НАЦИОНАЛEН ДОКЛАД ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА – БЪЛГАРИЯ 2003

"Селските райони: преодоляване на неравнопоставеното развитие"               

Селските райони имат шансове за равнопоставено икономическо развитие

Националният доклад за развитието на човека за 2003 представя за пети път анализ на въведения през 2000 г. Индекс на човешкото развитие за 262 общини в страната. В допълнение към индекса и класацията на общините в рамките на 28-те области, за първи път е изготвена типологизация на отделните общини. Те са обособени по противоположни показатели. Целта на анализа е да обособят основните черти, по които общините се различават една от друга и да покаже за кои общини тези  типологии са най-характерни.

Урбанизиран тип – селски тип

Показатели: Учещи в средно образование на 1 училище; Стоманобетонни жилища на

100 жилища; Дял на населението с образование над средното; Дял на регистрираните безработни с висше образование; Относителен дял на население в селата; Дял на канализираното население от общия брой; Дял на собствените приходи; Дял на обслужваното от СПСОВ население от общия брой; Гъстота на населението човека/км2.

Турски тип – български тип

Показатели: Българи; Турци; Сключени бракове на 1000 ч.; Грамотност; Естествен прираст на 1000 ч.; Телефонни постове на 100 души.

Планински тип – равнинен тип

Показатели: Дял на горски територии от общата; Дял на земеделски територии  от общата; Средна н.м.в. (м); Дял на обработваеми площи от земеделските; Дял на населението на режим на водоползване от водоснабденото население.

Индустриален тип – неиндустриален тип

Показатели: Средна работна заплата; Нетни приходи от продажби / жител (хил.лв.); Емисии на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси - Серни окиси (тонове) на човек; Образувани производствени (неопасни) отпадъци (тонове) на човек; Дял данъчни приходи от общите; БВП  (лева на глава от населението).

Тип "ромска" безработица

Показатели: Роми; Дял на регистрираните безработни до 24 години; Възрастово заместване (0-14 г. /15-64 г.); Равнище на регистрираната  безработица; Дял на дългосрочно безработните.

Тип – добър образователен обхват

Показатели: Записваемост в първите две степени; Регистрирани читатели в читалищата – бр. на 1000 ч.

Тип – добър демографски облик

Показатели: Коефициент на детската смъртност; Очаквана продължителност на живота; Механичен прираст на 1000 ч.

Докладът за човешкото развитие се основава на официални данни на НСИ и социологическо проучване, което е проведено върху национално представителна, двустепенна, случайна, поименна извадка, включваща общо 1432 интервюта, 629 от които в села. Интервютата са проведени по метода "лице в лице" по стандартизиран въпросник от АСА в периода февруари – март 2003 г. Проведени са фокус групи с представители на местни институции, аграрния бизнес, неаграрния бизнес и жители от населените места с. Труд (община Марица), с. Сатовча (община Сатовча), гр. Червен бряг, гр. Белослав, гр. Вършец и гр. Кирково.

Необходими са мерки за насърчаване на инвестициите в неаграрни сектори, алтернативи за заетост извън селското стопанство, съживяване и разнообразяване на икономиката и не на последно място -  добро местно управление в условия на финансова децентрализация.

Селските райони в България са пресечна точка на множество проблеми, които фрагментират човешкото развитие в страната. Икономиката в тези райони е белязана от висока безработица, ниска ефективност, моноотраслова структура и раздробеност на собствеността върху земята. Тази характеристиката е валидна за 81% от територията на България и 43% от нейното население, които са изтласкани в периферията на развитието, предупреждава докладът на Програмата на ООН за развитие, озаглавен "Селските райони: преодоляване на неравнопоставеното развитие". 

За първи път от 1995 година насам, най-авторитетното издание на ПРООН – Националният доклад за човешкото развитие – подлага на експертен анализ и представя за обществен дебат състоянието на селските райони в страната.

