МЕСЕЧЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ОБЗОР

Февруари 2004

ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ

• През първите девет месеца на 2003 година страната генерира икономически растеж от 4.2%
• Инфлацията за месец януари 2004 г. е 1.4% и се дължи главно на поскъпването на тютюневите изделия
• Индустриалният сектор продължава да расте с високи темпове. Промишленото производство през декември 2003 г. нараства с 18.2% спрямо декември 2002 г., а промишлените продажби – със 17.3%
• Вносът продължи да расте по-бързо от износа, в резултат на което търговското салдо (fob - fob) през периода януари-ноември 2003 г. достигна –2,1 млрд.дол.
• Нивото на безработица в края на 2003 г. е 13.5%
• Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-ноември 2003 г. нарастват с 60.4% спрямо същия период на 2002 г.
• Изпълнява се критерият от Маастрихт – съотношение общ държавен дълг/брутен вътрешен продукт под 60%

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Реалният ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2003 г. достигна 4.3% и 4.2% за деветмесечието, сочат последните данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие БВП възлиза на 9.6 млрд.лв. (5.5 млрд.щ.д.), а за деветмесечието е в размер  на 24.9 млрд.лв. (14.1 млрд.щ.д.). На човек от населението се падат 1220 лв. (701 щ.д.) през третото тримесечие и 3160 лв. (1794 щ.д.) за деветмесечието.

Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз, които през третото тримесечие на годината са успели да генерират растеж от едва 0.6%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, %

Източник: Национален статистически институт

Създадената брутна добавена стойност (БДС) от икономическите дейности на националната икономика възлиза на 8492.9 млн. лева по текущи цени, като отбелязва ръст от 4.0%. Делът на частния сектор в БДС продължава да расте. През третото тримесечие на 2003 г. той е произвел 78.1% от БДС при 77.4% през третото на 2002 г.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, %

Източник: Национален статистически институт

В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в БДС е секторът на услугите (52.7%), следван от индустриалния сектор (28.3%) и аграрния сектор (19%). Спрямо третото тримесечие на 2002 г., най-голямо е нарастването на БДС реализирана от индустриалния сектор (8.4%). Секторът на услугите отбелязва ръст от 4.2%, а аграрният сектор отбелязва намаление от -2.7%.

От страна на търсенето сериозен фактор на растежа отново се явява ръстът на инвестициите в основен капитал (16.0%). Общият размер на инвестициите в икономиката (бруто капиталообразуване) през третото тримесечие на 2003 г. достигна 1923.2 млн. лв. Външнотърговското салдо от стоки и услуги през третото тримесечие на 2003 г. е положително. Износът на стоки и услуги надвишава със 120,2 млн.лева стойностния обем на вноса. За този период износът на стоки и услуги е нараснал с 4.0% спрямо съответното тримесечие на 2002 г., а вносът с 13.0%.

ИНФЛАЦИЯ

Според последните данни на Националния статистически институт през месец януари се наблюдава повишаване на общото ценово равнище с 1.4% спрямо предходния месец.

Графика 3: Инфлация, м, (дек. пг=100), %

Източник: Национален статистически институт

Повишаването на цените през месеца отново се дължи главно на повишените цени на тютюневите изделия – 20.83% увеличение. Нехранителните стоки – са поскъпнали с 2.5% спрямо декември 2003 г., хранителните продукти са поскъпнали с 1.4%, разходите за обществено хранене с 1.4%, а цените на услугите са се повишили с 0.4%.

През януари от хранителните продукти значително са поскъпнали зеленчуците (8.4%), кашкавалът (3.42%) и сиренето (2.35). При нехранителните стоки поскъпват газообразните горива (4.85%) и течните горива (3.07%). От услугите през месеца са поскъпнали пощенските услуги (17.54%) и лекарските услуги (2.73%), а съдебните и адвокатските услуги поевтиняват (12.73%).

БЕЗРАБОТИЦА

По последни данни на Агенцията по заетостта безработицата в страната през декември е 13.52% като се повишава с 0,30 процентни пункта спрямо предходния месец.  Броят на безработните е 500664 души или с 11046 души повече от месец ноември. Спрямо месец декември 2002 г. нивото на безработицата е значително по-ниско – с 2.75 процентни пункта.

Основната причина за това е нарастването на броя на регистрираните безработни с възобновена регистрация, поради сезонния характер на трудовите им договори. Безработицата през декември се характеризира с много динамични процеси – голям приток от безработни, но и голям брой постъпили на работа и включени в програми, мерки за заетост и квалификация.

През декември в Бюрата по труда са обявени 25 043 работни места, с 8 359 повече от ноември, което се дължи на големия брой места по програми за заетост. През месеца 24 156 безработни лица са намерили реализация на пазара на труда (със 7 303 повече в сравнение с предходния месец).
11 785 безработни са включени в програми за заетост. От тях 84% са в Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", в дейности, свързани с неотложни действия при зимни условия.

