През последните няколко години българите определено усетиха икономическата криза. Нещо повече - свикнахме с присъствието ѝ в домовете си до такава степен, че несъзнателно я персонифицирахме и започнахме да я приемаме като лична наша гостенка. От неканените, разбира се.

Осъзнавайки неограниченото ѝ влияние, сме обречени да живеем в непрекъсната несигурност. По време на един от най-популярните на запад празници, Вси Светии, тук, в скътания балкански югоизток, опасността от дебнещи призраци и други паранормални същества на прага на нашия свят изобщо не ни стряска. Не и когато на 31 октомври се страхуваме дали 1 ноември няма да ни е последният работен ден, а на 2 ноември няма да пристигне последната ни работна заплата. И това е всеки месец, без значение от празниците.

Затова, в духа на Хелоуин, който стряска малките деца със страшни истории за духове, Econ.bg реши да разбере от какво се страхуват българите в икономически план. И по-точно - кой е най-големият им икономически страх.

Какви са икономическите страхове на българите?

За целта преди няколко седмици публикувахме анкета, в която се опитахме да обобщим и изброим най-разпространените в страната ни страхове. В нея до момента (31 октомври, 16:30 часа) се включиха 420 наши читатели.

Най-голям дял от тях - 37,3%, се страхуват най-много от това, че в бъдеще може да нямат възможност да покриват разходите и кредитите си. 

От началото на икономическата криза в Европа потреблението значително се сви и хората промениха разбирането си за понятието "основни стоки". А разходите непрекъснато растат – по данни на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в края на септември 2012 г. месечната издръжка на едно четиричленно българско домакинство достигна 562,61 лв. на човек или 2250 лв. общо. Границата на бедност пък вече е 213,61 лева на едно лице, като за една година се е покачила с цели 7,1%.

Така, въпреки че от следващата година минималната работна заплата ще стане 310 лв., а пенсиите диференцирано ще се покачат с до 9,8%, страхът, че скоро доходите ни няма да могат да покриват разходите ни, е основателен.

17,1% от анкетираните са посочили като свой най-голям страх възможността да останат без работа.

По данни на Евростат към месец септември 2012 г. безработицата у нас възлиза на 12,5%. Скорошно изследване на европейската агенция Eurofound пък показа, че България е на първо място в Европа по ниво на младежи между 15 и 19 години, които не работят, не учат или не са включени в стажантска програма – това са цели 24,6% от младите хора у нас.

Като добавим това, че загубата на работа е основната предпоставка към неспособността за покриване на регулярните разходи, можем с основание да обобщим, че това са двете най-сериозни притеснения на българите.

Останалите отговори са по-близки по резултат. 11,4% от анкетираните се страхуват от нова вълна на икономическата криза – което също е свързано с първите два отговора. 7,8% от включилите се читатели се притесняват, че няма да могат да подкрепят децата си финансово, а 7,5% - че в бъдеще може да няма благоприятна среда за бизнеса им.

Приблизително равни са гласовете и по наредилите се на седмо и осмо място отговори – това са съответно страхът на хората, че няма да получат адекватно здравно обслужване при нужда (7,2%) и този, че когато стигнат определената възраст, ще получават твърде ниска пенсия (7%).

Дали защото по природа българите сме малко скептични, или просто защото стопанската обстановка в страната наистина създава трудности на жителите ù, но най-малко гласове е получил посоченият отговор "Нямам страхове – живеем в икономически стабилна среда” – едва 4,5%.

Мнението на експертите

Тъй като, макар да заставаме зад достоверността на кратката ни анкета, все пак тя не би била достатъчна, за да очертае едно категорично обществено мнение, се допитахме и до още няколко души, чието мнение считаме за експертно. Зададохме им три кратки въпроса – попитахме ги от какво се страхуват българите в икономически план, какви са причините за техните страхове и можем ли да очакваме икономическата среда у нас да се подобри и те да изчезнат. Ето какво ни отговориха:

Георги (Гого) Лозанов – експерт по медии и журналистика, председател на Съюза на електронните медии (СЕМ). Снимка: Булфото

Според Георги Лозанов кризата не е увеличила кой знае колко страховете на българите, тъй като обстановката у нас не е била добра и преди настъпването ѝ. Най-голям страх от кризата имат богатите, които имат какво да губят. Медийният експерт обаче е останал с впечатлението, че широката общественост постоянно живее с усещането, че е на ръба на оцеляването, но винаги се намира някакъв изход, било то и по андрешковски.

Въпреки всичко, кризата е активирала, и по-точно е задълбочила у хората три от четирите основни психологически механизма, на които българите се уповават в трудни моменти. Две от тях могат да бъдат синтезирани в популярни български поговорки.

„Бели пари за черни дни“ - българите са станали още по-спестовни. Докато често във времена на икономически трудности в държавите се наблюдава една обществена реакция, свързана със склонността от взимането на нетрадиционни рискови решения, у нас е налице точно обратното – намалена е волята за риск, съответно и за харчене, което би могло да се окаже рисковано. Това е заложено в самото икономическо мислене на българите, които намират най-сигурна опора в спестените си пари – и то спестени, а не превърнати в капитал за бизнеса, подчертава Лозанов.

„Моят дом е моята крепост“ - в кризата е почти задължително човек да има собствен имот. Това кара българите да се чувстват малко по-сигурни при всички рискове, пред които ги поставя разклатената икономическа обстановка.

