Анализът е изпратен на Econ.bg от Дончо Иванов, национален координатор на Коалиция за устойчиво развитие. За връзка с автора: e-mail bnagency2@abv.bg

Капацитетът на България да лобира в Брюксел изглежда твърде скромен и дори наивен, според официалните презентации на правителството пред българската и международната общественост:

"Възможностите на българското правителство за лобиране по линия на Комуникационната стратегия за присъединяване към Европейския съюз се развиват предимно като богато и в синхрон с политическия дневен ред представяне на България в различни области в страните - членове на Европейския съюз, както и в тези държави, към които България има особени интереси предвид външнополитическите си приоритети. Естествено, предвид спецификата на Министерство на външните работи, всички тези дейности не могат да бъдат откъснати от политическия дневен ред на българското Правителство и българската външна политика. Така например особено силна беше Комуникационната стратегия по отношение на процеса на ратификацията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В рамките на Работната програма за 2006 г. по Комуникационната стратегия беше отделен специален проект, озаглавен "Лобиране сред страните-членове на Европейския съюз с цел възможно най-бързото ратифициране на Договора за присъединяване", много от другите проекти също имаха пряко отношение към процеса на лобиране с цел успешната и навременна ратификация. Бяха популяризирани различни области от обществения и културен живот на България, които създадоха положителни обществени нагласи сред членове на парламенти, лидери на парламентарни политически партии, влиятелни обществени, академични и неправителствени организации, стопански камари, бизнес кръгове, фирми - крупни инвеститори в България, както и интелектуалци и журналисти в страните- членки на ЕС. В представянето на България в страните-членки, освен изна-сянето на лекции и организирането на икономически форуми и конференции, бяха включени и споменатите културни програми с художествени изпълнения, филмови прожекции, изложби, дегустации на българска кухня и вина. В навечерието на еврочленството на страната, тези атрактивни артистични прояви фокусираха вниманието на европейската общественост към богатството, таланта и потенциала на българските творци. Инициативите допринесоха за постигане на максимален публичен ефект сред представителите, както на културния и политически елит в страните-членки, така и на водещите европейски медии. Работата с медиите в европейските страни допринесе за по-доброто опознаване на България като бъдещ член на европейското обединение от страна на широката общественост в европейските страни, както и за създаването на широка мрежа от медийни партньорства в цяла Европа. С цел увеличаване на потока от информация за приноса на България като пълноправен член на ЕС, се осъществиха посещения на журналисти, представители на водещи медии от няколко страни-членки на ЕС. Журналистите имаха възможността да се запознаят на място със страната, да придобият лични впечатления от напредъка й, да влязат в контакт с представители на официалните власти, неправителствени организации и свои български колеги. Публикуваните материали и излъчените репортажи след тези посещения съдържаха положителни оценки, като повечето от тях бяха излъчени или публикувани около Коледа, в навечерието на присъединяването на България към ЕС. Чрез посещението на журналистите България създаде благоприятни условия за мултиплициране на българските послания в европейските медии и затвърди положителните нагласи спрямо страната в ЕС. Осигурено беше представяне на България в тържествата за отбелязване на Деня на Европа в страните членки. Бяха организирани редица инициативи, съвместно с Министерството на културата, които имаха голям публичен ефект и бяха широко отразявани от медиите. Представена беше европейската перспектива на страната пред академичните и научни среди, представители на медиите, неправителствения сектор и държавната администрация в страните членки на ЕС. Чрез представянето на постиженията на българската култура присъединяването на България се доближи до ежедневието на гражданите на европейските страни и затвърди положителните нагласи относно членството на страната."

Съвсем друга картина на лобистките практики и похвати на правителствата на Р България намираме в обзора на Института по икономическа политика:

