След конфликта в Кримския полуостров са налице и икономическите последици от тези действия - обезценяване на рублата, трусове на фондовите пазари в Русия, поскъпване на стоки като пшеница и царевица. Негативният ефект от евентуално задълбочаване на кризата обаче няма да подмине и българската икономика.

Русия е сред основните търговски партньори на страната ни. Стокообменът за 2013 г. е близо 10,5 млрд. лв. Основната част се формира от вноса - 9,35 млрд. лв. У нас се доставят най-вече нефт и природен газ. Затова и евентуални търговски ограничения от страна на ЕС ще се отразят на енергетиката, химическата промишленост и металургията, пише в. “Труд”.

Българските фирми изнасят за Русия основно медикаменти, машини и части за тях, както и вина. Освен това руснаците са фактор в туризма и на пазара на имоти.

В същото време стокообменът ни с Украйна е далеч по-скромен - 1,96 млрд. лв. Превес има вносът - 1,12 млрд. лв. Основната част от импорта се пада на въглищата.

Българските автопревозвачи вече са повишили с 200-300 евро цената на курс до Русия през Украйна, коментира Георги Минчев, председател на Българската асоциация за спедиция.

Засега поскъпването е за инцидентните клиенти и е “рискова надбавка” заради опасенията от изостряне на ситуацията. В същото време 90% от износа за Русия става с камиони. Цената и за редовните клиенти, които изнасят стоки до Москва, може да скочи с 200-300 евро, ако се затвори руско-украинската граница.

Тогава камионите ще трябва да заобикалят през Беларус. Най-засегнати ще са износителите на евтини стоки, защото повишаването на транспортните разходи ще е значително. От застрахователния бранш коментираха, че е възможно да се повишат премиите по карго застраховките заради по-големия риск.

Независимо от проблемите с Украйна, руските туристи пак ще дойдат в България, прогнозират от туристическия бранш. Все пак в бранша смятат, че ръстът в броя на тези туристи едва ли ще е същият. 

От кризата между двете държави обаче износът на лекарства би пострадал сериозно. Трудностите са свързани с факта, че България не е член на PICS конвенцията, която засяга инспекциите при производството на медикаменти. Към нея са се присъединили повечето страни от ЕС и такива извън съюза, сред които Украйна.

“Страната използва този аргумент и не допуска български медикаменти на пазара си, ако не е направена инспекция на производствените мощности на нашите компании на място или не е извършен отделен анализ на всяка партида за износ. А това струва скъпо, увеличава се също и времето за достъп до пазара”, обясняват производители.

Не бива да се подценява и факта, че страната ни е над 80% енергийно зависима от Русия. Засега проблеми с доставките обаче няма.

Освен природния газ и нефта от Москва идва и ядреното гориво за АЕЦ “Козлодуй”. От ядрената централа коментираха, че към момента проблеми с доставките няма, въпреки че пътят на урана минава през Украйна.

Въпреки риска за доставките на петрол за рафинерията “Лукойл Нефтохим” към момента проблем няма, стана ясно от изказване на държавния представител в компанията Румен Овчаров вчера. Суровината за завода се товари от пристанище в Украйна.

Единственият източник на енергия, чиито доставки могат да бъдат реално застрашени, е природният газ. Ако това се случи, държавата може да осигури около 5 млн. куб. м гориво дневно, показват предварителните разчети на кризисния щаб към Министерството на икономиката. 3 млн. куб. м могат да бъдат изтеглени от хранилището Чирен, 1 млн. да осигури от местен добив британската “Мелроуз рисорсис” и още 1 млн. ще дойдат от българо-гръцката газова връзка. Статистиката на “Булгаргаз” показва, че дневно в страната се потребяват между 7 и 10 млн. куб. метра газ.