Какво ни обещават партиите в икономическите си платформи

24.03.2017 | 11:45
по статията работи: econ.bg
За да могат читателите на сайта да направят своя избор, публикуваме конкретните текстове почти без редакция
Какво ни обещават партиите в икономическите си платформи
Снимка: БГНЕС

Остават един ден до извънредните парламентарни избори в неделя. В този ден, определен от законодателя за размисъл, трябва да решим не дали, а за кого да гласуваме. За това ни трябва информация и възможност да сравняваме: от една страна - какви кандидати ни предлагат политическите сили и за кои от тях си заслужава да дадем своя вот; от друга - какво предлагат партиите в предизборните си програми и кои от тези платформи заслужават нашата подкрепа като избиратели. 

Екипът на 3е-News си постави за задача в  последни дни до деня за размисъл да представи основните акценти в предизборните платформи на политическите сили в областите енергетика, икономика, екология и социална сфера. Общата икономическа рамка безспорно е важна за развитието на всички сектори - и тези за правете на бизнес, включително за енергетиката, така и за провеждането или не на социални политики.

За да могат читателите на сайта да направят своя избор, публикуваме конкертните текстове почти без редакция.

Днес представяме икономическите платформи на осем от партиите с шанс да влезат в парламента /според социологическите проучвания/. Публикуваме части от политическите програми, в които са посочени по-конкретни или по-общи намерения за предприемането на мерки в областта на икономиката и финансите.Тъй като тези сектори са сързани с пазара на труда и някои социални мерки, сме посочили предвиденото и в тези направления.

Коалиция „БСП за България“

Коалиция „БСП за България“ се обявява за социална държава на активните, инициативните, предприемчивите и образованите – позитивна социална държава, която може да създаде условия за намаляване на бедността и неравенството, за подкрепа на най-засегнатите социални слоеве. Като си поставя конкретна и дългосрочна цел – 8 милиона българи и нито един на и под прага на бедност, социаялистите сочат и средствата за постигане на тази цел:

решителни действия срещу мафия и битова престъпност;

държавна грижа за българската икономика и производство, за българското земеделие;

образование, което гарантира грамотност, работа в България и създава кадри за икономиката;

здравна система, до която всеки българин има достъп;

култура и духовност, които градят ценностна система;

сигурност на границите и във всеки дом

І . Намаляване на задълбочаващата се бедност и нарастващите неравенства, подкрепа на най-засегнатите социални групи, равнище на доходи, осигуряващи достоен стандарт на живот. Всичко това ще бъде постигнато чрез покачване на реалното заплащане на труда и чрез инвестиране на капитали в квалификацията на заетите във високотехнологични производствени фондове, предвижда програмата на Коалиция „БСП за България“.

1. Обвързване размера на минималната работна заплата с темпа на увеличение на средната работна заплата.

2. Обвързване на месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години размера на минималната работна заплата (пример: от 340 лв. На 460 лв. за 2017 г.).

3. Първи стъпки към семейно подоходно облагане. Приспадане до 50 лв. месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители за дете.

4. Разширяване обхвата на помощта в началото на учебната година освен за 1-ви клас и за ученици от семейства с ниски доходи от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас.

5. Плавен изход от „плоския“ данък. Въвеждане на 20% данък върху доходите на физически лица (заплати, наеми) с приходи от над 120 000 лева годишно.

6. Преизчисляване на пенсиите и намаляване на разликите между старите и новоотпуснатите пенсии.

ІІ. Коалиция „БСП за България“ поставя като основна цел на икономическата рамка в предизборната си платформа провеждането на политика, която да доведе до „икономика на растеж“.

Страната се нуждае от нова политика на стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище. Това е възможно с финансова подкрепа, пренасочване на икономическата активност към отделните региони и разумна бюджетна политика.

За нас е важно да приложим активна държавна политика за подкрепа на българските производители, производители, производители, решителни мерки за създаване на българ- ски високотехнологичен икономически модел с висока добавена стойност, нови източници на финансиране на малките и средните предприятия. Така ние ще постигнем ускорен икономически растеж, запазване на валутния борд и на критериите от Маастрихт. Не на последно място, да укрепим държавните активи в икономиката и управлението им на пазарен принцип, е записано в предизборната платформа на левицата.