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

Равнището на безработицата е под-средното за страната в София-град (3.52%), Габровска (8.37%), Благоевградска (9.16%) и Бургаска (10.65%) област, а най-високо в областите Търговище (29.39%), Монтана (24.54%), Видин (23.20%) и Разград (22.79%). 

ПРОМИШЛЕНОСТ

Според предварителните данни на НСИ и през декември 2003 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 18.2% спрямо декември 2002 г., а промишлените продажби – със 17.3%.

Растежът на производството обхваща всички сектори на промишлеността. Най-голям ръст отбелязва преработващата промишленост – 25.3% на база същия месец на предходната година. Висок ръст отбелязва и добивната промишленост – 15.5%. Снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода е с ръст от 0.6%. В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при производството на превозни средства (без автомобили) – 162.8%, на текстил (91.5%), на автомобили и ремаркета (86.8%) и на мебели (76.8%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Растежът на продажбите обхваща преработващата и добивната промишленост, които нарастват съответно с 21.4% и 14.8%. Снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода отбелязва спад от 2.2%. В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при продажбите на превозни средства (без автомобили) – 178.4%, на автомобили и ремаркета (95.4%), на текстил (68.7%) и на неметални минерални суровини (66.1%).

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

През месец ноември дефицитът по текущата сметка е -308.9 млн.щ.д. През периода януари-ноември 2003 г. той възлиза на -1355.6 млн.щ.д. (7.2% от БВП), а през същия период на предходната година, съответно –408.3 млн. щ.д. (2.6% от БВП).

Основен принос за влошаването на текущата сметка през периода януари-ноември има търговското салдо (88.6% по данни на БНБ). През разглеждания период външнотърговското салдо (fob - fob) на страната е -2108.7 млн.щ.д., като се влошава с 66.1% спрямо същия период на предходната година. Влошаването е резултат от изпреварващото нарастване на вноса над износа. За разглеждания период износът нараства с 30.8%, като възлиза на 6819.0 млн.щ.д., а вносът с 37.7%, като възлиза на 8927.7 млн.щ.д.

Графика 6: Текуща сметка и търговско салдо, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

Салдото на услугите е положително (618.6 млн.щ.д.), като се подобрява с 3.9 млн.щ.д. (1.0%) спрямо януари-ноември 2002 г. Приходите от туризъм за периода нарастват с 21.0% на годишна база, като възлизат на 1537.8 млн.щ.д.

Голям принос за нарасналия дефицит по текущата сметка през периода януари-ноември 2003 г. има и салдото по сметка "доход", което е отрицателно (-439.2 млн.щ.д.) и се влошава с 204.7 млн.щ.д. Причината за влошеното салдо по сметката е по-високият размер на плащания по облигации на правителството и на плащания на дивиденти на чуждестранни собственици.

Финансовата сметка през разглеждания период е положителна (1792.8 млн.щ.д.), като е с 281.1 млн.щ.д. повече спрямо същия период на 2002 г. (1511.7 млн.щ.д.).

Преките чуждестранни инвестиции нарастват с 60.4% на годишна база и достигат 1319.1 млн.щ.д. В резултат на това увеличение, съотношението ПЧИ/ дефицит по текущата сметка за разглеждания период е 97.3%.

Общият платежен баланс за периода януари-ноември възлиза на 807.5 млн.щ.д., при общ баланс от 671.9 млн.щ.д. за съответния период на 2002 г. Малката разлика в общия баланс, въпреки значително влошената текуща сметка се дължи на статията "Грешки и пропуски", която е положителна в размер на 370.6 млн.щ.д., при отрицателна в размер от –431.3 млн.щ.д. за същия период на 2002 г.

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

По данни на БНБ и през месец ноември 2003 г. износа и вноса на стоки продължава да нараства спрямо съответния месец на 2002 г. Износът (FOB) през ноември 2003 г. възлиза на 541.9 млн.евро, отбелязвайки покачване от 0.5%. За периода януари-ноември износът възлиза на 6143.0 млн.евро като нараства с 10.0% спрямо същия период на 2002 г.

Вносът (FOB) през ноември 2003 г. възлиза на 817.7 млн.евро (ръст от 8.5% спрямо ноември 2002 г.), а за периода януари-ноември на 8033.0 млн.евро (ръст от 15.5% спрямо същия период на 2002 г.).

Поради по-високите обеми на вноса търговското салдо (Fob-Fob) за периода януари-ноември 2003 г. се влошава  с 522.4 млн.евро спрямо съответния период на 2002 г., като възлиза на -1889.9 млн.евро (10.6% от БВП).

