Развиващите се страни, в частност тези, които са източник на най-големи мигрантски потоци към страни от ОИСР от средата на 20-ти век, желаят да се интегрират по-добре в световната икономика. Подновеният интерес към трудовата миграция, международното движение на квалифицирани  работници и увеличението на броя на чуждестранните студенти са елементи на глобализацията на миграционните процеси. В този смисъл връзките между миграцията и развитието могат да бъдат фокусирани около три главни теми: парични потоци от емигрантите към родните им места, завръщане на емигрантите и по-доброто използване на човешкия капитал, така че да се подпомогне икономическото развитие на страните-източници на емигранти. Международната конференция в Маракеш акцентира върху първата от тези теми: паричните постъпления от емиграцията и икономическото развитие на страните-източници на емигранти.

Постъпленията от емиграция през 2004 г.  в няколко от тези страни, оценени на 126 млн. долара от МВФ, надвишават размера на официалната помощ за развитие /ODA – Official development aid/, а понякога  и този на преките чужди инвестиции или прихода от износ на стоки и услуги. Паричните потоци от емигрантите представляват значим източник на твърда валута за развиващите се страни, понякога покривайки няколкомесечен внос. Проблемът за емигрантските преводи и силното им нарастване през последното десетилетие привличат все по-голям интерес от страна на международни организации (МВФ, Световната Банка, ОИСР), в период на леко намаляваща по размер официална помощ. Според някои анализатори парите от емигрантите, които могат да бъдат разглеждани като структурирани финансови потоци, могат да допринесат за намаляване на бедността, представляват важен източник на твърда чужда валута за икономическо развитие, или съпътстват нарастващите чужди директни инвестиции, които са източник за развитие и създаване на работни места.

Конференцията в Маракеш на първо място подчерта факта, че що се отнася до макроикономическите показатели, паричните потоци от емигрантите са по-големи в страните с нисък доход или в ниските нива на средния доход, сравнено с други развиващи се страни. Освен това тези парични потоци са неравно разпределени между различните региони, като Азия получава лъвския пай, следвана от Америка и далеч след нея - Африка. Преглед върху скоро правени проучвания на парите от емигранти към родните им страни и развитието на тези страни, показват, че те безспорно допринасят за подобряване на условията на живот на мигрантите и техните семейства, но свидетелствата за тяхното положително влияние върху страната не са толкова очевидни. Всъщност различията в персоналните характеристики  и икономическо състояние на емигрантите и начинът, по който те използват своите спестявания, прави привличането и масовото ориентиране на тези средства към икономическото развитие на родните им страни много трудно.

Намаляването на разходите по трансфери на средства от емигрантите към родните им страни е анализиран задълбочено  на базата на опита на страни от ОИСР (Гърция, Италия, Мексико, Португалия и Турция, но също така Филипините и Мароко). Набляга се на решаващата роля на банковата система, както и на най-добрите практики за намаляване на разходите по трансфер на тези средства. В случая на Португалия, частните банки са привличали по-голямата част от парите и те са били трансферирани на относително ниски цени. В Турция системата е по-сложна. Тя е базирана на мрежа от турски банки в чужбина и от спестовни банки в страни, където парите се акумулират (най-често Германия). Турската Централна Банка плаща голяма част от трансферните разходи на емигрантските пари до Турция. По време на конференцията с примери от Португалия (Caixa Geral de Depositos) и Мароко (Banque centrale populaire du Maroc) бе демонстрирано, че емигрантите не са считани само за източник на твърда чужда валута, но и за клиенти, които могат да се възползват от всички услуги на банката. Последствията не се изразяват само в намаляване на трансферната цена, но и в канализиране на част от парите към продуктивно инвестиране. В противен случай при провал в банковата система или при липса на доверие в банките, водещата позиция се заема от посредници като ‘Western Union’, дори разходите за трансфери да са доста високи. Всъщност емигрантите предпочитат да разчитат на благонадеждно обслужване, което позволява бързо доставяне на средствата до получателите.