„За оформяне на определен образ на България в конкретни инсти-туции на Европейския съюз, безпорно голямо влияние могат да окажат професионалните лобисти. Такива обаче в България все още няма, поради липсата за законова регулация на лобизма. Поради тази причина МВнР се опита да наеме външен лобист, който да лобира в полза на България пред европейските институции. След като стана известно обаче, че фирмата "Ай Джей Интернешънъл" е спечелила обществената поръчка за лобисти за ратификацията на присъединителния договор на България, около името на Шимон Шевес избухна скандал. В медиите излезе информация, припомняща, че Шевес, който е бил началник на кабинета на израелския премиер Ицхак Рабин, е бил осъден от Върховния съд в Израел за подкупи, измама и лъжесвидетелстване за участието си в международна сделка с оръжие. В резултат на това, договорът между Министерство на външните работи и фирмата "Ай Джей Интернешънъл" беше прекратен. Така опитът ни да наемем професионален лобист, който да защитава нашите стратегически цели и интереси пред конкретни институции и служители на Европейския съюз се провали. По този начин вероятно изпуснахме един от шансовете си да изградим един по-добър образ на България в Брюксел и да си осигурим по-добри позиции пред евроинституциите. Този несполучлив опит обаче не ни попречи да активизираме собсвените си усилия и да лобираме за постигането на поставената си цел - ратифициране на Договора за присъединяване на България към ЕС. Това обаче не е единственият опит за наемане на професионални лобисти, които да защитават интересите на страната ни. През периода 2004-2005 г. България е разчитала на наемането на американски лобистки фирми, които да лобират от името на страната ни по редица въпроси. Сред темите, по които е лобирано от името на Бълга-рия в САЩ през 2004 и 2005 година, са: членството в НАТО, членството в Европейския съюз, партнирането на България със САЩ в борбата срещу тероризма, връщането на иракския дълг, както и посещението на президента Георги Първанов в САЩ. Тъй като българските институции трябва да защитават интересите си вече и на европейско равнище, в една много по-конкурентна среда, те трябва да се научат да лобират, ако желаят да постигнат поставените си цели. Някои институции в България вече започват да работят в тази насока. За да могат да следят отблизо тенденциите в европейския политически и законодателен процес и да отстояват интересите си пред институциите на ЕС, няколко български институции вече откриха свое представителство в Брюксел. Чрез едно такова представителството институциите ще имат възможността да търсят пряка връзка с европейските чиновници и да научават информация, от която ще могат да се възползват. Представителството също ще осигури възможност за оказването на въздействие при формирането на решения в различни европейски структури. За сега такова представителство в Брюксел имат Столична община, Община Бургас, Община Стара Загора и Регионална асоциация на общините „Тракия", Търговско-промишлена палата-Стара Загора. През лятото на 2006 г. Българска стопанска камара също откри свое представителство към Централата на BUSINESSEUROPE в Брюксел (Конфедерацията на европейския бизнес, която от 24 Януари 2007г. промени името си). По този начин представители на Камарата участват във всички работни групи към европейската бизнес конфедерация".

Ето я и третата гледна точка, на българския журналистит Велизар Енчев, а и на  голяма част от българската общественост,  които  квалифицират  като неефективна и далавераджийска извършваната лобистка дейност от България чрез известни лобистки компании по международни актове и събития, по която държавата  е страна.

„Преди две години МВнР обяви обществена поръчка за "Предоставяне на консултантски и посреднически услуги, свързани с ускоряване процеса на присъединяване на Република България към ЕС от 1 януари 2007 г."  Тогава МВнР даде 200 000 лв. за консултации заради "възможно забавяне в ратификационната процедура" на договора ни за присъединяване към ЕС. Според документа, целта на договора, който се подписа със спечелилия обществената поръчка, включваше следното:
   "...Предотвратяване приемането на отлагателна клауза за членството на България в Европейския съюз и преместването на датата на реалното членство от 2007 на 2008 година...Определяне и анализиране на основните фигури, оказващи влияние и тези, които формират общественото мнение в съответните страни, по отношение присъединяването на Република България към ЕС...Създаване на база данни с контакти, които да бъдат използвани от възложителя, на основните лица и институции, оказващи влияние и формиращите общественото мнение по отношение европейското членство на България..."

От горното разбираме нещо крайно смущаващо: вместо да съсредоточи усилията си като вицепремиер върху борбата срещу корупцията, Калфин е реализирал програма за заблуждаване и подкупване на чужди политици и медии. Преди 18 месеца  говорителят на френското външно министерство заяви пред портал "Европа", че рекламната кампания на Калфин е абсурд, защото "държавите се приемат в ЕС според своите постижения, а не заради добрата пропаганда". И мразеният от елита Майкъл Лий каза в края на 2007 г., че намерението на София да наема чужди лобисти е странно, тъй като приемането на нови членове става според достиженията на отделния кандидат.

Пълния текст на анализа може да прочетете в прикачения файл.