Като конкретни задачи са посочени:

Специално законодателство за предприятия с над 50% държавно или общинско участие.

Въвеждане на професионално мениджърско управление на конкурсно начало, отчетност за постигане на пазарни цели, прозрачност в управлението.

Управление на пазарен принцип, пресичане на зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени.

Гарантиране на приходи в държавния и общинските бюджети.

Оздравяване на публичните предприятия и превръщането им в инструмент за натрупване на финансови средства и излизане на българските държавни фирми на външни пазари.

Нов модел на финансиране на български предприятия:

– Създаване на фонд „Индустрия“ с начален капитал от 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия, изпълняващи определени критерии: десетгодишна стратегия за създаване и развитие на индустриални мощности на пазарен и регионален принцип, създаване на определен брой работни места, наемане на млади специалисти;

– Увеличаване капитала на фонд „Иновации“ със 150 млн. лв., с акцент подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да основават свои фирми и да развиват свои марки. Целта е да насърчим нашите кадри, в които вече сме инвестирали милиони левове за обучение, да намерят своята реализация в страната. Ключова роля в този модел ще изиграят Българската академия на науките и университетите в страната.

7. Финансиране на малките и средните предприятия чрез капиталовия пазар:

– Подкрепа на инициативите на Европейската комисия по създаване на Съюз на капиталовите пазари – опростяване на изискванията за проспектите за малки и средни предприятия, както и инициативите за създаване на европейски фондове за венчър капитал (EuVECA) и особено фондове за социално предприемачество (EuSEF);

– Създаване на отделен сегмент за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, средните предприятия на Българската фондова борса чрез който малки, бързоразвиващи се фирми, без дълга финансова история, да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества. 9 Преструктуриране на Националния гаранционен фонд.

– Държавата запазва мажоритарен пакет във фонда и привлича допълнителен ресурс, давайки възможност на банки, инвестиционни фондове и застрахователи да участват посредством Националния гаранционен фонд (НГФ) във финансирането и подкрепата на отделни проекти на малките и средните предприятия.

8. Увеличаване на застрахователния капацитет на Българската агенция за експортно застраховане на 2 млрд. лв., т.е. по-значителна подкрепа за износ на българска продукция от малките и средните предприятия.

- Създаване на Национален финансов холдинг под управлението на Българска банка за развитие, включващ: Националния гаранционен фонд, Българска агенция за експортно застраховане, фонд „Индустрия“, фонд „Инова- ции“ и фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“.

- Допълване ролята на Българската банка за развитие с ясен мандат за стимулиране на експорта на българските предприятия в чужбина. Крайната цел е българските компании да получават на едно място и с минимални бюрократични спънки дялово или кредитно финансиране за своя бизнес, дългови инструменти и застраховка на реа- лизирания износ

9. Нулева ставка на данък „Печалба“ при годишен оборот от търговска дейност до 150 000 лв. за стартиращи предприятия, създадени от предприемачи до 35 г., които в рамките на 24 месеца да открият минимум пет работни места.

10. С цел преодоляване на задълбочаващите се регионални различия ще създадем нови финансови инструменти, които ще осигурят дългосрочно финансиране на важни ти инфраструктурни обекти чрез публичночастни партньорства и инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините.

11. Създаване на условия за стимулиране и развитие на „кръговата икономика“ (преработка на разделно събирани отпадъци) с цел по-ефективно използване и спестяване на суровинни ресурси.

12. С цел намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса електронно полученият документ ще бъде равносилен на еквивалента му на хартиен носител за всички държавни и общински институции

За политиките в отделните икономически сектори можете да прочетете ТУК

ПП ГЕРБ

І . Пред икономиката стоят два основни проблема, решаването на които би довело до устойчив икономически растеж - административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар, сочат в предизборната си платформа от ПП ГЕРБ. Това са и основните акценти в програмата им. С какви мерки ще стане това?

