В първата част от поредицата как се управляват и как се изразходват публичните средства бяха представени новите правила, по които е съставен Бюджет 2014, приет вчера на второ четене. Министерствата и ведомствата вече няма да могат да извършват разходи и да поемат нови задължения за разходи за текущата година, извън определените им тавани. Това се отнася и за държавните предприятия, получаващи бюджетна субсидия. Сега втората част от поредицата е посветена на държавните фирми и как се управляват техните пари.
Формално на 8 декември изтече срокът, определен в Правилника на служебния кабинет за упражняване правата на държавата в търговските дружества и по-конкретно в частта му за банковото обслужване на държавните фирми. Според Постановление 127 на кабинета "Райков", фирмите с над 50% държавно участие трябва да разпределят депозитите си в най-малко 4 банки. Причината - да няма концентрация на паричен ресурс само в една финансова институция.
"Обобщените данни ще бъдат готови до края на годината", обяви министърът на финансите Петър Чобанов. Това се оказа повод за съмнения, че се бави процесът на преразпределение на държавните пари в банките. Липсата на изчерпателна информация от ведомствата кои държавни фирми са обявили обществени поръчки за избор на банки, породи опасения, че се правят опити за бойкот на премиера, който настояваше не само да се спази срокът, но и да се съкрати. И с основание, защото до крайния срок, 8 декември, не е ясно дали са обявени търгове от големи държавни фирми като БЕХ, НЕК, АЕЦ „Козлодуй”, "Булгаргаз" от системата на Министерство на икономиката и енергетиката, както и от „Български пощи”, НК "Железопътна инфраструктура", летищата в София, Варна и Бургас, пристанищата във Варна и Бургас от системата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Нормативните пробойни
Още при встъпването си в длъжност правителството обяви, че ще спази новите правила за банковото обслужване на държавните фирми. Те обаче не се отнасят за всички свободни средства, като например транзитни, разплащателни и други сметки за оборотни средства, с които възложителите не могат да се разпореждат самостоятелно, а само за депозитите (нетната експозиция). Това е и първата пробойна в подзаконовия акт, който кабинетът "Орешарски" прие като наследство от служебното правителство на Марин Райков.
След консултация с държавните дружества вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че трябва да се направят нормативни промени. Заедно с министъра на финансите Петър Чобанов тя внесе проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Причината беше, че няма определение на термина „парични средства”, които да се включат при изчисляване на нетната експозиция, както и още други смущаващи ръководствата на държавните фирми разпоредби. В тях се включва и изключването на търговските дружества в производство по ликвидация или несъстоятелност от обхвата на Правилника.
Другият съществен дефект в Постановление 127 на служебния кабинет е свързан със сумите. Те със сигурност няма да бъдат оповестени, а само процентът на нетната експозиция на предприятието в съответната банка. Противното ще бъде нарушение на законови разпоредби, свързани с банковата и фирмената тайни - независимо от това, че в конкретния случай става въпрос за публични средства.
Изкривените данни
Шумът на определени кръгове, настояващи преразпределянето да се случи на всяка цена, е много по-голям, отколкото реалният финансов ефект. По данни на Министерство на финансите (МФ) за първите девет месеца на 2013 г. от всичките 249 държавни фирми само половината от тях – 127 дружества, генерират приходи за 480.4 млн. лв. От друга страна 92 държавни предприятия са отчели загуби, които общо възлизат на 261.8 млн. лв. В същото време българските държавни компании като цяло са в много тежко финансово състояние и с огромни задължения.
Според обявените неотдавна от заместник-финансовия министър Людмила Елкова данни, техните задължения към края на септември възлизат на около 9.8 млрд. лева. От тях близо 5 млрд. лева са краткосрочни дългове. При тази ситуация много малко компании имат възможност да заделят пари за депозити. Статистиката на БНБ за третото тримесечие показва, че депозитите на сектор Нефинансови предприятия възлизат на 15.195 млрд. лв. (18.9% от БВП) и на годишна база се увеличават с 6.2% при 1.4% годишен ръст в края на второто тримесечие. Само малка част от тези пари са на държавни предприятия.
Според обобщените данни на всички министерства, към май 2013 г. дружествата с преобладаващо държавно участие държат общо малко над 860 млн. лева на депозити в 19 от всичките 30 банки и банкови клонове в България. Сумата представлява незначителните 5.6% от всички привлечени депозити в българските банки.
Това развенчава мита, че преразпределението се бави, защото то застрашава банковата система и има опасност някои банки да изпаднат едва ли не в ликвидна криза. Единственият риск е за онези дружества, които държат в една банка повече от държавно гарантираните суми от 100 000 лева, но само ако въпросната кредитна институция изпадне в несъстоятелност.
При изключително доброто състояние на банковата система, потвърдена от управителя на БНБ Иван Искров на празника на банкера преди броени дни, това е нереалистична хипотеза. Като се съпоставят данните от отчетите за третото тримесечие на 2013 г. на сочените за привилигировани банки за държавните пари като КТБ, ЦКБ, СИБанк, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка и Инвестбанк, с данните за депозитите на държавните фирми в тях, с информацията от месец май на сайтовете на министерствата за депозитите на държавните фирми в отделните банки, става ясно, че делът на депозитите на държавните дружества от общо привлечените депозити на нефинансови предприятия е нищожно малък.
