След 5 поредни години спад, през 2018 г. България отчита повишаване на броя на компаниите в несъстоятелност, споделят анализаторите на Кофас в годишното си проучване за региона. Страната ни се нарежда на второ място по този показател сред държавите от Централна и Източна Европа.

Въпреки двуцифрения ръст, в абсолютна стойност броят на фалиралите компании не е голям – 360, което е едва 0,09% от всички, опериращи в страната. Специалистите на Кофас коментират, че основните причини за ръста на несъстоятелността са свързани с фалита на няколко ключови дружества, както и с по-висока задлъжнялост, увеличаването на цената на труда, цикличността на икономиката, а също и с индивидуален фактор като недостатъчно добър мениджмънт.

Според проучването на Кофас, ситуацията с несъстоятелностите в целия регион на Централна и Източна Европа е сравнително благоприятна. По-голямата част от държавите регистрират спад на процедурите по несъстоятелност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едва четири отбелязват увеличение – България, Хърватия, Полша и Сърбия. Регионалната разбивка показва голяма динамика, варираща от намаление на несъстоятелността в Украйна с 35,2%, през лек спад с 0,2% в Латвия до скок от 42,3% в Хърватия. Като цяло в региона на Централна и Източна Европа през последните години компаниите успяха да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, така и външно. Така благоприятната икономическа обстановка намери отражение върху платежоспособността на фирмите в региона. 

И все пак, компаниите през 2018 г. изпитваха различни предизвикателства, които се отразиха върху ликвидността на бизнеса им. Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от БВП. Търговската война, неясният процес на излизане на Великобритания от Европейския съюз, но най-вече забавянето в еврозоната, допринесоха за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ. В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността. Все по-голям брой компании отчитат недостиг на работна ръка през последните години и това се превърна в най-съществената бариера на текущите бизнес операции на дружествата, ограничавайки също възможното разширяване. Изправени пред различни предизвикателства, някои компании не са в състояние да извършват плащания навреме.

След леко забавяне на растежа на БВП до 3,2% се очаква растежът на България да се стабилизира на 3,4% през 2019 г. Както и в миналото, вътрешното търсене остава водещ двигател на растежа – дори и нараства по-малко енергично, отколкото през 2018 г. Исторически ниският процент на безработица (4,8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличението с 10% на минималната работна заплата през 2019 г., също имат положително въздействие.

Ръстът на БВП в Централна и Източна Европа се забави, но остана на стабилни нива през 2018 г., като все пак се очаква и по-нататъшното му забавяне. В действителност, по-слабият темп на растеж на БВП, очакван в региона, ще се дължи най-вече на въздействието на по-бавното външно търсене. Предвижда се средният растеж в страните от Централна и Източна Европа да достигне 3,6% през 2019 г. и 3,2% през 2020 г. От друга страна, според прогнозата на Кофас, се очаква темпът на растеж на България да се стабилизира на 3,4%.