Как реагираха международните валутни пазари след "отвързването" на франка от еврото?

05.02.2015 | 09:10
по статията работи: econ.bg
Европа е фокусирана в датската и чешката крона
Как реагираха международните валутни пазари след "отвързването" на франка от еврото?
Снимка: Thinkstock/Guliver

Международните валутни пазари са във фокуса на събитията, след  „валутното цунами“, което Швейцарската национална банка предизвика на 15 януари с внезапното решение да се отвърже от еврото.  Усилията на Европа в момента са насочени към своевременното намиране на паралели с швейцарския франк, като най-голямо внимание получават две национални валути: датската крона (DKK) и чешката крона(CZK).

Натискът върху валутния фиксинг на датската крона към еврото принуди Централната банка на Дания да понижи лихвения процент три пъти,  до отрицателните 0.50 % в момента –и да продаде, според някои изчисления, равностойността на 100 млрд. датски крони (13 млрд. евро или около 5% от БВП на Дания) през месец януари чрез реална намеса на пазара.

Но Дания не е Швейцария – датската крона е слабо търгувана валута, която традиционно не се възприема като сигурно валутно убежище. Освен това, датчаните имат огромни пенсионни активи в други валути и биха се борили със зъби и нокти, за да запазят стойността им с помощта на фиксираната валута. 

Датската централна банка вече преговаря с хазната да се спре емитирането на по-дългосрочен държавен дълг, като част от усилията да принуди купувачите на датска крона да задържат неатрактивните, краткосрочни инструменти с отрицателна доходност. Нещо повече - датската валута е последната от валутите, част от европейския валутно-курсов механизъм (ERM II), при която фиксираният курс също трябва да бъде подкрепен от самата ЕЦБ.

Чешката крона е може би по-интересният казус. Валутният курс не е фиксиран към еврото, въпреки че Чешката централна банка обяви таван от 27.00 EUR/CZK обменен курс, като паричен инструмент за избягване на дефлация и стимулиране на индустрията в Чешката република,  след като  курсът, обявен от Централната банка, достигна почти нулево ниво в края на 2012 г.

Изборът на валутен праг е донякъде обоснован от прага, наложен от Швейцарската национална банка върху курса на франка към еврото. Избор, който вече не изглежда чак толкова вдъхновяващ обаче. В този случай, спекулантите може би са си избрали по-добра мишена, въпреки че и тук отново става въпрос за много слабо търгувана валута с курс, определен от централната банка. Другата разлика с швейцарския франк е, че Чешката национална банка (CNB) има установен времеви хоризонт за валутния си таван.

Дали това означава, че може да очакваме нестабилност на чешката крона, когато догодина Централната банка направи опит за отделяне от тази политика? Дали ще има незабавен натиск върху фиксираната валута ще разберем съвсем скоро, в четвъртък, когато Чешката национална банка ще представи последните данни за резерва си.

Извън Европа, нека първо вземем под внимание износа на гориво на арабския полуостров, където обвързаните с американския долар валути са под особено напрежение, тъй като икономиките от този регион страдат от сриващите се в щатски долари  цени на петрола.

Въпреки това, тези фиксирани курсове са преживели сериозен натиск и в миналото и са подсигурени от огромни резерви, дори когато силният долар подсилва допълнително негативните рискове за тези икономики и стопява излишъците, натрупани през опиянителния бум за арабските държави в периода 2010-2013 г., когато бяхме свидетели на високи цени на горивата и слаб долар.

Още по-на изток, стои най-важната световна валутна корелация: управляваната от Китай валута или „пълзенето“ срещу американския долар. През последната година Китай окончателно беше обхванат от най-големия кредитен балон, който светът беше виждал, и това се случи точно по времето, когато американският долар, с който китайската валута е най-ясно свързана, се намира в големия „пазар на биковете“. В същото време, останалите две валути, с които китайският юан е обвързан – японската йена и еврото - сериозно девалвират. Дали да очакваме девалвация на юана?

Признаците на напрежение са вече забележими: обменният курс между американския долар и китайския юан, вече е на четвърт процент от рекордно висока позиция за последните две години – нещо, което не се е случвало от обезценяването на китайския юан през 1994 г. Светът трябва да се подготви за последиците от девалвация на юана. Какво ще предизвика това?

Ще отприщи нова вълна от дефлационни сили над целия свят, което ще окаже допълнително стрес върху вече разклатената международна валутна система. Нещо повече, обезценяването на юана ще означава край на ерата след срива на Бретън-Уудската валутна система от 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън официално обявява необратимостта на доларите срещу злато.

Също толкова важно - това означава, че Азия, и в частност Китай, ще трябва да навлезе в нов пост-меркантилистичен икономически модел, колкото и отчаяно да се опитва да върне времето назад чрез девалвация на валутата, в отчаян опит да избегне дефлационно спукване на кредитния балон.

Автор: Джон Дж. Харди, Saxo Bank

Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 18.12   218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия. 1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява...