса спрямо второто тримесечие на 2023 година.
Ако обаче разгледаме растежа в отделните компоненти на тримесечна база, картината изглежда различно. На практика само потреблението расте устойчиво през последните четири тримесечия,
докато големият ръст на инвестициите се случва през третото тримесечие на 2023 г. (цели 7,2% за тримесечие), последван от леко понижение (или стагнация) през следващите “отчетни периоди”.
Износът също не следва всеобщата динамика на растеж – за последното тримесечие той расте с 0.9% на годишна база и с 2.3% на тримесечна, но това идва след три поредни тримесечия на годишен спад.
Всичко това сочи, че стабилното представяне на българската икономика през последната година се случва най-вече на гърба на устойчиво растящо потребление, докато останалите разходни компоненти имат разнопосочен принос за общия растеж.
Силното потребление е свързано с високия ръст на доходите, констатират от ИПИ.
Според последните данни на НСИ, за второто тримесечие на 2024 г. средната брутна работна заплата възлиза на 2296 лв. или с около 17% повече от същия период на 2023 г. – 1957 лева. Основен фактор тук е недостигът на работна сила, наблюдаван у нас през последните няколко години, който оказа натиск за повишаване на работните заплати, т.е. на доходите.
Върху ръста на потреблението влияние оказва и поведението на банките. От една страна – потребителското кредитиране се разширява и бележи ръст от 13.9% на годишна база за първите пет месеца на 2024 г., а от друга – реалната възвръщаемост на депозитите остава отрицателна, с което домакинствата имат ниски стимули за спестяване.
На фона на стабилния всеобщ растеж, индустриалното производство у нас не се представя добре.
За месец юни нивото му спада с 5.2% на годишна база. Само в три други държави членки на ЕС спадът е по-висок – Ирландия (-17.4%), Хърватия (- 8.3%) и Латвия (- 5.5 процента).
Спадът в индустриалното производство до голяма степен е общоевропейска тенденция – средно за ЕС годишното понижение към юни е 3.2 процента. Тази тенденция не е нова, защото стойността на индекса достигна най-високите си стойности около средата на 2022 г., след което постепенно започна да спада.
“Последните макроикономически данни показват интересна тенденция – българската икономика расте, при това устойчиво и със сравнително добри темпове спрямо другите страни-членки на ЕС. Същевременно растежът не е повсеместен – износът и промишленото производство бележат спадове през последните няколко тримесечия.
Това, което определено се представя устойчиво добре обаче е потреблението, тласкано от растящите трудови доходи, които пък са плод на високата конкуренция за работници. И, въпреки че недостигът на работна сила сигурно ще остане траен структурен елемент от българската икономика и занапред, дори частичното скъсяване на дистанцията между търсене и предлагане на труд и, съответно, забавяне в ръста на заплатите би могло да охлади ръста в потреблението.
Това от своя страна вероятно ще прекъсне растежа на икономиката, ако той продължава да разчита твърде много на потреблението и недостатъчно на инвестициите и износа”, предупреждават от ИПИ.