1. Премахване на административната тежест за бизнеса

Съгласно съществуващото законодателство, за да получи определена услуга от страна на държавата, бизнесът следва да докаже редица обстоятелства (липса на задължения към НАП/НОИ, финансови отчети, актуално състояние, статут на предприятието и др.). Този режим е особено тежък за микро и малките предприятия, които не могат да отделят персонал да се занимава с това. Понастоящем единственото задължение на администрацията е да прегледа документите, за да се убеди, че няма непълноти и да издаде необходимото удостоверение. Според сега съществуващото законодателство бизнесът поема цялата административна тежест.

- Нужно е тежестта да се прехвърли от бизнеса към администрацията. Бизнесът ще удостоверява съответствието на изискванията по закон и ще дава съгласие обстоятелствата да бъдат проверени с попълване на декларация. За да извърши услугата, администрацията ще набавя сама нужните документи от съответната държавна или общинска организация.

- Поемането на административната тежест от администрацията косвено ще стимулира и самата администрация да въведе по-бързо електронни услуги и онлайн регистри с цел да си спести вътрешо административни усилия за кореспонденция.

- Мярката включва приемането на специален Закон за премахване на административната тежест. От ключово значение остава запазването на сроковете за всяка услуга.

Премахването на административната тежест за бизнеса ще ускори икономическия растеж като позволи на всяко предприятие да се концентрира в основната си дейност. В допълнение то ще улесни и стимулира стопанската инициатива и ще увеличи конкуренцията при обществените поръчки, сочат от ПП ГЕРБ в програмата си.

2. Подкрепа за развитието на икономически зони

- Проектът „Тракия -икономическа зона” се оказа добра инвестиция за България и за хората от Пловдивския регион. Инвестирани са над 1 млрд. евро в 140 предприятия, в които са заети над 15 000 души. Безработицата в Пловдив и региона е на рекордно ниско ниво.

- На основата на този опит се предвижда подкрепа за развитието на подобни икономически зони, чрез изграждане на съпътстваща инфраструктура, частично възстановяване на инвестицията за проекти, сертифицирани като клас А, освобождаване на осигуровки (чрез възстановяване), подкрепа на заетост чрез квалификация и преквалификация и др. Тези възможности са заложени в Закона занасърчаване на инвестициите – мярката ще бъде постигната чрез съществено увеличаване на бюджета на Министерство на икономиката (Агенцията за инвестиции) с цел реализиране на повече подобни проекти.

- В много от областните центрове и съседните им общини липсват подходящи терени за осъществяване на подобен тип проекти. Предвижда се възможност за безвъзмездно прехвърляне в собственост на общините на военни терени с отпаднала необходимост.

- Агенцията за инвестиции на основата на социално-икономически анализ ще определи потенциалните зони и тяхната концентрация. Министърът на икономиката и АИ ще реализират мащабна програма за промоция на икономическите зони в чужбина.

- Подкрепа за развитието на капиталовия пазарВ края на 2016 година бе създаден Съвет за развитие на капиталовия пазар с участието на всички заинтересовани страни от сектора. В много кратки срокове бе изготвена стратегия с 14 конкретни стъпки. В нея е посочено, че една от основните причини за слабо развития капиталов пазар е липсата на държавна политика.

Мярката предвижда подкрепа на изпълнителната и законодателната власт за реализирането на всички мерки от Стратегията за развитие на капиталовия пазар. Това ще позволи генерирането на инвестиции в развитието на икономиката. Например, пенсионните фондове в България управляват вече близо 11 млрд лв., от които едва 9% са инвестирани пряко или косвено на БФБ – тоест в българската икономика.

ІІ . Специално внимание в програмата е отделено на финансовата политика, като се стъпва на разбирането, че „стабилната финансова система е основна предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда“

1. Банковият и небанковият финансов сектор трябва да отговарят на най-високите стандарти, възприети в Европейския съюз, за да се гарантират интересите на бизнеса и на гражданите, които се възползват от финансовата инфраструктура.

Регулаторите минаха през изпитания и сега са на много по-добро ниво. Финансовата система се яви на изпит, който издържа. Оценката на качеството на активите и последвалите стрес тестове на финансовите институции показаха, че системата е добре капитализирана и устойчива, отбелязват от ГЕРБ.