Таблица 1: Търговско салдо, износ, внос, млн. евро

Източник: Българска народна банка

Най-бързо нарастване на износа за периода спрямо януари-ноември 2002 г. имат инвестиционните стоки (14.0%), което се дължи основно на ръста в износа на електрически машини (69.2%). С най-съществен принос за ръста на износа са потребителските стоки (4.8% принос за ръста на износа), който за разглеждания период нараства с 267.4 млн. евро (13.5%). Износът на суровини и материали нараства с 8.1% спрямо предходния период, като най-съществен принос за това има износът на чугун, желязо и стомана (41.3% нарастване). През отчетния период износът на енергийни ресурси намалява с 0.5%, поради намаленият износ на електричество.

Графика 7: Износ, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Ръст на вноса се наблюдава във всички основни групи. За разглеждания период най-съществен принос за растящия внос имат суровините и материалите (6.5% принос за ръста на вноса) и инвестиционните стоки (4.0% принос). Вноса на тези основни групи стоки е нараснал съответно с 18.7% и 15.8%. Това нарастване се дължи най-вече на увеличения внос на руди, текстилни материали, машини и апарати и транспортни средства.

Вносът на потребителски стоки нараства с 16.2%, а на енергийните ресурси с 8.0% (главно поради нарасналия внос на въглища – с 65.9% и масла – с 60.8%).

Графика 8: Внос, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Запазва се водещото място на Европейския съюз в търговията на България (56.6% от износа и 49.3% от вноса на страната). Водещи търговски партньори по отношение на износа са Италия (с 14.3% дял от износа за периода януари-ноември), Германия (10.8%), Гърция (10.3%), Турция (9.2%). Бързо расте износът за Китай (331.7% изменение спрямо същия период на 2002 г.) и Хърватска (148.2% изменение). При вноса най-голям дял има Германия (14.2%), следвана от Русия (13.0%) и Италия (10.2%). Най-бързо е нараснал вносът от Хърватска (101.7%), Бразилия (74.4%) и Китай (67.1%).

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в България през периода януари - ноември 2003 г. възлизат на 1319.1 млн.щ.д. Увеличението спрямо същия период на 2002 г. е с 496.8 млн.щ.д. (60.4%).

Значително нараства привлеченият нетен друг капитал. През разглеждания период той е в размер на 632.9 млн.щ.д., като нараства с 400.8 млн.щ.д. спрямо съответния период на 2002 г. (232.2 млн.щ.д.) В резултат на това неговият относителен дял в общия размер на ПЧИ се увеличава от 28.2% на 48.0%.

Графика 10: Преки чуждестранни инвестиции, януари-ноември, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

От общия размер на чуждестранни инвестиции през първите единадесет месеца на 2003 г. най-голям е процентът на тези от Унгария – 27.9%, Гърция 15.8% и Швейцария – 14.7%.

По икономически отрасли най-много са чуждестранните инвестиции в търговия и ремонт – 28.8% от общия размер на ПЧИ, транспорт, складиране и съобщения – 20.7%, преработваща промишленост 20.7%, операции с недвижими имоти 8.9% и финансово посредничество 7.8%

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Общият държавен и държавно гарантиран дълг в края на декември 2003 г. възлиза на 8441.3 млн. евро (47.8% от БВП). Външният публичен дълг е в размер на 7295.4 млн. евро (41.3% от БВП), като намалява с 858.7 млн. евро спрямо края на 2002 г. (8154.1 млн. евро, 49.1% от БВП). Вътрешният държавен дълг е в размер на 1145.9 млн. евро и представлява 13.6% от общия държавен дълг.

В резултат на извършения в края на ноември валутен суоп със Световната банка с оригинален размер 100 млн.щ.д., във валутната структура на дълга настъпиха известни изменения. В края на декември намаля делът на дълга в щатски долари с 2.1 процентни пункта (42.3% в края на м. декември). Задълженията в евро се повишиха от 33.0% в края на ноември на 34.9% в края на декември. Дългът в други валути възлиза на 13.8%, а в лева на 9%.

Графика 9: Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерство на финансите

Най-голям относителен дял в структурата на държавния дълг по видове кредитори има дългът в глобални облигации (заменили част от брейди книжата) и еврооблигации – 24.1%, следван от дълга към Лондонския клуб (брейди облигации) - 22.4%, вътрешен дълг (Държавни ценни книжа) - 13.6%, дълг към Международния валутен фонд – 11.1% и дълг към Световната банка 10.3%.

Извършените плащания през годината по държавния и държавногарантирания дълг възлизат на 1131.5 млн. евро, от които по вътрешния 410.8 млн. евро (60.7 млн. евро за лихви и отстъпки) и по външния 721.2 млн. евро (392.4 млн. евро погашения по главници).

Получените външни заеми за годината възлизат на 433.5 млн. евро, в резултат на което нетното външно финансиране към края на декември е 41.1 млн. евро. За периода януари – декември 2003 г. най-големи външни кредитори са Световната банка – 151.2 млн. евро и Международния валутен фонд – 131.2 млн. евро.

Таблица 2: Основни макроикономически показатели, 1996-2002