Септември месец е поредният важен етап от развитието на израело-палестинския конфликт. Желанието на палестинската страна да получи статут на независима държава ще използва срещата на страните членки на Организацията на обединените нации (ООН), за да постави отново на дневен ред един проблем, който вече няколко десетилетия стои отворен и всеки опит за намиране на решение става повод за кръвопролития. Израел реагира остро на това желание и изразява несъгласието си с реализирането му.

Днес (8 септември) представители на палестинската автономна власт връчиха
на представителството на Организацията за освобождение на Палестина (ООН) на Западния бряг в Рамала официално съобщение, че започват кампания в подкрепа на идеята световната организация да признае Палестина за свой пълноправен член. В писмото към генералния секретар на ООН Бан Ки-мун се отправя призив "да положи всички възможни усилия за постигане на справедливите стремежи на палестинския народ".

Кампанията включва поредица от мирни събития от днес до 21 септември, когато се открива есенната сесия на Общото събрание на ООН. На 23 септември се очаква пред Общото събрание реч да произнесе палестинският президент Махмуд Абас.

Защо сега

Решението на Палестина да подаде молба да бъде приета като пълноправен член на ООН е подкрепено от Арабската лига, Ислямската конференция и Африканския конгрес. Тази стъпка бе приета и в централния съвет на ООП и Изпълнителния комитет на ООП, които де юре са легитимните палестински институции. Зад това решение застава и палестинският народ.

Въпреки това САЩ и някои страни от Европейския съюз (ЕС) настояват за постепенно уреждане на израело-палестинския конфликт. Тази идея има поддръжници и в самата Палестина. Причина за този страх е, че това действие ще противопостави палестинците на САЩ и страните от ЕС, които са основни донори за бедстващото население в палестинските територии. Тук е важно да се отбележи, че преди месец от САЩ обавиха, че ще спрат финансирането на всяка една от организазциите в ООН, които се застъпят за палестинската кауза.

Още преди две години са обявени програми за изграждане на институции в Палестина, които да поемат демократичното управление на държавата и срокът на тези програми изтича през септември. Това е станало със съгласието на САЩ и ЕС, които чрез финансиране на тези програми са подкрепили палестинците.

В същото време посланикът на Палестина у нас д-р Мохамед ал-Мабдух припомни в интервю пред в. "Новинар", че още през април и май управлението на Палестина е получило похвали от Централната банка и Комисия към ООН, че институциите й функционират по-добре от тези в много други страни.

В подкрепа на тази теза е и фактът, че по-голямата част от държавите са пристъпили към повишаване на дипломатическите представителства, които са вече мисии на Палестина, а не на ООП, а главите на мисиите са посланици и връчват акредитивни писма. "В ЕС казваха, че когато дойде времето, ще признаят независима Палестина като пълноправен член на ООН. Времето дойде според нас", уверява Мабдух.

Опасността идва и от факта, че Израел продължава да осъществява своята колониална политика, а това може да взриви отново региона. Факт, който беше посочен и от израелския посланик у нас Гендлер, който заяви в интервю за Econ.bg, че стъпката, която палестинците искат да предприемат през септември, е агресивна, едностранна и е срещу всички досегашни договорености с Израел. "Ние се противопоставяме и ако те продължават по този начин, в края на краищата просто ще възпрепятстват мирния процес и това ще увреди нещо добро, което искаме да започнем", заяви Гендлер. Според него е много голяма вероятността хората от Западния бряг на река Йордан (двете области Юдея и Самария - бел.авт.) да не разберат правилно това, което се случва, и там да има въстания и протести, което ще се превърне в пречка за мира.

Така докато палестинският посланик заявявява, че "Палестина иска да реши този конфликт чрез варианта за съществуване на две държави", то посланик Гендлер е категоричен: "Никой няма да подкрепи Палестина. Всъщност палестинците няма да постигнат нищо друго, освен да бият тъпана".

Политиката на Израел е на протакане на процеса, докато палестинците искат да върнат проблема по-скоро там, където е създаден. "Ние бяхме лишени от правото за самоуправление, бяхме в неравностойно положение в преговорите с Израел и това му даде възможността да извършва конфискация на повече земи. Нашето обръщение към ООН не замества преговорите с Израел. Ние ще седнем на масата на преговорите, но
когато всяка държава знае границите си, и ще искаме изтегляне на израелските войски", заяви Мохамед ал-Мабдух.

Единственият шанс на мира наистина е отново сядане на масата на преговорите, но палестинците изглежда не виждат решението в своя полза, тъй като така или иначе по техните земи се зачита правото на по-силния, а с помощ от САЩ и повечето страни от ЕС, този двубой е неравностоен за Палестина.

Близкоизточният квартет (това е обединение на САЩ, Руската федерация, Европейския съюз и Организацията на обединените нации за урегулиране на мирния процес за решаване на израелско-палестинския конфликт. Групата е основана през 2002 г. в резултат на ескалиралото напрежение в Близкия Изток - бел. авт.) също определи септември 2011 година за краен срок за приключване на преговорите, но в същност тази година нямаше преговори. "Всекидневно се завземат земи, извършват се въздушни нападения, Газа е в блокада и е крайно време да се даде думата на правото. Ние не искаме повече от това, за което има световен консенсус. Още в споразуменията от Осло се прие да има независима Палестинска държава. Сега ще има ситуация на пробен камък за искреността на държавите, подписали такива споразумения. И това не е въпрос на интереси, а въпрос за живота на 11 млн. палестинци", коментира Мабдух.

Хамас

На фона на недоверието в дипломацията между двете страни, Хамас, като ислямска организация еволюирала до политическа пария, става спорадичен повод за нови конфликти или замразяване на преговорите.

Въпреки обвиненията движението еволюира от крайно радикално, целящо унищожението на Израел, до чисто политическо движение, чиято основна цел е мирното съществуване на две държави на територията на историческа Палестина с една обща столица Йерусалим. Тази еволюция в организацията обаче не е призната от израелска страна, от Запада и от американския президент Барак Обама.

Условието Хамас да бъде призната като страна в политическите преговори е да се съобрази с правилата на Израел и Близкоизточния квартет.

Дори и да не се признава от важните страни, организацията има много малко общо с вида си от 1987 г., когато е основана, а след 2006 г. година еволюира във функционираща опозиционна партия като след изборите от същата година стана и управляващата партия в Газа.

Икономическите аспекти

Докато протака процесите за установяване на двете държави на територията на историческа Палестина, Израел е сложил ръка на Червено море и е облагодателстван от туризма, който активно се развива там. Страната набира все по-голяма икономическа сила, което се отразява и на чисто политическите процеси, от които пък зависи приемането и утвърждаването на Палестина като независима държава. За мащабите на
икономиката на израелската държава може да се съди и по факта, че това е петата страна в целия свят по въоръжение. В този омагьосан кръг палестинците са вечните губещи.

"Израелската окупация цели да не се изгражда палестинска независима икономика, същевременно затваря пунктовете между двете страни, като това изолира Палестина и от външния свят, което има изключително негативно отношение за палестинската икономика", обясни д-р Мабдух пред Econ.bg.

Очаквания от България

И Израел, и Палестина очакват подкрепа от страна на българската държава за предстоящото гласуване в ООН. Палестинците вярват, че България, която веднъж вече е признала Палестина през 1988 година, ще го направи отново. Докато от страна на Израел очакванията са по-категорични, особно след посещението у нас на израелския премиер Бенямин Нетаняху по-рано тази година. "Сигурен съм, че България няма да подкрепи искането на Палестина", беше категоричен посланик Гендлер.

Дали септември месец ще бъде развръзката на конфликта, продължил десетилетия наред, или просто ще задълбочи различията между израелци и палестинци, предстои да видим.