Възползването от новите технологии също може да доведе до намаляване на цената и да засили сигурността на трансферите. Развитието на нови технологии увеличава конкуренцията между доставчиците на банкови и финансови услуги както в изпращащите, така и в получаващите страни. Богатият и разнообразен опит на Equitable PC Bank във Филипините позволява да се получат ценни уроци в това отношение. Тази банка предоставя широк спектър от услуги, свързани с паричните потоци от емигрантите, здравни застраховки и застраховки “Живот” и образование за деца, на бъдещите емигранти  които се представят пред администрацията, отговорна за изпращането на филипинци в чужбина. Нарастващият интерес към парите на емигрантите и използването на нови технологии е илюстрирано и в презентациите на Мастър Кард Груп и Интер-Американската Банка за Развитие. Последната е заинтересована по-специално от емигрантите с корени в Латинска Америка и Мексико.

Конференцията в Маракеш разкри, че разнообразието в персоналните характеристики и икономическото състояние на емигрантите, както и начините по които те използват своите спестявания, прави привличането и насочването на тези спестявания към икономическото развитие на родните им страни много трудно. Паричните потоци са частни трансфери и включените спестявания принадлежат на емигрантите и техните семейства, които решават как да ги разпределят. Много опити за насочването на тези средства към развитието са бивали неуспешни, защото не са успели да вземат в предвид първенството на личния избор. Съществуват, обаче, успешни практики, чиято цел е да помогнат на емигрантите да направят по-добър избор, да добият увереност и да разчитат на изградените мрежи в чужбина и родните им страни, да отделят средства за използване от отделни индивиди, техните семейства, и за социално и икономическо развитие като цяло.

Всъщност, най-добрият начин за максимизиране на влиянието на паричните потоци от емигрантите върху икономическия растеж на развиващите се страни е да се приложат стабилни макроикономически политики и добри практики на управление, както и стратегии за развитие включващи всички икономически субекти. Добро управлението, стабилната банкова система, зачитането на частната собственост, експортно-ориентирана търговия и стратегия за чужди директни инвестиции, са предпоставките за повишаване на ефективността от използването на парите емигрантите в перспектива на икономическо развитие. Държавата играе основна роля в изграждането на тези ключови стълбове за икономически растеж, подкрепена от международната общност. Паричните потоци от емигрантите не са взаимозаменяеми нито с официалната помощ за развитие, нито с чуждите преки инвестиции.

Конференцията показа, че изкуственото разделение между “ползотворно и неползотворно” използване на паричните потоци от емигрантите трябва да бъде преосмислено. Паричните потоци се използват за намаляване на бедността в домакинствата и за задоволяване на основни нужди, но също така и за увеличаване на инвестирането в здраве и образование, т.е. подобряване на човешкия капитал в родните страни на емигрантите. Съществува важно полово измерение при такива инвестиции в човешки капитал.

Най-накрая, за да могат парите от емиграцията да играят по-важна роля в икономическото развитие на страните от които произлизат емигрантите, силно се препоръчва да се разпространява информация за каналите на паричните потоци и възможностите за инвестиране и да се въведе обслужване на едно гише с цел предоставяне на информация на всички етапи от емиграционния процес. Политиките трябва да подкрепят и съпровождат мигрантите, които желаят да се захванат с предприемачество. Ако се разработят специални схеми за стимулиране, те трябва да бъдат отворени както за мигранти, така и за не-мигранти.

Освен паричните потоци, мигрантите правят и други, невидими трансфери към родните си страни: икономическо поведение, знания и ноу-хау, както и социален и културен обмен. Многобройни примери, основно от Мексико и Мароко, показват, че мигрантите не само допринасят за финансирането на местната инфраструктура (електрификация, водни запаси и напояване, пътно строителство, медицински центрове и училища), но това е съпроводено с дълбоки промени в начина на живот и традиционното местно управление. Процес допускащ участие на всички икономически субекти (емигранти, селища, местни власти), представлява най-добрата гаранция за поддържането на инфраструктурата и продължаващите ползотворни проекти. Трябва да се обърне повече внимание на гражданското общество и частните инициативи както в страните-източници, така и в страните приемащи мигранти. Също така, важни са и децентрализираните процеси на сътрудничество и ролята на местната власт, научната общност и на емигрантите от второ поколение.