Финансовото министерство публикува анализ за състоянието на българската икономика към юни месец.
Индикаторът за бизнес климата в страната се понижи с 0.7% през юни спрямо предходния месец. За общия спад допринесоха най-вече по-резервираните очаквания за икономическата активност в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено стопанската конюнктура в промишлеността регистрира известно подобрение, която се дължи както на по-оптимистичните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията, така и на отчетеното подобрение на осигуреността на производството с поръчки. Анкетираните в търговията на дребно и услугите не очакват ръст в продажбите и търсенето. В същото време бе отчетено подобрение при строителната активност, но прогнозите на строителните предприемачи за следващите три месеца са по-резервирани.
Нивото на регистрирана безработица се понижи с 0.6% до 11% през май, което бе съпоставимо със стойността на показателя, отчетена през същия период на предходната година. Намалението в броя на безработните бе свързано основно с по-ниския входящ поток безработни. Изходящият поток също се понижи с 4 хил. души, което бе значително по-ниско от това на входящия поток (15.6 хил. д.). Броят на започналите работа лица се сви от 32.5 хил. д. през април до 27.3 хил. д. през май, но остана с 12.1% по-висок от отчетеното година по-рано.
Наблюдаваната благоприятна тенденция продължи и през юни. Коефициентът на безработица се понижи до 10.7%, което съответстваше на 351.6 хил. д. Броят на безработните лица отчете намаление от 2.5% спрямо май и 0.9% спрямо съответния период на 2012 г. За първи път от началото на годината динамиката на безработните лица бе на положителна територия, което е резултат от значителното намаление на входящия поток през месеца. Търсенето на труд за сезонна заетост традиционно имаше водещ принос към благоприятното развитие на пазара на труда през юни.
Потребителските цени през май на практика не показаха промяна спрямо предходния месец, като по този начин натрупаната инфлация от началото на годината остана отрицателна в размер на 0.5%, а годишната инфлация отчете слабо повишение до 1%.
Общият платежен баланс през април бе положителен в размер на 530.3 млн. евро, принос за което имаха както текущата, така и финансовата сметка. Текущата сметка отчете излишък за втори пореден месец и възлезе на 519.2 млн. евро през април, в сравнение с дефицит от 314.2 млн. евро година по-рано. Така натрупаният от началото на годината излишък достигна 162 млн. евро (0.4% от БВП) в резултат от наблюдаваното подобрение на търговския баланс.
За първите четири месеца на годината темпът на растеж на износа изпревари този на вноса, съответно 15.2% срещу 2.3% на годишна база, в резултат на което дефицитът по търговския баланс се сви с 54.3% спрямо съответния период на 2012 г. до 649.9 млн. евро.
Текущите трансфери от фондове на ЕС продължиха да растат през месеца, след като ЕК възстанови парите за земеделските субсидии. Така за януари-април нетните текущи трансфери се увеличиха с 28.3% на годишна база и възлязоха на 995.1 млн. евро. Салдото по финансовата сметка бе положително в размер на 105.6 млн. евро през април, като нетните ПЧИ бяха 38.7 млн. евро, други инвестиции (нето) – 121.7 млн. евро, а при портфейлните инвестиции бе регистриран изходящ поток от 19.5 млн. евро. За първите четири месеца балансът по сметката бе отрицателен в размер на 858 млн. евро, като отражение на изплатената главница и лихви по външен държавен заем и отрицателни нетни потоци по валута и депозити в началото на годината. Натрупаните ПЧИ в страната възлизат на 1% от БВП (409 млн. евро). Най-много инвестиции са привлечени в транспорт и складиране, промишленост и финансово посредничество.
Към края на април брутният външен дълг бе 90.9% от БВП при 92.4% за съответния месец на 2012 г. Международните валутни резерви възлязоха на 14.5 млрд. евро в края на юни, което бе понижение от 1.7% в сравнение предходния месец. По този начин годишният им растеж се забави до 5.2% при 9.5% в края на май. Рязкото поевтиняване на златото през юни допринесе за месечния спад с 8.2% на депозита на Управление Банково, което бе и основната причина за понижението на международните резерви. Допълнително в тази посока повлияха и пониженията на месечна база на банковите резерви и депозита на правителството, съответно с 2.3% и 1.1%. В резултат на това сравнително високото покритие на паричната база с валутни резерви се понижи леко спрямо предходния месец от 178.1% до 174.7%. Към края на април нивото на резервите бе достатъчно да покрие 6.4 месеца внос или 148% от краткосрочния външен дълг.
