Осемте международни индекса, на които Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави преглед еднозначно показват връзката между социалното и икономическо развитие на страните и тяхното място в класациите – първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението. Развитието на позицията на България подкрепя тази зависимост, коментират от ИПИ.

Повишаването на икономическата и социална свобода, подобряването на защитата на правото на собственост, намаляването на корупцията и държавната намеса в икономиката води до по-високи темпове на икономически растеж и увеличаване на доходите. За съжаление, напредъкът в тази посока през последните години е бавен и несигурен, като не липсват сфери, в които дори се върви назад.

Къде е България

Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС) показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително:

• Слаби резултати (между 40-60%) – в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.
• Посредствени резултати (между 60-70%) – индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.
• Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около три четвърти от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.

Как да стигнем първенците

Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната.

Предложените 87 мерки в изследването целят скъсяване на дистанцията между България и лидерите в международните класации, което ще доведе до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. Това е валидно в още по-голяма степен във време на криза или слаб икономически растеж.

Някои от възможните реформи, които биха спомогнали за по-добра позиция на България и по-бърз икономически растеж, включват:

• Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование;
• Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове;
• Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд;
• Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите;
• Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство, данък лихви;
• Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест;
• Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки;
• Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК;
• Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години;
• Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове;
• Повишаване на независимостта на съдебната власт;
• Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;
• Намаляване на административните структури и наетите в администрацията;
• Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.