Модернизацията на ВВС и ВМС – поредната дупка в бюджета

05.06.2016 | 15:30
по статията работи: econ.bg
Разходите за военни нужди не са приоритетни за бюджета
Модернизацията на ВВС и ВМС – поредната дупка в бюджета
Снимка: Wikipedia

Този четвъртък парламентът гласува и одобри започването на преговори за покупка на 16 нови бойни самолета и две нови патрулни фрегати на очаквана обща стойност 3,8 млрд. лева до 2023 г. Това е поредният огромен разход, който парламентът гласува без придружаващ го план за финансовото му обезпечаване – било то от очаквани по-големи приходи или спестявания на разходи.

Проектът на МО за модернизацията на ВВС планира закупуване на общо 16 самолета в периода 2016 – 2023 г. . Често цитираната в медиите сума от 1,5 млрд. лв. всъщност е направеният разчет за закупуването на първия транш от 8 самолета до 2021 г., но проектът на МО всъщност предвижда закупуването на още 8 самолета на втори етап, което трябва да се случи между 2022 и 2023 г. При сключен договор до края на 2016 г., придобивката на първите 8 (или повече, според финансовата възможност) от въпросните самолети трябва да се осъществи между 2018 и 2021 г., а на вторите 8 - между 2022 и 2023 г. Проектът за модернизация на ВМС пък планира придобиването на две фрегати, за които се предвиждат разходи от 820 млн. лв. накуп или разсрочено през следващите четири години. В крайна сметка общата сума на двата проекта възлиза на 3,8 млрд. лв. нови капиталови разходи за отбрана през следващите 7 години.

Веднага изниква въпросът откъде ще бъдат взети тези 3,8 милиарда лева? Самите управляващи явно нямат представа, защото според думите на депутатът Владимир Тошев от ГЕРБ парламентът просто е одобрил проектите „по принцип“, а търсенето на нужните финансови средства тепърва предстои. И така за пореден път се планират разходи без да има каквато и да е яснота откъде ще дойдат приходите за тяхното покриване. Именно поради тази тенденция първо да се харчи, а после да се мисли, бюджетът е в дефицит от седем години насам. Дефицит, който се очаква да се задържи до 2019 г. и това е преди в сметките да бъдат включени подобни колосални разходи за отбрана.

Таблица 1: Разходи за закупуването на нова военна техника по проектите за модернизация на ВВС и ВМС по години:

Години

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

Разходи за закупуване на бойни самолети (млн.лв.)

10

200

200

200

440

450

1500

Разходи за закупуване на фрегати (млн. лв.)

164

246

246

82

82

0

0

Общо допълнително натоварване на държавния бюджет (млн. лв.)

174

446

446

282

522

450

1500

Източник: Народно събрание

Какви са мотивите за тези харчове? В самите проекти (виж тук и тук) пише, че новите изтребители и патрулни кораби са необходими за изпълнението на задълженията по членството ни в НАТО. В проекта за закупуването на изтребители обаче е отбелязано, че за да покрием задълженията си по мисията по контрол и охрана на въздушното пространство в мирно време на НАТО (т.нар. „Air Policing”), закупуването на нови машини всъщност не е абсолютно необходимо. Според текста основното задължение може да бъде покрито и просто чрез подновяване и поддръжка на 16-те броя функционални изтребителя МиГ-29, с които ВВС разполага към момента. Дори е направена прогноза колко ще струва поддръжката на старите машини до 2030 г. и цялата сума възлиза на 1,66 млрд. лв., т.е. почти наполовина по-малко от парите, които ще бъдат изхарчени за закупуването на нови машини в двойно по кратък период от време.

Всъщност целият казус опира до това, че военната техника на армията е стара и изостава по някои от техническите изисквания на НАТО. Но ще се отнася до тези изисквания, ние изоставаме по тях от години и санкции за тяхното неизпълнение не съществуват. Военната техника на българската армия е в много лошо състояние и модернизация определено е необходима, но въпросът е дали тази модернизация трябва да е приоритет в настоящия фискален климат на хронични дефицити, и ако е така, как най-оптимално може да бъде финансирана и осъществена.

Нека не забравяме, че годишният бюджет на Министерството на отбраната е малко над 1 млрд. лв., т.е. средните годишни разходи по тези проекти за следващите седем години се равняват на около 50% от всички финанси, с които МО разполага. И от този 1 млрд. лева в закона за държавния бюджет за 2016 г. 948 млн. са предвидени за текущи разходи. В този контекст е ясно, че финансите за покупката на въпросните самолети и фрегати няма как да се осигурят със спестяване на разходи на МО или пренасочването на средства от други пера по бюджета на министерството.

В крайна сметка всичко опира до това приоритетни ли са тези разходи за модернизация на ВВС и ВМС или не са. При наличието на хронични бюджетни дефицити е изключително важно разходите на министерствата да бъдат разделени на приоритетни и неприоритетни и да се харчи само за най-приоритетните проекти докато финансите не бъдат балансирани. Ако модернизацията на ВВС и ВМС не е приоритет и реално не се налага, то защо въобще се приемат тези проекти? А в случай че е, то тогава е редно, преди да бъдат гласувани и приети разходи за нейното осъществяване, да има някаква яснота откъде ще бъдат набавени необходимите ресурси.

Статията е публикувана от Института за пазарна икономика. Автор: Георги Вулджев.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 22.11   1497 г. – Вашко да Гама достига нос Добра надежда. 1906 г. – На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при...