2. По-нататъшната интеграция на България в Европейската финансова инфраструктура остава основна цел.Единният банков съюз и Еврозоната са естественият път на България, но това може да стане само, когато изпълним всички критерии за членство и най-вече, когато запазим и увеличим доверието в държавата и в нейните институции. До тогава Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен, е подчертано в документа.

3. Ниските данъци не са достатъчно предимство за привличане на инвестиции, когато не сме решили напълно проблеми, свързани с качеството на административното обслужване, със скоростта и качеството на решаване на спорове и корупцията. Данъчната система в областта на прякото облагане обаче остава едно от основните предимства на българската икономика и промяната й не стои на дневен ред за нас. Плоският данък за физическите лица и фирмите е най-справедливият от гледна точка на стимулите за икономическа активност и ние няма да позволим да бъде преразгледан, обявяват в програмата си от ПП ГЕРБ.

От партията признават обаче, че „ниските данъци имат и своята цена“. Държавата не може да преразпределя толкова, колкото на политиците им се иска и да взема решения вместо хората. Активният и образованият човек има повече шансове от необразования и маргинализирания. Задачата ни обаче е да се погрижим за тези членове на нашето общество, които поради физическа невъзможност не успяват дазадоволяват основните си жизнени потребности.

4. Трябва да се стремим да харчим през бюджета толкова, колкото изкарваме. Дефицитите увеличават дълговете и намаляват суверенитета ни в дългосрочен план.

5. Сивата икономика е нещо естествено в държави със слаби институции. Единодействието на всички правоохранителни органи и приходните администрации ще отвоюва полагаемото се за държавата и за нейните граждани.

ІІІ . Благосъстоянието на хората е посочено като естествен приоритет на ПП ГЕРБ.

Нашето общество, подведено от лошо управление, особено в началото на прехода през 90-те години на ХХ век, изостава значително по доходи от останалите държави членки на Европейския съюз. Устойчивото нарастване на доходите е основен приоритет на нашето управление и то може да стане за сметка на ръста наикономиката.

През последните години на нашето управление икономическата среда даде възможност да увеличим минималната работна заплата от 360 на 460 лв., а средната работна заплата нарасна от 833 лв. към ноември 2014 г. до 954 лв. в края на септември 2016 г., или за по-малко от 2 години с 14,5 на сто.

Ако отново управляваме страната, можем да очакваме увеличаване на средната работна заплата за страната, която в края на мандата да достигне 1500 лв., а минималната работна заплата, без да се създава напрежение на пазара на труда, също ще нарасне и ще достигне 650 лв.

През последните няколко години икономическият растеж в България се ускори до над 3% и достигна едно от най-високите нива в ЕС. Брутният вътрешен продукт от 83,6 млрд. лв. за 2014 година нарасна до 91,7 млрд. лв. за 2016 г.

При наше следващо управление до края на мандата БВП може да надмине 100 млрд. лв. като прогнозите ни са за 120 млрд. лв. БВП в края на следващия мандат.

ІV . Управление на средствата от Европейския съюз

Средствата от ЕС представляват над две трети от публичните инвестиции на републиканско ниво, като с тях се финансират почти всички сектори: пътен, ЖП, воден, общинска инфраструктура, иновации, малки и средни предприятия, образование и наука, социална сфера, модернизация на администрациите и съдебна реформа. От стария програмен период (2007-2013) успяхме на усвоим 99% от предоставените ни средства. От две години работим в условията на нов програмен период (2014-2020) и разполагаме със 17,7 млрд. лева от оперативните програми, както и с 5,7 млрд. лева от Програмата за развитие на селските райони. Отделно има и средства за директни плащания.

