Лондон сякаш вече приема, че плавният изход от Европейския съюз ще изисква преходен период – но в същото време може да открие, че европейските лидери са втвърдили отношението си.
От месеци Брюксел работи с презумпцията, че е невъзможно споразумението за Брекзит да бъде завършено до крайния срок през 2019 г. Това ще изисква преходен период, по време на който да бъде уговорена перманентна сделка за бизнес отношенията между ЕС и Лондон.
Бизнесът от двете страни на Ламанша одобрява идеята, която ще намали несигурността. Технократите, чиято задача е да постигнат споразумение, също са доволни, защото двугодишният срок, поставен от Договора за ЕС, не е достатъчен. Единствените разочаровани са хардлайнерите в Лондон, който искат бърз и категоричен изход.
Премиерът Тереза Мей напоследък омекоти реториката си на тема "Брекзит значи Брекзит" и започна да подчерта, че е необходимо бизнесът да бъде предпазен от резки трусове.
Междувременно европейските лидери станаха по-категорични в позициите си.
Висши европейски политици, говорили с "Ройтерс" при условие за анонимност, вече не са убедени, че преходният период е неизбежен. "Техническите лица го намират очевидно, но, откровено казано, от политическа гледна точка не е така", казва един от тях. "Британците наистина ли го искат? Какви условия можем да предложим?", пита той.
"Има сериозна опасност просто да пропаднем в пропастта."
Намерението на Мей е да стартира двугодишния процес за Брекзит през март. Утре тя ще изнесе реч по темата и думите ѝ ще бъдат внимателно следени. Всеки намек, че би приела преходен период, ще влезе в заглавията.
Макар досега да не е разкривала много подробности за позицията си, Великобритания категорично смекчи изявленията си от миналия месец насам. Министърът за Брекзит Дейвид Дейвис каза през декември, че "не се интересува" от временна сделка. Но седмица по-късно британски вестници съобщиха, че в частни срещи е коментирал, че не е против идеята.
Главният преговарящ от страна на ЕС – Мишел Барние, досега твърди, че преходният период изобщо не е сигурен и ще зависи от евентуално по-широко споразумение за дългосрочното бъдеще. Дълго време преговарящите от Брюксел коментираха поверително, че той е неизбежен.
Приемаше се за даденост, че Брекзит ще се проведе в три части: преговори, преход и развод, които не могат да бъдат пришпорвани.
Това убеждение обаче вече се променя, макар че икономическата логика го подкрепя. Втори служител на ЕС, въвлечен в планирането на процеса, отбелязва, че Великобритания зависи от ЕС повече, отколкото Евросъюзът има нужда от Великобритания. Което значи, че преходът е по-необходим на Лондон, отколкото на Брюксел.
"Политическата логика сочи, че британците трябва да останат възможно най-близо дори след развода", коментира той. Условията на прехода ще зависят от дългосрочната цел: ако се търси споразумение за свободна търговия, няма логика върху британските стоки да се налагат мита, които по-късно ще бъдат отменени.
Времето не е достатъчно дори за базисни споразумения за финансите, гражданството, правото и т.н. Всяка временна сделка ще трябва да е простичка.
"Условията на развода ще бъдат толкова трудни за преговори, че ще бъде невъзможно да се обсъждат условията и за преходния период", твърди пред агенцията водещият преговорите от името на една от 27-те държави членки. "Времето е изключително малко".
Досега всички страни само намекват какви са позициите им.
Но политиците от континента продължават да напомнят на британците, че имат коз – крайният срок е определен от чл. 50 на Договора за ЕС. С или без споразумение, две години след формалното активиране на чл. 50 (което Мей обеща да направи през март), Великобритания ще напусне съюза.
Висш германски политик твърди пред "Ройтерс", че Лондон трябва да поиска да остане част от Европейската икономическа зона (EEA) в продължение на няколко години. За тази цел страната ще трябва да приеме свободното движение на европейски граждани и да продължи да прави вноски към бюджета на ЕС, за да запази достъпа си до единния пазар.
Според германския представител Мей трябва да започна преговорите с искане за преходен период.
"Има риск двете години да изтекат без резултат".
27-те лидери на ЕС показват решителност да се държат заедно и да настояват Великобритания да си плати цената за "твърд Брекзит", вместо да ѝ позволяват "меката" опция, която може да изкуши други държави да последват Лондон.
Миналата седмица малтийският премиер, чиито министри председателстват Европейския съвет до юни, поиска преходна сделка. Причината – Лондон е основният финансов център на Европа. Но Джоузеф Мускат каза още, че в такъв случай Великобритания ще трябва да запази юрисдикцията на европейските съдилища – сценарий, който няма да е привлекателен за категоричните привърженици на Брекзит. А Мей вероятно ще се цели и във втори мандат на изборите през 2020 г.
Вторият източник на "Ройтерс" от ЕС твърди, че Мей би могла да се опита да докара нещата до частичен изход, дори ако условията включват Великобритания да продължи да прави вноски към европейския бюджет.
"Може би няма да е чак толкова различно от членството, колкото би им се искало на някои хора", твърди той. "Но е стъпка напред, а и посоката е ясна. Мей ще остане заложничка на хардлайнерите, но ще трябва и да свърши нещо".
