"Конвергенция и европейски фондове" e заглавието на втория икономически доклад, разработен по поръчка на президента Георги Първанов. В центъра на експертното
внимание е въздействието на европейските фондове върху българската икономика от гледна точка на конвергенцията, разбирана като процес на сближаване и засилване сходството на българската икономика с
европейската, както и на изглаждане на регионалните диспропорции.
Представените в разработката анализи и идеи не са програмен документ или стратегия. Те отразяват вижданията на екипа от експерти в съответните области от страната и чужбина. Докладът се стреми да предизвика дискусия, размяна на идеи и практически предложения с цел да изкристализират одобрявани от обществеността принципи на икономическата политика, които в последствие да бъдат осъществени.
С втория доклад авторите потвърждават желанието си Икономическият доклад за Президента да стане традиция и да играе ролята на основа за анализ на актуални проблеми на социално-икономическото развитие, за обсъждане на различни идеи и възможни сценарии за провеждане на икономическата политика.
Анализът на външната и вътрешната конвергенция на българската икономика, както и на различните сценарии за използване на европейските фондове, разгледани в този доклад, позволяват да се направят следните по-важни обобщения:
Първо, като цяло външната конвергенция на България е слаба. Тя е главно в рамките на номиналните променливи и отсъства по отношение на реалната конвергенция. Въпреки че изпреварва Румъния, България сериозно изостава от Унгария и Чехия. Номиналната конвергенция се дължи преди всичко на функционирането на системата на паричен съвет, която по принцип води до по-бърза номинална конвергенция поради автоматичната обвързаност на паричната политика с тази в еврозоната.
Второ, динамиката на компонентите на БВП по разходната и по производствената структура като цяло не конвергира с тази в еврозоната. Така на по-дезагрегирано ниво се потвърждава изведеният вече резултат за отсъствието на конвергенция в растежа на общия реален БВП. Това позволява полученият резултат да бъде интерпретиран като още по-неблагоприятен от гледна точка на възможностите за синхронизиране на цикличното развитие на икономиките. Същевременно трябва да се има предвид, че липсата на конвергенция в темповете на растеж е свързана предимно с изпреварващия прираст на повечето компоненти в българската икономика спрямо тези в еврозоната, което от своя страна се възприема като предпоставка за постепенно сближаване на реалните им равнища с европейските. За разлика от България Чехия например демонстрира сближаване с еврозоната в растежа на реалните стойности на всички елементи на БВП, макар и с различна скорост.
Трето, по отношение на конвергенцията в относителните дялове на компонентите на БВП на България по разходната и производствената структура се открояват положителни тенденции. Те се отнасят не толкова до нивата на конвергенция, измерени с индекса на дивергенция, колкото до наблюдаваното им почти непрекъснато подобряване чрез приближаване към относителните дялове на съответните компоненти в еврозоната. Единствено изключение е относителният дял на нетния износ, който не конвергира, а се отдалечава от този в еврозоната, и то с твърде голям размах. Отчетената сходимост при структурата на брутната добавена стойност по икономически сектори може да се възприеме като предпоставка за бъдещо намаляване на асинхронността на националните цикли, свързана с нееднаквата реакция на различните сектори на реалната икономика спрямо провежданата обща парична политика.
Четвърто, като цяло регионалните различия в България се задълбочават. С други думи. нивото на дивергенция се увеличава по всички показатели. брой на населението, доход на човек, заплати, производителност и др. Това е характерно също и за основните икономически сектори - селско и горско стопанство, индустрия и услуги. При анализ на конвергенцията на ниво планов район (за разлика от анализа по области) се наблюдават определени тенденции към сближаване, но това по-скоро прикрива регионалните различия и може в частност да се разглежда като последица от агрегирането.
Пето, уязвимостта на икономиката ни към шокове (вътрешни и външни) не намалява. Импулсите, които идват по линия на ЕС (икономически растеж, парична политика на ЕЦБ и др.), се пренасят все по-бързо в българската икономика. От една страна, това синхронизира българската икономика с европейския цикъл, но от друга я прави зависима от евентуално неблагоприятно развитие в ЕС. Тези опасности се засилват поради асиметричното влияние на идващите от ЕС импулси. Докато отрицателните тенденции в ЕС (например забавяне на икономическия растеж) веднага се пренасят в България и имат дългосрочно влияние, то положителните шокове в повечето случаи имат предимно краткосрочно въздействие.
