33 млн. души са гражданите от друга държава, които живеят в една от страните членки на Еврооейския съюз (ЕС), показват данните на европейската статистическа служба "Евростат", цитирани от БТА. Близо 12.5 млн. са европейците, които са избрали да се преместят от една страна-членка в друга.

Около 0,1% от общото население или около 100 хиляди българи са намерили препитание в рамките на страните от ЕС. Близо 30% от емигриралите българи са се установили в Испания, 15% - във Великобритания и 13% - в Германия.

По неофициални данни обаче броят на българите, които търсят и намират сезонна работа в рамките на страните от ЕС, е половин милион души всяка година.

Най-много граждани на друга държава, които живеят в страна-член на ЕС, има в Германия - над 7 милиона души. Около 6 милиона чужденци живеят и се трудят в Испания, около 5 милиона - във Великобритания, по около 4 милиона - в Италия и Франция.

В относително изражение страната-член на ЕС, в която живеят най-много чужди граждани, е Люксембург - близо 86 на сто населението на страната е съставено от граждани на други държави. Според данните на "Евростат" - в рамките на 27-те страни на ЕС най-много се е увеличил броят на румънците, които търсят препитание в друга страна-член на ЕС - над 7 пъти.

От 300 хиляди през 2001 г. броят им се е увеличил на над 2,2 милиона през 2011 г. Най-голяма група чужди граждани, които живеят на територията на ЕС, са турските граждани - между 4 и 5 милиона през 2011 г. Европейската статистика показва, че значително се увеличава броят хората, които се трудят на непълно работно време - през миналата година близо 20% от европейците са декларирали, че упражняват трудова дейност на непълно работно време.

Най-висок дял на работници на непълен работен ден се наблюдава в Холандия - близо 48 на сто, следват Великобритания, Германия, Дания, Швеция и Австрия, където във всяка една от тези държави - над една четвърт от всички наети лица работят на непълен работен ден.

Последното решение на Съда на ЕС в Люксембург дава известни права на милионите командировани или сезонни работници да търсят обезщетения от държава-член на ЕС.

Решението на Съда на ЕС от 12 юни гласи, че правото на Съюза допуска държава-член да отпусне обезщетения на командировани или сезонни работници, по отношение на които по принцип тя не е компетентна. Работниците по принцип са подчинени на законодателството на държавата-член, в която са наети на работа.

Тези, които са командировани в друга държава-член за извършване на определена работа ("командировани работници"), или които работят при условията на временна заетост в друга държава-член ("временно наети работници"), остават подчинени на законодателството за социалната сигурност на страната, в която обикновено работят, а не на това на държавата-член, в която фактически работят.

Съдът прави извода, че не може да се изключи тълкуване на регламента, според което държава-член може да отпуска семейни обезщетения, тъй като такова тълкуване може да допринесе за повишаването на жизненото равнище и условията на заетост на работниците мигранти, като им осигури по-широка социална защита от тази, която следва да получат въз основа на посочения регламент.