Третият психологически механизъм е свързан със сигурността от притежаването на собствена земя за обработване; от това човек да разчита на продукцията на собственото си стопанство. Преминало през различни епохи и управления, това усещане продължава да има същото значение.

Георги Лозанов все още не е видял четвъртия признак, че българите са психологически засегнати от кризата – повишеното затваряне на буркани. Скорошно проучване обаче показа, че той не е съвсем прав, тъй като над 70% от домакинствата у нас приготвят зимнина за зимата.

Основната причина за наличието на всички тези страхове или по-точно - опасения, експертът търси още във времето на прехода. Защото българите са склонни към една "по-колективистична и кооперативна" принадлежност, в която изходът от трудностите идва по пътя на една "родова, почти патриархална помощ". Преходът изисква от хората да възприемат едно "индивидуално мислене и взимане на решения, което е далеч от принципа "Всички така мислят“.

Ето защо доцентът в Софийския университет смята, че страховете на българите няма да изчезнат. Но постепенно ще престане да се говори толкова за кризата, която като цяло е един експертен дебат и сама по себе си никога не е успяла да влезе напълно в умовете и в домовете на хората. Тя се обсъжда от хората, които „умуват за света“.

Кризата, заключва Лозанов, произтича от някои силно консуматорски държави. От една силно консуматорска основа, която създава утопия за настоящето и жертва бъдещето, като взима кредити, които няма да може да върне.

Димитър Киферов - мениджър "Търговски площи" в консултантската фирма Forton International, специализирана в сектора на бизнес имотите. Снимка: Forton.bg

„Българинът се страхува да харчи”, започна бизнес консултантът. Причината е несигурната ситуация в България и в цяла Европа. По думите на Киферов българите се страхуват да харчат и се страхуват от бъдещето, което ги очаква, като за това говори ръстът на банковите депозити у нас.

Той продължи, че българинът се притеснява основно да не си загуби работата. Иска „семейството му да е добре и да си позволява необходимите неща”. Това е нормално, тъй като в момента у нас, както и в останалата част на Европейския съюз (ЕС) повече се закриват, отколкото се откриват работни места.

Това, от което се страхуват най-много българи, смята Киферов, е дали ще им стигат наличните средства – „дали ще имат пари за хляб, за здраве, да отидат на почивка със семейството си”. Ако се позовем на проведената от нас анкета, бихме могли да кажем, че той е напълно прав.

Експертът коментира, че стопанската среда у нас е много зависима от тази в ЕС. „Това, че там не са добре нещата, ни влияе и българинът го усеща”, каза той. Липсва подем при европейската и световната икономика и засега е трудно да се правят прогнози за бъдещето.

Въпреки това, Димитър Киферов е оптимист – дано има повече такива у нас. Макар и с бавни темпове, подобрението на средата в България се усеща, смята той. Забелязва се подем в инфраструктурата и в частност – при инфраструктурните проекти. Това ще направи страната ни по-привлекателна към евентуални чуждестранни инвестиции.

С други думи, коментира бизнес консултантът, се подготвяме за едно по-добро бъдеще, когато чуждите инвеститори ще се върнат. „И дано да заварят България в един по-добър вид”.

Богомил Николов – председател на Асоциация "Активни потребители". Снимка: Булфото

Трудно е да се обобщят икономическите страхове на българите, смята Богомил Николов, тъй като те са различни за отделните социални групи.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) общото доверие в икономиката у нас в момента е -38% при -52% през 2009 г. Което би трябвало да означава, че очакванията ни не са толкова песимистични, колкото преди три години, в зората на кризата.

Отделно от това можем да откроим страха от намаляване на доходите - дали вследствие на загуба на работа или по друга причина. То може да предизвика верига от свързани последици - невъзможност за обслужване на заеми, плащане на сметки и др. Оттам може да се стигне до пълна неплатежоспособност, каквито случаи наблюдаваме все по-често, смята експертът.

Сред причините за притесненията на българите в стопански план е слабата връзка би могла да се открои слабата връзка между образованието и доходите. В повечето случаи у нас висшето образование не гарантира високи доходи и заетост. „Печален е примерът с постоянно емигриращите доктори и медицински сестри“, посочва Николов.

По думите му си заслужава да се отбележат все още силните очаквания за стабилност на цените, каквато според него е била на лице при социалистическата икономика. „В свободния пазар събитията са по-гъвкави, в това число движението на цените“, обяснява председателят на „Активни потребители“.

А дали обстановката у нас ще се подобри и съответно страховете ни ще изчезнат, зависи много малко от потребителите. Мнението на Богомил Николов е, че всичко е в ръцете на държавното управление. То, от своя страна, трябва да преследва следните цели:

Ясно да идентифицира приоритетите на икономиката – например, не просто туризъм, а специфични ниши в туризма; не просто земеделие, а специфични сектори (като биоземеделието)

Да подобрява административните процедури за бизнеса (в това число е и борбата с корупцията), вместо да търси фискални решения за стимулиране на икономиката

Да пребори енергийната неефективност – посредством диверсифициране на енергийните източници, ефективно регулиране на енергийните предприятия и предприемане на енергоспестовни мерки (например – топлоизолиране на жилищата)

Да преосмисли политиката по доходите – времето е показало, че не ниските доходи привличат инвестиции, а странични фактори като вече изброените три; състоянието на съдебната система и доверието в нея, нивото на корупция и др.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!