Шесто, като стабилизиращ фактор може да се разглежда относително доброто функциониране на механизмите за неутрализиране влиянието на различните шокове върху българската икономика. От особено значение е запазването на фискалната дисциплина чрез поддържане на равновесен бюджет с достатъчен фискален резерв. Той е необходим и за да се поемат евентуални допълнителните шокове, свързани с присъединяването към ЕС и еврозоната, защото, колкото повече се приближаваме към ЕС и еврозоната, толкова по-уязвима става икономиката ни на външни импулси и толкова по-внимателни трябва да бъдем. Във връзка с това нараства значението на европейските фондове като средство за борба с евентуалните неравновесия. Разбира се, тяхната роля би била положителна само ако се използват ефективно и се влагат в такива дейности, които носят потенциал за растеж.
Седмо, европейските фондове, на които толкова много се разчита да дадат тласък за развитието на националната икономика, могат да бъдат насочени в две основни направления. или към засилване на външната конвергенция, или към намаляване на вътрешните диспропорции в страната. Крайните варианти на структурна политика са два. При единия от тях се осъществява активна подкрепа на няколко големи урбанизирани центъра (измежду центровете на планови райони). Предвид високата факторна производителност те могат да играят ролята на локомотиви за собствения си регион и респективно да ускорят националното икономическо развитие. Може да се смята, че по този начин те ще .издърпат. след себе си останалите. При такъв подход се увеличават вътрешнорегионалните различия за сметка на постигания висок национален икономически растеж. В крайна сметка резултатът е нарастване и фаворизиране на външната конвергенция. Вторият вариант е на активна регионална подкрепа най-вече на слаборазвити и нуждаещи се региони (селски, планински, периферни и др.). Така може да се задържат или дори отчасти да се преодолеят различията между регионите в страната. С други думи, може тяхното отклонение от средните за страната стойности да е по-незначително. По този начин се намаляват вътрешнорегионалните различия и се забавя общото развитие на големите райони, като се стига до забавяне на националния икономически растеж поради по-ниската факторна производителност в районите, към които е насочена подкрепата. В резултат регионалните различия в страната са по-малки за сметка на относително по-бавното сближаване с ЕС.
Осмо, след присъединяването на България към ЕС към страната ни ще има значителен приток на финансов ресурс, достигащ до 7% от БВП. Той ще бъде насочен предимно към постигане целите на общата селскостопанска и регионална политика на ЕС, както и за гарантиране изпълнението на общата вътрешна и външна политика. Въпросът за насочването, управлението и използването на тези финансови ресурси е ключов и за осъществяването на нашата национална цел - превръщане на България в страна с високо качество на живот, основано на устойчиво социално-икономическо развитие в процеса на цялостно интегриране в ЕС. Притокът на финансови ресурси ще допринесе за увеличаване на потенциалния резултат от инвестициите в инфраструктурата и в човешкия капитал, както и за задълбочаване на конвергенцията с европейската икономика. Едновременно с това трябва да се намерят онези решения, които биха позволили да се избегне теоретично възможното прегряване на отделни икономически сектори, нарастването на отделни секторни и териториални дисбаланси.
Девето, познаването на основните принципи и инструменти за реализация на регионалната политика на ЕС на съвременния етап, както и на изискванията към България за получаване на средства от европейските фондове са важни предпоставки за подготовката на ефективна национална политика за насочване на тези средства в съответствие с европейските изисквания и макроикономическите приоритети на България. Необходими условия за своевременното получаване и рационалното усвояване на ресурсите от структурните и Кохезионния фонд са изграждането на адекватна институционална рамка, подготовката на реални и изпълними стратегически планови документи - оперативни програми и Национална стратегическа рамка за подкрепа, базирани на опита на другите страни членки, като Ирландия и Португалия.
Десето, усвояването на фондовете, свързани с общата селскостопанска политика в България, зависи изключително от подготовката на земеделските производители и държавната администрация за прилагане на отделните механизми. В това отношение от първостепенно значение са изграждането на: законова рамка за прилагане на общата селскостопанска политика; на система за идентификация на поземлената собственост; на институциите, свързани с прилагането на общата селскостопанска политика; и на механизмите за финансов контрол. Изпълнението им изисква своевременни и сериозни усилия от страна на държавната администрация. Очакваните резултати от прилагането на общата селскостопанска политика са сравнително оптимистични за растениевъдството, където може да се очаква известно увеличаване на производството. По-неблагоприятни са прогнозните резултати в животновъдството и особено в говедовъдството. Млечната квота ще има силно ограничително въздействие и ще затрудни значително млекопреработващата промишленост. Основният извод е, че усвояването на фондовете, свързани с общата селскостопанск