От ПП ГЕРБ си поставят още по-високи цели за инвестиционната политика със средства от ЕС:

1. След приемането на Закона за еврофондовете, който да регулира разпределението на средствата, след пълната електронизация на процесите по оперативните програми, чрез системата ИСУН, подобни промени трябва да настъпят и спрямо Програмата за развитие на селските райони. Така всяка процедура следва да се извършва по електронен път и да се подчинява на едни и същи правила;

2. Ще продължат процесите на опростяване на документацията, за да може кандидатстването и отчитането на проекти да бъде по-достъпно и отчитането да е свързано с по-малко разходи;

3. Близо 10% от цялата финансова рамка по оперативните програми отива за т.нар. финансови инструменти. България избра да управлява тези пари, създавайки вътрешен капацитет в т.нар. Фонд на фондовете. Трупането на опит от страна на държавата, банките и бизнеса в планирането и изпълнението на финансовия инженеринг ще остане един от основните приоритети и занапред;

4. Средствата от ЕС са основният инструмент за преодоляване на междурегионалните различия, затова специален приоритет в следващите години ще бъде търсенето на оптимален регионален баланс между инвестициите, както и експлоатирането на всички

възможности за икономическо оживление на изостаналите райони чрез инвестиции от оперативните програми и ПРСР;

5. Едно от новите предизвикателства ще бъде ефективното комбиниране и допълване на публичните инвестиции със средства от ЕК и от държавния бюджет.

6. Публични инвестиции ще бъдат насочвани само в сфери, където не съществува частен интерес и където е обезпечен икономически реалистичен сценарий за създаване на публично-частно партньорство. Публичните инвестиции трябва да създават условия и предпоставки за частни инвестиции, а не да ги изместват;

7. Основен приоритет е създаването на т.нар. „лостов ефект“, при който всяка инвестиция трябва да бъде планирана така, че не само да задоволява нужди и да решава проблеми, но и да създава предпоставка за „събуждането“ на частното финансиране и привличане на нови инвестиции в реалния сектор;

8. Подготовка за адекватно участие в преговорите за бъдещето на кохезионната политика и бюджета на ЕС след 2020 година, вкл. и използване на председателството на ЕС през 2018 г.

Подробности за конкретните секторни политики можете да намерите ТУК.

Коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“

България трябва да има икономика, производство, иновации, е записано в програмата на коалиция „Обединени патриоти". Според тях трябва да бъде инициирано обсъждане на мерки, които да бранят българския производител, българския земеделец, стартиращите компании, високотехнологичните производства. Това е въпрос на национална стратегия. Акцентът е върху подкрепата за малкия и среден бизнес.

Българинът е лъган и унижаван от монополисти във всички сектори на икономиката. Трябва да се гарантира качеството на храната ни, на средата за живот, на здравеопазването. Електроразпределителните дружества, топлофикациите, водните дружества и всички други монополисти следва да бъдат лишени от възможността за спекулативната ценова политика.

Според „Обединени патриоти“ българската територия трябва да се развива равномерно. Трябва да се сложи край на големите различия в развитието на регионите или тези между градовете и селата. Територията на България трябва да се развива хармонично и да се организира максимално ефективно, за да се даде на гражданите от всички части на страната равна възможност за личностно, професионално и икономическо развитие.

Пенсионерите и другите уязвими групи понесоха огромната цена на криминалния преход, се подчиртава в платформата на патриотичната коалиция. Граденото от цели поколения стана достояние на малцина галеници на конюнктурата. Затова днес всяка реформа трябва да взема предвид преди всичко хората, се подчертава в документа, като е посочено, че дългосрочното развитие на страната трябва да е по пътя на социалното пазарно стопанство.

Партия „Нова Република“

7% ръст, 770 евро средна работна заплата, 700 000 нови работещи в светлата икономика. Това са основните цели, които си поставя партия „Нова Република“ в своята икономическа платформа.

България не забогатява достатъчно след влизането си в ЕС. Сравнението със страните от Вишеградската четворка, Балтийските републики и съседна Румъния показва, че ние се възползваме най-слабо от европейското си членство. Ние не настигаме богатите страни, а изоставаме от съседите си. Бедността ни се дължи на корупция, тежка партийна администрация и некомпетентно управление, сочат в програмата си десните.

Българската икономика може повече, българският бизнес може повече. Но те трябва да бъдат освободени от партийния и бюрократичен рекет и насърчени със смели реформи и инвестиции в образованието, за да осигурят на българите по-високи доходи и достойни пенсии.

Само свободната икономика и свободният пазар са способни и ефективно създават блага и благосъстояние за най-голям брой граждани, но в условията на законност, ясни и предвидими правила и надеждно прилагане и налагане на законовите мерки и прозрачност на договорите.

Като основна цел на Нова Република е посочено:Постигане на висок и устойчив растеж на икономиката между 6% и 7% на годишна база. Вследствие на икономическия растеж, ще се постигне увеличаване на заплатите с 50% за четири години и в частния и в държавния сектор.

С какви мерки ще бъде постигнато това?

І. Данъци и среда за малкия бизнес

1. Бюджет и национални данъци:

- Няма да увеличаваме нито общата данъчна тежест, нито отделни данъци, осигуровки и такси. Напротив – ще намалим отделни данъци и рязко ще освободим бизнеса от излишни и вредни такси. И преди всичко – ще премахнем “данък рекет” и “данък бумащина”. Ще запазим плоския данък върху личните и фирмени доходи.

- Незабавно ще премахнем “данък уикенд”.

- Ще намалим ДДС за храни, книги и лекарства на 9%.

- Ще работим за балансиран бюджет и постепенно намаляване на съотношението дълг/БВП. Нов дълг може да се поеме единствено с цел инвестиции в образованието, при условие, че са изчерпани вътрешните резерви за осигуряване на нови приходи и намаляване на излишни разходи.

- Срещу всеки разход ще планираме ясен и измерим резултат (истинско програмно бюджетиране).

2. Прозрачност, отчетност и антимонополни мерки:

- Ще приложим съществуващото законово изискване всички нови нормативни актове и всички промени в действащи нормативни актове да включват предварителна и последваща оценка на въздействието върху засегнатите граждани и фирми.

- Ще забраним клаузи за търговска тайна при договори за  приватизация, концесия, обществени поръчки и други сделки, сключвани от държавата чрез нейни органи.

- Административните услуги ще станат изцяло електронни.

- Ще наложим отхвърления от 43 НС закон за намаляване на наказателната лихва за забава, която в България е една от най-високите в ЕС (ОЛП плюс 10%) и диференциране на физически лица (да стане ОЛП плюс 4%) и търговци (да стане ОЛП плюс 8%).

- Ще въведем електронно управление и унифицирана документация на обществените поръчки, което ще гарантира честни правила и честна конкуренция между участниците. Чрез включване на звено за организация и провеждане на поръчките, което е независимо от възложителя, изпълнителя и Министерски съвет, ще спрем източването на бюджета, чрез нагласени обществени поръчки.

3. Независими регулатори:

- Ще приемем ново законодателство за защита на конкуренцията и предотвратяване на злоупотреби с господстващо пазарно положение, картелиране и други форми на изкривяване на пазара.

- Специално за пазара на горива – ще премахнем монопола при акцизните складове, като инструмент за подобряване на конкурентната среда и облекчаване на вноса.

- Ще извадим обжалването на обществените поръчки от КЗК и ще го пренасочим  към административните съдилища.

4.  Европейска интеграция заедно със запазване на конкуренцията:

- Категорично ще се противопоставим на увеличение на българскитеданъци под формата  на “данъчна хармонизация”.

- Ще предприемем незабавни мерки за включване на България в ERM II и присъединяване към Европейския банков съюз.

- Ще се борим с всички сили за приемане на България в Еврозоната до края на мандата, като ще водим активна европейска политика заедно с Румъния в тази посока.

- С влизането на България в “чакалнята” ERM-2 и в банковия съюз, рязко ще се опростят процедурите за търговия в рамките на ЕС, ще се улеснят инвестициите у нас и ще се понижат наполовина лихвите по банкови кредити.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Лекарят ми предписа 2 литра вода на ден. Сметнах я в кубчета лед и ми излезе 14 уискита...
На този ден 22.03   235 г. – Максимин Трак е провъзгласен за римски император. 238 г. – Гордиан I и неговият син Гордиан II са провъзгласени за римски императори. 1136 г. –...