Годишното нарастване на паричното предлагане отчете слабо ускорение до 7.5% в края на май при 7.4% в края на предходния месец. Депозитите, договорени за ползване след предизвестие, и овърнайт депозитите ускориха растежа си спрямо края на април - съответно до 56.8% и 16.1%, и имаха основен принос за увеличението на М3.
Данъкът върху доходите от лихви от срочни депозити продължи да оказва влияние при избора на домакинствата на предпочитан тип депозит. По тази причина депозитите с договорен матуритет запазиха низходящата си динамика и в края на май се понижиха с 4.9% на годишна база при спад от 2.3% месец по-рано. Годишното нарастване на депозитите слабо се ускори до 7.5%, след като само през април се повиши с 0.4% (200 млн. лв.). Годишният ръст на кредита за частния сектор продължи да се забавя и в края на май достигна 1.4% при 2.2% в края на предходния месец. Това отново бе резултат от продължаващото забавянето в темпа на кредитите за нефинансови предприятия до 3.1%.
Спадът на потребителските кредити се сви до 1.8% в края на май, а растежът на жилищните кредити остана почти непроменен на ниво от 0.3% на годишна база. Като цяло, динамиката на частния кредит може да се обясни с намаленото търсене във връзка с политическата несигурност в месеца на провеждане на парламентарните избори. Лошите и преструктурирани кредити се понижиха с 0.4% спрямо година по-рано, но въпреки това делът им в общите кредити за нефинансови предприятия и домакинства се повиши леко спрямо края на април от 18.4% до 18.5%.
Среднопретегленият лихвен процент по фирмени кредити се понижи с 1.2%, но това не допринесе за реализирането по-висок обем новоотпуснати кредити. Той бе по-нисък с 33% в сравнение със същия месец на 2012 г. в резултат на по-слабото търсене на заемен ресурс от нефинансовите предприятия. Лихвеният процент по жилищни кредити се понижи с 9 б.т. спрямо края на април, а новоотпуснатият обем бе с 9.3% по-нисък спрямо година по-рано.
Среднопретеглената цена на потребителските кредити се увеличи с 21 б.т., въпреки това кредитите за домакинствата нараснаха с 0.8% спрямо май 2012 г. Среднопретеглените лихвени проценти по депозити се повишиха по отношение и на трите най-използвани валути. Въпреки по-високата възвръщаемост, месечният обем на новите депозити бе по-нисък с 46.2% спрямо съответния месец на предходната година.
В края на месец май бе отчетен излишък по КФП на касова основа в размер на 45.5 млн. лв. (0.1% от БВП). В сравнение със същия период на предходната година, реализираният бюджетен резултат бе малко по-нисък, в резултат от по-високите разходи и по-ниския растеж на приходите. На месечна база обаче отчетеният излишък бе с 16.6% по-висок в сравнение с нивото му в края на май 2012 г.
Общо данъчните и неданъчните приходи нараснаха номинално с 4.6% на годишна база, като нивото им достигна 38.6% от разчета за годината. Данъчните постъпления се увеличиха с 5.6%, като основен принос имаха приходите от ДДС и мита и митнически такси, с ръст съответно от 12.4% и17.5% спрямо май 2012 г. Започналият в началото на годината спад на приходите от акцизи продължи да се забавя и през май до 2.3% на годишна база. Понижението при тази група косвени данъци се дължеше предимно на по-ниските постъпления от акцизи върху горивата.
Акумулираните неданъчни приходи достигнаха 50.8% от годишния разчет, въпреки минималния спад от 0.5% спрямо май 2012 г. За втори пореден месец постъпилите помощи бяха значително по-високи с 57.5% спрямо съответния период на предходната година.
Общите разходи, включително вноската на България в общия бюджет на ЕС, се повишиха номинално с 7.4% на годишна база, като възлязоха на 37.1% от годишния план. Растежът им се дължеше главно на по-високите с 6.4% на годишна база социални разходи (вкл. стипендии), както и на увеличението при перата заплати и възнаграждения (8.9%), социални и здравноосигурителни вноски (30.7%) и текуща издръжка (7.3%).
Фискалният резерв към края на май бе 5.8 млрд. лв. Държавният и държавногарантираният дълг бе в размер на 17% от БВП в края на април. В структурата му, нивото на вътрешния дълг бе 7.8% от БВП, на външния - 9.2% от БВП, а на държавногарантирания дълг - 1.1% от БВП.
