Продължава тенденцията на увеличение на задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката. Те надхвърлят 163 млрд. лв. в края на 2011 г. Това отбелязаха от Българската стопанска камара (БСК) по време на провела се днес пресконференция във връзка със задълженията на предприятията към 31 декември 2011 г.

В изследването си от БСК обръщат внимание на свръхзадлължнялостта на бизнеса, която забавя икономическото развитие, както и на негативния контраст между големината на държавния дълг и тази на корпоративния дълг.

1,5-1,6% е загубата на брутен вътрешен продукт (БВП) за 2011 г. вследствие на задълженията на нефинансовия сектор. Ако я нямаше тази свръхзадлъжнялост, икономиката би могла на нарасне с толкова, обясни заместник-председателят на БСК Камен Колев.

В сравнение с 2005 г. към 2011 г. задълженията на нефинансовия сектор са по-големи с над 96 млрд. лева или 2,5 пъти. Спрямо 2010 г. прирастът е над 5 млрд. лева, което е 3,3%. Ръстът в абсолютна стойност през последните години е видим. През 2005 г. на 1 лев БВП е имало 1.58 лв. задължения, през 2009 г. – 2,39 (51% повече спрямо 2005 г.), а през 2011 г. съотношението спада до 2.27 лв., което е с около 5% по-малко спрямо 2009 г., отбелязват от Камарата.

Единственото положително наблюдение е забавяне на темпа на нарастване на тази задлъжнялост, отбеляза Камен Колев. По думите му преди няколко години темпът е надхвърлял доста темпа на растеж на БВП, но сега тенденцията е по-устойчива. Според анализа на БСК обаче това се дължи основно на намаляването на инвестиционната активност и респективно – намаляването на дългосрочните кредити.

Камен Колев коментира факта, че краткосрочните задължения растат много повече от дългосрочните. "На бизнеса му се налага много по-често да взима краткосрочни заеми с цел да оцелее и да подобри текущото си финансово състояние, а не инвестира“, заяви той. Показателно е, че инвестиционните разходи през периода 2005-2008 г. са нараснали 2,2 пъти, а от 2009 г. започват да намаляват. През 2011 г., макар и слабо, отново нараства инвестиционната активност, но спрямо 2008 г. инвестициите са по-малко с около 40%, коментират експертите от Българската стопанска камара.

Според анализа остава затруднен достъпът до банково кредитиране, вследствие на несигурната икономическа среда. Средните нива на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити отбелязват незначителен спад до 9,8% при 10,7% година по-рано. Допълнително към тази цена следва да се добавят около 3% за разходи за гаранции, застраховки, такси за разглеждане и обслужване и други, заявяват от БСК.

Просрочените задължения - проблемът на малкия и средния бизнес

През 2011 г. отново е най-голямо увеличението на междуфирмените задължения, които достигат 107,7 млрд. лева. Те са с с 3,306 млрд. лв. (3,2%) повече в сравнение с 2010 г. На междуфирмената задлъжнялост се падат две-трети от прираста на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия през 2011 година, коментираха от БСК.

Камен Колев поясни, че проблемът всъщност са просрочените задължения. "Колкото по-добре работи една икономика, толкова повече задължения има", заяви той. "Не е важна само самата задлъжнялост, но и възможността на бизнеса да изпълнява задълженията си", каза икономистът от БСК.

Неизплащането на задължения между фирмите вреди изключително силно на икономиката, особено на малките и средните предприятия, подчертаха специалистите от Камарата.

Най-потърпевши са предприятията с от 30 до 200 служители, които всъщност са гръбнакът на българската икономика, заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Той коментира, че за тях единствен изход е закриване на дейности и съкращаване на работници.

Задълженията към персонала през 2011 г. нарастват с 420 млн.лв. (2,2%) и достигат 1,9 млн. лв. Около 9% от тези задължения са с продължителност над една година. Увеличението на просрочените плащанията към служителите има други косвени негативни ефекти – намаление на потреблението и оттам - намаление на приходите от косвените данъци, намаление на приходите в бюджета на НОИ и, като следствие, на породения дефицит, нужда от нарастване на субсидията от бюджета и т.н., отбелязват икономистите от Камарата.

Същевременно задълженията към предприятията в група и към свързани и асоциирани предприятия спрямо 2010 г. са повече с 1,426 млрд. лв. (3,8%), а към доставчици – с 437 млн. лв. (1,4%). Това показва, че финансовото състояние на по-голямата част от предприятията продължава да се влошава и в условията на свитата им производствена активност, поради кризата, те нямат достатъчно средства да изплащат навреме разходите си за суровини, материали, услуги и др.

В края на 2011 г. просрочените задължения на държавата са в размер на 377 млн.лв., от които 170 млн.лв. на държавния бюджет и 207 млн.лв. на общините. Към 30 септемри 2012 г. задълженията на държавата са в размер намаляват до 287 млн.лв., от които 111 млн.лв. от държавния бюджет и 176 млн.лв. от общините.

 Негативен контраст между корпоративен и държавен дълг

"Всички негативи се понасят от фирмите и населението. Бизнесът става заложник на финансовата стабилност“, заяви Божидар Данев.

За разлика от останалите страни в Европейския съюз, България има малък държавен дълг - 17% от брутния вътрешен продукт. Същевременно е огромен и непрекъснато нарастващ корпоративният дълг  - 227% от БВП. Тенденцията блокира растежа на икономиката, заявяват от Камара. Това означава, че негативите и тежестта на икономическата криза са прехвърлени основно върху реалния бизнес, се казва в анализа на БСК.

Задлъжнялостта на корпоративния сектор е много по-лошо явление за икономиката отколкото тази на държавния сектор, заяви Данев.

Един от изводите на БСК е, че структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията продължават да растат. Задълженията надхвърлиха 163 млрд. лева, което е с 5,2 млрд. лв. (3,3%) повече спрямо 2010 г. Свиването на инвестициите с над 3,4 млрд. лв. за периода 2009-2011 г. е съществен фактор и индикатор за лошото здраве на икономиката.

Проблемът с обществените поръчки

От БСК също така обърнаха внимание на забавянето на плащането по обществени поръчки и дългия срок на изплащане на задълженията от страна държавата и общините – от 3 до 36 месеца. "Забавянето то обществените поръчки е генератор на корупционни практики", заяви Данев.

Получава се затворен кръг. Малките и средните фирми се отстраняват от пазара на обществени поръчки. Когато държавата не се разплаща, бизнесът не може да плати данъците си. Така има висящи задължения към държавата, като по този начин не може да кандидатства за участие в нова обществена поръчка.