Цялостно преструктуриране на тарифите за правораздаване, както и нотариални услуги за дейността на съдия-изпълнителите. Това предлагат от Българската стопанска камара (БСК). На пресконференция днес експертите представиха анализа си за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към 2011 г., като от Камарата дават няколко предложения за преодоляването на проблемите.

Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев е важно да се ускорят процедурите по несъстоятелност и да се премахне възможността за обявяването ѝ със задна дата.

"Тарифите не отговарят на действителността на българската икономика и затрудняват фирмите. Това са високи тарифи, които оскъпяват стойността на кредитите, а при ликвидация на дружеството те затрудняват процедурите по ликвидация", коментира Камен Колев от БСК. 

БСК препоръчват още промени в законодателството в посока забрана за обявяване на обществени поръчки със забавено плащане, което може да продължи до 36 месеца, както и приватизация на дейността по връчване на призовки. Камарата настоява и за коректно транспониране на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки. Данев заяви, че са изпратили неколкократно писма до Народното събрание във връзка с транспонирането на директивата, но са останали без отговор.

„Безучастността както на държавата, така и на финансовия сектор крие опасности за икономиката“, коментира Данев.

От БСК предлагат още сключване на арбитражни клаузи* в търговските договори, с финансови застрахователни и публични институции. Това трябва да включва и договорите по обществени поръчки, с цел бързо решаване на търговски спорове. Преди време от Българска търговско-промишлена палата (БТПП) също обърнаха внимание на нуждата от арбитражен съд, който да ускори случаите на неизплатени задължения, които могат да се проточат с години.

Изграждане на клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения, включително с възможности за факторинг, с капитал, предоставен от държавния бюджет, от банките или на основата на публично-частно партньорство, предлагат още от БСК.

„Финансовите институции трябва да направят клирингова къща, ако искат да се спасят“, заяви Данев. Той обърна внимание на факта, че въпреки добрата си капиталова адекватност, българските банки имат рисковите портфейли, а част от тях „се изживяват като инвестиционни банки“.

От БСК предлагат още изграждане на публичен регистър за дължимите данък добавена стойност и акцизи и въвеждане на „Златна книга на данъкоплатците“ с възможност за възстановяване на ДДС и акцизи в рамките на 7 дни.

Друго предложение на Камарата е въвеждане на задължително публикуване в единен публичен онлайн-регистър на всички такси, тарифи и лихвени условия на банковата система, както и на тарифите и условията по застрахователни операции.

Прогнози

Задлъжнялостта запазва високи нива и през 2012 г., според данните от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на камарата „2012 г. през погледа на бизнеса“. 79% от анкетираните декларират, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти, половината от които са други частни търговски дружества. 19% от просрочените дългове са от фирми с преобладаваща държавна и общинска собственост.

Другите големи длъжници на бизнеса са общинските администрации (16% от случаите) и централната държавна администрация (също 16%). В една трета от случаите (32%) просрочието е за повече от една година, 28% - за период от 2-3 месеца, 26% - за период 6-12 месеца, 14% - до 1 месец.

Очертаващата се стагнация в развитието на икономиката, намаляващите продажби на вътрешния пазар и затрудненият достъп до финансиране няма да създават условия за намаляване задлъжнялостта на предприятията.
Влияние върху финансовото им състояние ще оказва и постепенното намаление на износа като фактор за икономически растеж на страната.

Нарастването на броя на фалитите, както и на случаите с фактическа неплатежоспособност, бавните процедури по несъстоятелност, влошаващото се обслужване на кредитите, ще водят до нарастване на задлъжнялостта.

*Страните могат да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение, като съгласието им следва да бъде материализирано в арбитражно споразумение.