Белезите на изоставането

В условията на стабилна макроикономическа среда през последните години, аграрният сектор намалява своя относителен дял в общия доход, генериран от българската икономика. Делът на селското стопанство в общата брутна добавена стойност (БДС) спада от 18,8% през 1998  г. на 12,5% през 2002 г. Намаляването на аграрния дял в БДС не е непременно знак за криза в сектора. За сравнение - в Полша, Унгария, Литва и Словакия БДС от селското стопанство е около 5%.

Тревожното е, че намаляването на аграрната заетост не показва значително повишаване на ефективността на труда в сектора. Обратно, селското стопанство е секторът с най-ниско ефективен труд в страната - 73 % от ефективността на труда в цялата българска икономика.

Селското стопанство е важен, но частен икономически отрасъл.

Изоставането на аграрния сектор не би било проблем за развитието на селските райони, ако на негово място възникваше друга икономическа дейност.

Диверсификацията на местната икономика обаче е много слаба. Малкото хора в работоспособна възраст извън селското стопанство в селата са или безработни, или заети в публичния сектор, или работят в близкия малък град. Тъй като мнозинството от хората в селските райони не се занимават с пазарно земеделие, за тях е особено важно всички подпомагащи програми – национални и европейски -  да създават заетост чрез инвестиции в аграрни и неаграрни производства. Докладът на ПРООН препоръчва координация между специализираните програми за подкрепа на селските райони като САПАРД и фонд Земеделие и програма ФАР – Икономическо и социално сближаване, ФАР – Трансгранично сътрудничество, както и с програмите към МТСП, МРРБ и Министерството на икономиката. Освен, че могат да генерират заетост, чрез взаимодействието си те могат да стимулират самообединение и преструктуриране на дребните стопанства.

Дори сред тези, които са регистрирани земеделски производители 38,2% разчитат на друга, неселскостопанска дейност, а едва 27,3% залагат предимно на приходи от селското стопанство. Има ли някаква "друга", тайнствена икономика, която поддържа оцеляването на хората в селските райони, питат авторите на националния доклад за човешко развитие.

Отговорът е красноречив: Другата дейност в селата е всъщност основана на социални трансфери  или на заетост в публичния сектор -  39,6% е делът на социалните плащания в паричните доходи на хората от селата, докато в градовете този процент е 27%. Пенсиите съставляват 35,2% от доходите в селата. В много села хората на трудови договори се броят на пръсти. Анкетите регистрират ниска нагласа за промяна на икономическата активност. Въпреки това, докладът препоръчва съживяването и разнообразяването на икономиката на малките съседни градове като един от ключовете за възраждането на селските райони.

Хората от селата компенсират ниските си парични доходи с високи натурални доходи от домашните стопанства. Самозадоволяването от домашното стопанство се е превърнало едва ли не в неотменна ценностна характеристика на националното развитие. Но в същото време очертава разграничителната линия между модерната градска България и допазарната България от селата.

Там, където няма алтернатива на пазара на труда, има безработица.

Средното равнище на безработица в петте области с най-висок дял на селско население е два пъти по-високо от нивото на безработицата в петте области с най-висок дял на градско население (12,3%).

Анализът в доклада на ПРООН показва още, че раздробената собственост върху земеделската земя не води непременно до стопанисване на раздробена земя. Показателни са обаче притесненията на хората, че стопанисването на уедрената земя става чрез методи, които са не винаги законни  и не дават сигурност нито за фермерите, нито за собствениците. Най-естественият начин за уедряване на земята би бил покупко-продажбата. Пазар за земеделска земя в България няма. Цената на земеделската земя в България е около 10 пъти по-ниска в сравнение със страните от ЕС.

По-доброто планиране и по-добрата инфраструктура могат да бъдат резултати от уедряването на земята. В този процес обаче трябва да са въвлечени местните власти и  заинтересуваната местна общност. Докладът на ПРООН се застъпва за цялостна децентрализация на дейностите и управлението на държавните институции на общинско и областно ниво в условия на пълна финансова децентрализация.

Има ли демографска "криза" в  селата?

• В селските райони живеят  43% от жителите на страната. Обезлюдяването на българските села намалява, но всеки четвърти жител в тях е над 65 години. По прогнози на Отдела за население на ООН селското население в България няма да спадне под 29% през 2020 г.
• На областно ниво най-висока концентрация на население над 65 г. има в областите Видин (24,28%), Монтана (22,74%), Ловеч (21,16%), Габрово (20,48%) и Перник (20,48%).

Графика 1: Средна възраст на населението в селата и градовете

Източник: НСИ, 2003

• Вътрешната миграция е признак за мобилността на пазара на труда. Ако е в полза на близките до селата малки градове, тя може да се окаже възможен изход за съживяването на селските райони. През 2002 г.  11,2% от хората от селата са търсили работа в малките градове, а 6,1% са работили там и само 3,7% са се решили да мигрират към големите градове.

Неравнопоставен достъп до качествено образование

• През учебната 2003/04 г. във философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" няма нито едно прието дете от селата, а едва 6% са от малки градове.
• 3,8% от децата в селата получават каквато и да е специалност, свързана със селското стопанство, спрямо 4,4% на национално ниво, 6,3% в малките градове и 7,2% в София. Реализацията в аграрната сфера не се приема като успех, а като временен изход, когато няма друга работа.
• Общообразователните училища в България намаляват от 3 289 през 1995/96 г. на 2 720 през 2002/03 г. Особено силно спада броят на общообразователните училища в селата.

Графика 2: Относителен дял на общообразователните училища и завършилите основно образование в селата, (%)

Източник: НСИ

• Като цяло закриването на училищата може да повиши посещаемостта на преместените деца и да подобри обективните условия за по-добро качество на учебния процес. Това обаче изисква усилия за адаптиране на децата в новата учебна и психологическа среда, както и покриване на разходите по пътуването им.

Етническите малцинства "изместват" възрастните хора в селата

• Ромите мигрират най-често в селата, турците – в малките градове, а българите – в големите областни центрове (София, Варна, Бургас, Русе). 46% от ромското и 63% от турското етническо малцинство живеят в селата.
• Прогнозите не изключват етническата карта на България да се припокрие в голяма степен с регионалната карта на бедността.

Графика 3: Работили през последната една година извън населеното място

Източник:ПРООН/АСА, 2003

На село хората живеят по-кратко и страдат от повече болести

Таблица 1. Самооценка на заболяванията

Източник: МЗ/АСА, 2002

• През последните 6 години смъртността в селата е почти двойно по-висока отколкото в градовете. Детската смъртност в селата е 18,2‰ спрямо 12,9‰ в градовете. През 2001 г. са регистрирани 25,5 случая на майчина смъртност (на 100 000 живородени) в селата в сравнение с 16,5 случая за градовете.
• Раждаемостта в селата бележи нарастване от 6,7‰ през 1998 г. до 8,1‰ през 2001 г.

Националният доклад за развитието на човека 2003 показва, че политиките и институциите имат централна роля за развитието на селските райони

Необходима е децентрализация и широко обществено участие в тяхното прилагане

Целенасочени политики и програми.

• Докладът застъпва позицията, че макар да е налице ясна правителствена визия за подпомагащите селскостопански програми, също така е необходим консенсус по приоритетните подотрасли. Откроява се нарастващата нужда да се подобри достъпа до селскостопански субсидии.
• Анализът показва, че определени подпомагащи фондове и програми като Държавен фонд "Земеделие" и програма САПАРД, имат и ще продължават да имат централна роля в развитието на селските райони.
• Докладът се спира подробно върху потенциала на програма САПАРД да бъде основен инструмент за интегрирано развитие на селските райони в предприсъединителния период. САПАРД стои най-близо до философията на европейските структурни фондове, финансиращи по-скоро дългосрочни програми за регионално развитие, а не отделни проекти.
• Дори при наличната добра координация на САПАРД и фонд "Земеделие" на централно ниво, интересът и доверието в програмите следва да нараснат, подобно на обществената оценка за тяхната цялостна ефективност.
• Вземането на решения на централно равнище затруднява комуникацията, намалява доверието и като цяло ограничава достъпа до наличните програми. Проучванията в доклада показват, че оказваната подкрепа ще се възприема като по-прозрачна, отчетна и ефективна когато важните решения в селските райони се вземат със прякото участие на ползвателите на програмите.

Развитието на селските райони изисква трайни усилия за демократизация и децентрализация на държавните институции.

• Докладът се спира задълбочено върху това как различните институции прилагат и изпълняват правителствената политика в полза на селските райони. Анализирайки типовете подкрепа авторите на националния доклад за развитието на човека застъпват тезата, че политиките, основани на участие трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни, винаги в по-широкия контекст на децентрализацията.
• Механизмите за разпределяне на средства, основаващи се на участие, могат успешно да се прилагат при все повече програми и фондове. В контекста на предстоящото членството на България в ЕС, този аспект придобива особено важно значение.

Решението е в по-високото обществено доверие и ангажираност.  Данните от социологическото проучване на доклада показват, че обществеността малко познава и почти не се доверява на институциите.

• Програмите търпят критики най-вече за това, че са далеч от хората в селата, не са съобразени с финансовите възможности на селските стопани, не вземат предвид становищата на селскостопанските производители не осигуряват лесен достъп до информация за потенциалните кандидати.
• 67%и съответно 73% от анкетираните не знаят къде могат да кандидатстват по фонд Земеделие и САПАРД, като добавят, че това е работа на експертите.

Децентрализацията на програмите за подкрепа изисква  общинските власти да имат по-висок капацитет, а местните неправителствени организации да представляват в по-голяма степен интересите на гражданите. Необходима е ясна визия и конкретна програма за предоставянето на повече правомощия, средства и отговорности на местно ниво.

• Интегрираното развитие на селските райони ще зависи в голяма степен от ускоряването на процеса на цялостна децентрализация на управлението в България. Необходима е ясна визия и конкретна програма за предоставянето на повече власт, средства и отговорности на местното ниво. Стратегията за децентрализация следва ясно да разграничи и определя правомощията и ролята на областното и общинското самоуправление.
• Децентрализацията има смисъл, аргументира се докладът, само ако органите на местното самоуправление  съумеят да направят управлението по-ефективно и по-отговорно и да го доближат повече до хората отколкото централните органи. От тук следва, че политиките и произтичащите от тях действия трябва да представляват обществения интерес и да се осъществяват с участието на гражданите.

Европейската перспектива пред селските райони на България

Присъединяването на България към Европейския съюз е шанс за  равнопоставеното и разнообразно развитие на селските райони. Как жизнения стандарт на хората в тях може да стане по-добър, а районите - по-привлекателни за инвеститорите? Само чрез активен обществен дебат, гражданите, институциите и бизнеса могат да изградят визията за българския селски модел в обединена Европа, констатира Националният доклад за човешкото развитие за 2003 г.

Българското селското стопанство в България все още функционира в изкуствена вътрешна и външна среда, която потиска естествените български предимства. В доклада се посочват някои съществени фактори за наличието на такава среда като:

• силното субсидиране на аграрния сектор в Европейския съюз;
• неспазването на високите хигиенни изисквания, на ветеринарните и фито-санитарните норми на ЕС от голям брой български производители;
• предпазването с мита на вътрешните пазари, прилагано и от ЕС, и от България.

В същото време Европейският съюз се ориентира към така наречения "нов модел на европейско земеделие".  Предвижда се част от подкрепата за селското стопанство да се пренасочи към селските райони. Това постепенно ще превърне политиката на развитие на селските райони в основен стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Тази стратегическа промяна трябва да се отчита още в процеса на преговори за членство, посочват авторите на Доклада. Трябва да има съгласие с какво нашата страната може да бъде конкурентна в обединена Европа и как ще прилага Общата селскостопанска политика на ЕС на национално и на регионално ниво.

Какви са конкурентните предимства на българските продукти?

Според анкетните данни, обществените оценки за естествените предимства на българските продукти са изненадващо реалистични. Представата за българската конкурентоспособност се отнася до дребни и нискотехнологични производства (зеленчуци, вино, мляко), а не до едри "индустриализирани" ферми (месо, зърно). Алтернативните производства (билки, мед, селски туризъм) според общественото мнение трябва по-скоро да разнообразяват традиционната селска икономика, но не и да подменят нейните основни приоритети.

Като се основават на официалните статистически данни и на социологическите проучвания, авторите на доклада препоръчват преструктуриране на аграрния сектор, така че в него да останат предимно пазарно ориентирани и жизнени производители. В средно-срочна и дълго-срочна перспектива е реалистично да се очаква България да се специализира в производството главно на така наречения средиземноморски тип  продукти  и по-специално:

• плодове и зеленчуци за пряка консумация;
• преработени плодове и зеленчуци;
• грозде за прясна консумация и за преработка;
• вина;
• дребен рогат добитък и месо от него;
• овче мляко и овчи млечни продукти;
• етерично-маслени продукти и техните деривати, предназначени за хранително-вкусовата промишленост и за козметиката.

През 2004 год. целта на България е да приключи преговорите си за присъединяване към ЕС в частта за селското стопанство. Предстои договаряне по две изключително важни групи въпроси:

• Определяне на производствените квоти за основните земеделски продукти, въз основа на които да се изплащат преки субсидии;
• Договаряне на преходни периоди за въвеждането на законодателството на ЕС.

Голяма част от хората знаят много малко конкретни неща за преговорите по глава "Земеделие".

Едва половината от анкетираните на национално ниво и само 36% от отговорилите в селата могат да посочат определена дата за приемане на България в ЕС. Въпреки това  българското общество има готовност за дебат. Стига той да е по-конкретни аспекти от присъединяването, които засягат вътрешния живот на страната, а не преговорния процес изобщо.

Какво очакват българите от Европейския съюз?

Българите харесват европейския селски модел заради високите хигиенни стандарти на аграрното производство, малкото различия между селата и градовете и законността, която гарантира нормалния бизнес на  фермерите. Според проведеното проучване на ПРООН и АСА Европейския съюз би могъл да помогне на България първо, като отвори пазарите си за българските стоки (59,4%), второ, като осигурява кредити за производства (58,1%) и на трето място, като подпомага модернизирането и хигиенизирането на българското селско стопанство (42,0%). Общественото мнение е излекувано от патерналистични нагласи за усвояване на помощи и европейски фондове. Очаква се помощта да се изразява в конкретни икономически мерки, включително чрез откриване на европейските пазари за български стоки.

Националният доклад за развитието на човека застъпва тезата, че конкурентното предимство на България на пазара на ЕС може да бъде в неконвенционални и трудоемки продукти, които са неизгодни за западноевропейските фермери поради високата цена на труда в ЕС. Ето защо е необходимо държавните субсидии в предприсъединителния период да се насочват именно в такива производства. Развитието на трудоемките отрасли е важно от гледна точка на равнопоставеното развитие на селските райони. Тези  подотрасли създават заетост и могат да окуражават  развитието – включително и обединяването на дребните и средни стопанства.

Националният доклад за развитието на човека  за 2003 анализира изоставането на селските райони като част от регионалната и социалната неравнопоставеност в България. Докладът акцентира върху необходимостта от децентрализация на държавните институции и прилаганите от тях политики и програми. Присъединяването на България към ЕС се разглежда като шанс за равнопоставено развитие на селските райони. Националният доклад за развитието на човека представя за пети път анализ на въведения през 2000 г. Индекс на човешкото развитие за 262 общини в страната. В допълнение към индекса и класацията на общините в рамките на 28-те области, за първи път е изготвена типологизация на отделните общини.

За контакти: ПРООН - Емилияна Живкова, тел.: 96 96 130, Мая Няголова, тел. 96 96 167, Ралица Германова, тел. 96 96 161